Определение № 2754 от 05.08.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2754 гр. Варна , 03.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501847 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 286125/07.05.2021 г., депозирана от „ДИТСМАНН" АД с ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Козлодуй" №14, административна сграда - Блок А, ет.З, чрез адв. С.И. от САК, срещу Решение № 261331/15.04.2021 г., поправено с Решение № 261784/28.05.2021г., постановени по гр. д. № 9572 по описа на РС-Варна за 2020 г., ГО, 47 съдебен състав, с които „Дитсманн“ АД с *** е осъдено да заплати на ЕМ. ИВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: ****, област Варна, на основание чл. 200 КТ, сумата от 1 250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/, частичен иск от целия в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, настъпили в резултат на реализираната трудова злополука на 12.12.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на реализиране на трудовата злополука – 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЕМ.

ИВ. Д., действащ чрез адвокат Е.М. от ВАК.

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

1

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въз въззивната жалба се твърди, че атакуваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът сочи, че са нарушени нормите на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като районният съд е пренебрегнал наличието на съществен принос на Е.Д. за настъпването на вредите. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът, проявявайки груба небрежност, е допуснал най-малко две нарушения на правилата за безопасност и за осъществяване на изпитванията, като развива подробни доводи в тази насока. Поради това намира, че дружеството не следва да отговаря за вредите, претърпени от г-н Д. доколкото той сам е станал причина за настъпването на същите. ВРС обаче е постановил решение в обратния смисъл, като е отказал да съобрази съпричиняването на вредите от страна на пострадалия.

Въззивникът сочи, че отказът на съда да съобрази съпричиняването се дължи на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно прилагане на правилата на ГПК относно прекпузиятa. Счита, че неправилно съдът е приел, че възражението е следвало да бъде релевирано в срока за отговор на исковата молба. Сочи, че това разбиране съда е в пряко противоречие практиката на ВС (Решение №3204 от 23.12.1974 г. по гр. дело №2222/1974 г. на ВС, l-o г.о), съгласно която възражението за съпричиняване може да се направи по всяко време пред първата инстанция, но дори съдът е длъжен да съобрази съпричиняването и без възражение в тази насока.

Въззивната страна намира, че РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при събирането на доказателства по делото.

Сочи, че неправилно съдът не е уважил доказателственото искане на ответника за разпит на двама свидетели, като приел, че възражението за съпричиняване е преклудирано, респ. че за него не следва да се събират доказателства. Твърди, че така ВРС неправилно е препятствал доказването от страна на ответника и е нарушил правото на „Дитсманн" АД на процесуална защита, а с това и два от основните принципи на гражданския процес - този на състезателното начало (чл.8 от ГПК) и този на равенството на страните (чл.9 от ГПК).

На следващо място сочи, че съдът неправилно е ценил и събраните по делото доказателства. Намира, че от анализа на доказателствата по делото се установява, че поведението на работниците на „Дитсманн" АД по време на 2 изпитванията на съоръжението съществено се е отклонявало от дължимото, което в крайна сметка е довело до това, че ищецът Е.Д. се е намирал в близост до съоръжението при освобождаване на налягането от него. С това свое поведение той е станал основна, а възможно и единствена причина за трудовата злополука, респ. за вредите, чието обезщетение претендира.

Въпреки това обаче, ВРС не е взел предвид тези доказателства, като е отказал дори да ги обсъди.

Отделно от горното счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено в условията на плюс петитум, тъй като ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., като вредите включват и разтрогването на брака му. ВРС правилно приел, че разводът на ищеца няма отношение към трудовата злополука, но въпреки това постановил, че дължимото се на Е.Д. обезщетение е именно в размер на 40 000 лв., колкото ищецът е претендирал първоначално. След като ВРС е присъдил същото по размер обезщетение, отхвърляйки претенцията за неимуществени във връзка с развода на ищеца, то съдът е присъдил поголямо по размер обезщетение за другите вреди, изтъкнати от г-н Д..

Предвид всичко изложено, моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивникът релевира и доказателствено искане, което обосновава с изложеното от него становище за допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения, а именно да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с чиито показания ще цели да установи поведението на ищеца Е.Д. по време на изпитванията, осъществени на 12.12.2019 г., както и съответствието на това поведение с вътрешните правила на работодателя за извършването на подобни дейности.

В отговора на въззивна жалба въззиваемият, чрез процесуалните си представители сочи, че намира изложената в обжалваното решение фактическа обстановка за пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което счита, че жалбата е неоснователна.

Намира, че анализирайки доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият състав правилно е обусловил извода, че Е.Д. е преживял болки и страдания, а причинените неимуществени вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с настъпилата трудова злополука. Намира за правилно и заключението на съда, че съобразно преживените болки и душевни терзания, справедливото обезщетение изисква искът да бъде уважен в пълен размер.

По отношение на твърдението, че съдът неправилно не е съобразил твърденията за съпричиняване на вредите сочи, че същото е неоснователно, 3 доколкото възражението е несвоевременно въведено в производството. В условията на евентуалност сочи, че не са налице доказателства за твърдяната от насрещната страна груба небрежност. Твърди, че макар да няма легална дефиниция в КТ на квалификацията „груба небрежност“, то в практиката е изведено становище, че за да е налице тя, следва работникът или служителят да е съзнавал, че злополука може да настъпи, но със своята самонадеяност той се е надявал да предотврати вредите. Сочи, че в случая няма данни за такова поведение от негова страна, а фактите обосноваващи намаляване отговорността на работодателя следва да бъдат установени по несъмнен начин, като доказателствената тежест е за работодателя.

Оспорва твърденията, че той е допуснал нарушения на правилата за осъществяване на изпитванията на съда под налягане, като излага подробни съображения в тази насока, като в допълнение сочи допуснати от работодателя нарушения на разпоредбите на редица нормативни актове.

Намира за неоснователно и твърдението, че съдът е постановил решението си в условията на плюс петитум.

При изложените в отговора съображения, въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В условията на евентуалност и в случай, че въззивният съд прецени, че следва да се разгледа възражението за съпричиняване, моли да бъде допуснат разпит на двама свидетели в режим на водене, с чиито показания ще цели да установи, че инструкциите на работодателя, респективно на ръководителя на екипа, са били в отклонение на правилата за тестване на съответното съоръжение.

Моли за допускане и на Съдебно инженерно-техническа експертиза, вещите лица по която да отговорят на изрично поставени 4 въпроса, свързани с процедурата за проверка и изпитания на съда под налягане, респективно спазени ли са процедурите, какви задължения имат работниците, собственика на съоръжението и пр.

По доказателствените искания:

Настоящият състав на съда намира, че доказателственото искане, релевирано във въззивната жалба, а именно да бъдат допуснати до разпит двама свидетели в полза на ответната страна, от разпита на които да се установи поведението на ищеца Е.Д. по време на изпитванията, осъществени на 12.12.2019 г., както и съответствието на това поведение с вътрешните правила на работодателя за извършването на подобни дейности, следва да бъде отхвърлено. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Не е налице допуснато процесуално нарушение от страна на ВРС, което да даде основание по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допуснат разпит 4 на двама свидетели в условията на водене. Правилно съдът е приел, че доколкото възражението на ответника е отправено едва в първото по делото заседание, същото е преклудирано и респективно доказателства за неговата основателност не следва да бъдат събирани, доколкото такова процесуално действие би било в пряко нарушение на нормата на чл. 133 от ГПК. В същата изрично е предвидено, че когато в установения срок ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В този смисъл е и Решение № 60 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 896/2012 г., III г. о., ГК, съгласно което възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока на отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Ответникът може да прави ново възражение след този срок само, ако поради нарушение на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможност да го стори навреме с отговора. Този извод следва от нормата на чл. 133 от ГПК, съгласно която с изтичането на срока на отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, които се основават на съществуващи и известни му към този момент факти.

Видно от отговора на исковата молба, ответникът е възразил само по отношение на твърденията, относно последиците върху физическото и психическото състояние на ищеца, но не е въвел възражението за съпричиняване. Предвид това и съобразно принципа за концентрационното начало, страната не може да поправи пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с участието на страните.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 286125/07.05.2021 г., депозирана от „ДИТСМАНН" АД с ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Козлодуй" №14, административна сграда - Блок А, ет.З, чрез адв. С.И. от САК, срещу Решение № 261331/15.04.2021 г., поправено с Решение № 261784/28.05.2021г., постановени по гр. д. № 9572 по описа на РС-Варна за 2020 г., ГО, 47 съдебен състав ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника, да бъде допуснат разпит на двама свидетели, за установяване на съпричиняване на трудовата злополука.