Определение № 280 от 17.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. София, 17.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20241800501050 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба вх. № 6591/01.11.2024 г., подадена от С.

Б. Д. и А. Б. Д. срещу Решение № 202 от 28.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 839/2024 г. по описа на РС-Ихтиман, първи състав, с което, на основание чл.

51, ал. 2 ЗН, е обявено, че жалбоподателите са загубили правото да приемат наследството на М. Р. Д., бивш жител на гр. Ихтиман, починала на 14.10.2022 г.

Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението, тъй като при разглеждане на делото не са били в гр. Ихтиман, поради което не са успели да се явят в съдебно заседание, респективно да депозират молба пред първоинстанционния съд, че желаят да приемат наследството, оставено от наследодателката им.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока, предоставен от съда, но е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Настоящият състав споделя разбирането, обективирано в част от съдебната практика /Определение № 184 от 2.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3684/2017 г., II г. о., ГК и Определение № 33 от 15.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7693/2013 г., III г. о., ГК/, послужила като основание за образуване на Тълкувателно дело № 4/2024 г. по описа на ВКС, ГК, че определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията - чл. 538, ал. 2, изр. посл. ГПК. Съгласно чл.

274, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и за които възможността за обжалване е предвидена изрично в закона. В случая производството по чл. 51 ЗН има охранителен характер и по отношение на него с оглед разпоредбата на чл. 530 ГПК следва да се приложат правилата на охранителните производства, 1 регламентирани в Глава 49 на част шеста на ГПК „Охранителни производства“. Съгл. чл. 537, ал. 1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване.

Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт /чл. 538, ал. 1 ГПК/. Следователно хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК в случая не е налице. Същевременно обжалваното определение не прегражда по нататъшното развитие на делото, по което е постановено, а приключва охранителното производство. При наличието на позитивно решение на РС /с характер на определение/ за вписване на отказ от наследство по реда на чл. 51, ал. 2 ЗН, се обосновава правен извод за недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл.

537, ал. 1 ГПК и се изключва наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на направените от касатора оплаквания, независимо от евентуалния порок на постановения в охранителното производство акт, в т. ч. наличието или не на правен интерес от инициирането му. Следва да се има прeдвид, че изходът от настоящото производство по чл. 51 ЗН рефлектира върху правната сфера на страната, която го е инициирала, тъй като тя се лишава от правото да търси своето вземане срещу един от наследниците на починалия длъжник. Освен това съдебната практика приема, че наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 ЗН, може да установява нищожност на този отказ, поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя.

По изложените съображения, доколкото първоинстанционото решение (с характер на определение) не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, не и изрично предвидено в закона, че подлежи на обжалване, е окончателно, а депозираната срещу него жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № 6591/01.11.2024 г., подадена от С. Б. Д. и А. Б. Д. срещу Решение № 202 от 28.10.2024 г. по ч.гр.д.

№ 839/2024 г. по описа на РС-Ихтиман, първи състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1050/2024 г. на Софийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3