Решение № 154 от 10.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 23/2023
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Елисавета Георгиева Деянчева, Веселина Димитрова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 345 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.3 · Закон за собствеността
- чл.98 · Закон за собствеността
- чл.19 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 154 гр. Кюстендил, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Веселина Д. Джонева
Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500023 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Е. И. П., с ЕГН ********** ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Г. М., вписана в АК-Кюстендил с личен номер № **, адрес на упражняване на дейността: ***, насочена против Решение № 538/24.11.2022 г., постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 2573 от описа на съда за 2021 г.
То се атакува в частта, в която не е допусната съдебна делба между страните по делото на 1/2 ид.ч. от терена на УПИ ***, поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка петнадесет точка двеста осемдесет и девет), с площ от 430 (четиристотин и тридесет) квадратни метра, одобрен със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 18.10.2021 г., с адрес на поземления имот: *****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м /, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 5221 (пет хиляди двеста двадесет и едно), квартал 176 (сто седемдесет и шести), парцел VI (шести), при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и
***.
Решението се атакува и в частта, с характер определение по чл.344,ал.2 ЗС, в която на основание чл.344, ал.2 ГПК Е. И. П. е осъден да заплаща на Й. и Т. П.и сумата в размер на 50,00 лева месечно, като обезщетение за ползването на собствените им 1 идеални части в обектите на делбата, считано от датата на постановяване на решението до извършването на делбата.
Жалбоподателят смята решението в посочените му части за неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Прецизира, че неправилно районният съд приел делбата на УПИ за недопустима, тъй като земята е обща част на етажна собственост, макар и предмет на делбата да бил самостоятелният обект с идентификатор ***, представляващ етаж-минус 1 в сграда с идентификатор ***, и от приложения по делото и коментиран на стр.5-та в мотивите към решението на районния съд Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 154, том III, дело № 365 от 23.08.2016 г. на нотариус С.С., да било установено, че ответникът Е. И. П. е закупил от баща си И. Д. П. втори етаж в състояние карабина от двуетажна масивна жилищна сграда - близнак в частта и от към двете улици, с две тераси - южна и западна и 14 идеална част от тавана северозападната и 1/2 идеална част от тавана - северозападната и ½ идеална част от стълбището, ведно с 1/12 идеална част от мястото, в което е построената сградата поземленият имот с идентификатор ***; ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.
Счита, че следва да се допусне делба на ½ ид.ч. от поземленият имот с идентификатор ***, който е в режим на съсобственост между съделителите, а не е обща част по смисъла на чл.37 и сл. ЗС, тъй като изградените върху него сгради също били съсобствени на страните по делото и нито една от тях не се притежавала самостоятелно от някои от съделителите.
Намира, че тълкуването, дадено в б. "д" на ППВС № 2/1982 г., касае само хипотезата, в която всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради, в който случай теренът е обща част и искът за делбата му се отхвърля. В случая ищците Й. и Т. П.и вече не притежавали самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***, в която е обектът, предмет на иска им за делба, след като на 9.12.2021 г. продали на сина им Д. Й. П. самостоятелния си обект в нея с идентификатор ***.
Неправилен бил решаващият извод на РС-Дупница, че съгласно чл.38, ал.1 ЗС земята е обща част на всички сгради, понеже в поземления имот е построена и съседната сграда - с идентификатор *** - собственост на наследници на С.К.Н., поради което е недопустима делбата му между страните. Твърди се, че УПИ *** не е обща част на двете долепени триетажни жилищни сгради. Сградитеблизнаци с идентификатор *** - собственост на наследници на С.К.Н. и тази с идентификатор ***, в която се намира процесният самостоятелен обект с идентификатор ***, не били в режим на етажна собственост и теренът, в който са построени не бил тяхна обща част. Заради това собствениците на сградата с идентификатор *** - не участвали в делбата на ½ ид.ч. от терена, в който е построена сградата с ***. По отношение на тези сгради липсвали най-характерните белези на етажната собственост - общ вход и стълбища, общи основи, плочи, трегери, външни стени, носещи стени, общи входове, стълбище и коридори към таванските и избени помещения и др. При тях имало само обща съединителна стена и съединен покрив, но всяка част от този покрив обслужвала само отделната сграда-близнак. Неустановеността на етажна собственост била условие да се приеме, че дворното място не е обща част към двете сгради. Позовава се в т.см. на Решение № 593 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2009 г., I г. о., ГК, което давало разрешение по идентичен случай.
2
Счита, че неправилно първостепенният съд не е взел предвид мотивите на Определение № 192/13.05.2022 г. постановено по ч.гр.дело № 182/2022 г. ОСКюстендил, в което въззивният съд ясно визирал задължението на делбения съд ако счита, че поземленият имот е обща част и се допуска делба на един или няколко самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост, гараж и пр., следва да посочи припадащите се идеални части от дворното място към всички тези обекти, като след изясняване статута на обектите, с които теренът е застроен и правото на собственост върху тях няма пречка до делба да не бъде допуснат целият терен, а само съответните части с оглед правата на съделителите.
Сочи се, че съделителите Й. и Т. П.и, след извършените през декември 2021 г., преди предявяване на исковете им за делба, две сделки в полза на сина им Д. П., не притежавали идеални части от поземления имот, поради което той вече не бил обща част на сградите етажна собственост и можел да се дели. А дори и трите самостоятелни обекта, на които районният съд е допуснал да се извърши съдебна делба, да се притежавали от страните в режим на хоризонтална и вертикална етажна собственост, до делба би следвало да се допуснат и съответните прилежащи идеални части от дворното място към тези обекти, изчислени съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗС, понеже припадащите се на всеки самостоятелен обект идеални части от терена, имали характер на принадлежност и съгласно чл.98 ЗС следвали самостоятелния обект на вещни права и то независимо дали са посочени в титула за собственост или не, което следвало от нормите на чл.37, ал.З и чл.40, ал.2 и 3 ЗС. Сочи в този смисъл и задължителна съдебна практика, прогласена в Решение № 69 от 02.06.2021 г. по гр. д.
№ 3565/2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.
С оглед изложеното жалбоподателят счита, че решението е неправилно в частите му, с които е допусната делба само на прилежащите части от терена на УПИ *** към самостоятелния обект с идентификатор ***, представляващ етаж-минус 1, без дори да се конкретизира в диспозитива на решението каква е квотата в тях за съделителите, както и не са определени съответните прилежащи части от терена към допуснатите до делба два гаража. Това разрешение на съда се възприема като противоречащо на приетото в Решение № 60139 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2021 г. I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, докладчик съдията Светлана Калинова, в което било изяснено, че с решението по допускането на делбата въпросът с делбените права следва да бъда разрешен по ясен и категоричен начин, който да не предполага последващи спорове между съделителите във фазата по извършване на делбата.
Смята още, че за определяне от съда кои имоти от кои съделители ще се ползват и какви суми, с определението, инкорпорирано в обжалваното първоинстанционно решение, също е неправилно разрешено.
Наведени са доводи, че съдът, вместо да постанови исканата от този съделител привременна мярка и да разпредели ползването на делбените имоти, като на него му се определи да ползува самостоятелен обект сграда с идентификатор ***. 2.5, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение гараж, е разгледал преждевременно претенциите на съделителите по чл.32,ал.2 ЗС, включвайки в изчисленията за дължимите суми от Е. П. на ищците Т. и Й. П. неправилно и обезщетение за една стая в самостоятелен обект с идентификатор 68789. 15.289.2.3, представляващ етаж-минус 1 и на селскостопанска сграда, която не е предмет на делбата, осъждайки го неправилно да им заплаща по 50 лева месечно обезщетение и то считано от датата на постановяване на решението, а не от влизането му в сила. Твърди се, че един от съделителите може да 3 бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота винаги и само занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила, в какъвто смисъл била и съдебната практика. Намира, че от показанията на разпитаните свидетели не се установявало Е. П. да ползва нито един от обектите, предмет на исковете за делба. Освен това в Нотариален акт № 21,том 1,рег.№ 539, дело № 21/2017 г. на нотариус Е.К., било посочено, че продавачът Д. П. на ищците Й. и Т. П.и, е запазил за себе си пожизнено правото си да ползва продадените им 4/6 ид.ч. от самостоятелния обект с идентификатор 68789. 15.289. 2.1-етаж минус 1.
Предвид всичко изложено жалбоподателят иска в атакуваните части решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като въззивният съд постанови друго, с което: да допусне до делба и УПИ ***, в който са построени делбените самостоятелни обекти: сграда с идентификатор ***, представляващ етаж-минус 1 от триетажния близнак на сградата с идентификатор *** и административен адрес: *****, сграда с идентификатор ***, представляваща гараж със застроена площ от 30 кв.м. и сграда с идентификатор ***, представляваща гараж със застроена площ от 20 кв.м.,
Като бъде отменено и инкорпорираното определение в обжалвания първоинстанционен акт в частта му, с която въззивникът Е. П. е осъден да заплаща на ищците Й. и Т. П.и по 50 лева месечно обезщетение срещу ползването на собствените им идеални части в обектите на делбата и да му определи да ползва делбения имот- самостоятелен обект-сграда с идентификатор *** със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение гараж,тъй като неговите права в сградите са 1/6 ид.ч. и този гараж е самостоятелен обект с наймалка квадратура .видно от заключението на в.л. инж.Й.А..
Не са заявени доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а въззивникът я оспорва чрез писмено становище на процесуалния си представител.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й. Д. П. с ЕГН ********** и Т. А. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: *****, Община Д., област К., действащи чрез пълномощника си адвокат З. В. от АК- Кюстендил, против Е. И. П. с ЕГН **********, адрес: ***** А.
В исковата молба е било поддържано, че страните са съсобственици на: 1.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, ведно с прилежащите му части: 1/3 идеална част от общите части на сградата, 1/3 идеална част от стълбището, както и 1/3 идеална част от тавана, като описаният самостоятелен обект се намира на етаж - 1 (минус едно) в сграда с идентификатор ***, находаща се в поземлен имот с идентификатор ***, както и 2. СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д.. Посочено е, че правата на страните в съсобствеността са, както следва: ищецът Й. Д. П. е собственик по наследство от покойната му майка Ц. Й.а П. и починала на 18.06.2014г. на 1/6 идеална част от описаните имоти, 4 двамата ищци са собственици общо на 4/6 идеални части от същите, тъй като са закупени от ищеца Й. П. по време на гражданския му брак с втория ищец Т. П. с Нотариален акт за покупко-продажба със запазено право на ползване № 21, том I, per. № 539, дело № 21 от 20.02.2017г. на нотариус Е.К., с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 397; ответникът Е. И. П. е собственик на 1/6 идеална част от същите на основание Нотариален акт за дарение № 30, том II, per. № 3318, дело № 216 от 04.10.2018г. на нотариус Е.К., с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 397 и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, дело № 365 от 23.08.2016г. на нотариус С.С., с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 297.