Решение № 799 от 27.09.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 997/2019
- Вид
- Решение № 799
- Подписан
- 27.09.2019
- В сила
- 27.09.2019
- Състав
- МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА, ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал. 6 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал. 9 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № І- 100 град Бургас
,27.09. 2019 година
Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на
............осемнадесети септември ..през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Марина Мавродиева при секретаря А.
Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 997 по описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Б.А.Ж. –ищец по гр.д. №6718 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 999/02.05.2019 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивницата против Г.А.Г. за изменение на мерките ,свързани с детето Д. Г. ,род. на **.**.**** г.,като се предостави упражняването на родителските права на майката и се определи режим на лични отношения с бащата и същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
,като същевременно е изменен определения с решение № 348/22.02.2016 г. по гр.д. № 8106/2015 г. на БРС режим на лични отношения между майката Б.Ж. и детето Д.
Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено при неотчитане на събраните по делото доказателства и неправилни изводи на съда .
Сочи се, че не са обсъдени доказателствата и съдът е нарушил основните правила на състезателност и равенство на страните в процеса.Подчертава се ,че всъщност бащата работи и живее в чужбина и детето е предоставено на грижите на родителите на ответника.Атакува се решението и в частта за разноските .Иска се извършване на проверка от
ДСП-Бургас за случаите на провалени срещи на майката с детето и каква била причината срещата на 08.03.2009 г. да не се състои.Иска се и изискване на справка за хода на полицейска преписка от 2018 г. .Прилагат се препис от постановление за прекратяване на наказателно производство от РП-гр.Малко Търново и съдебно-медицинско удостоверение..
Затова се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата претенция бъде уважена изцяло ,като родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК..
Въззимаемият ответник не е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК и не взема становище по въззивната жалба.В съдебно заседание чрез процесуалните си представители я оспорва и счита ,че при постановяване на съдебния акт не са допуснати сочените нарушения.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд счита за установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 59 ал. 9 СК за изменение режима на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето Д. Г. Г. , постановен със споразумение постигнато по гр. д. № 382/2013 на Районен съд-Котел, както и с решение № 348/22.02.2016 г. по гр.д. № 8196/2015 г. за изменение на съществуващия режим на свиждане ,като с първото между родителите е било постигнато споразумение по чл. 51, ал. 1 СК родителските права да се упражняват от бащата, като детето ще живее в дома на бащата в гр.К. , а на майката е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в съботния ден до 18.часа в неделния ,с преспиване в дома на майката ,както и един месец през лятото ,който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата ,а с решението по гр.д. № 8106/2016 г. на БРС е изменен режима на личните отношения на майката ,като е определено същият да се осъществява първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа сутринта до 18,00 часа вечерта без преспиване при майката ,в присъствието на бащата или родителите му –това е последния действащ режим на лични отношения на майката с детето .
За да отхвърли исковата претенция за изменение на мерките за упражняването на родителските права,личните отношения с бащата и заплащане от бащата на месечна издръжка за детето от 150 лв. ,първоинстанционният съд е изложил съображения, че не е доказано да е налице влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето и подобряване условията на живот при другия родител (видно от представеното становище от ДСП-Бургас ответникът живее заедно с детето Д. и с неговите родители в двустаен апартамент /преустроен в тристаен ,с индивидуална стая за детето/ , собственост на родителите на ответника, като хигиенно-битовите условия на много добро ниво). Съдът е взел предвид, че с утвърденото от съда споразумение майката се е съгласила след напускане на семейството бащата да поеме грижите и родителските отговорности за малолетното дете, следователно му има доверие и познава неговия родителски капацитет. Прието е, че след раздялата на родителите през 2012 година детето е живяло с майката само един месец ,след което тя е заживяла отделно от детото и същото основно е отгледано от баща си и от баба си по бащина линия и при евентуална промяна на местоживеенето на детето, отчитайки, че родителите живеят на територията на различни и отдалечени населени места, то ще се отдели от обичайната среда, в която се отглежда от раждането си и изградените социални кръгове. Районният съд е приел, че не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК и във връзка с поведение на ответника, в резултат на което, детето чувства отчуждение спрямо ищцата, страх да контактува и свободно да изразява чувствата си, видно от заключението на клиничния психолог след направено изследване. Констатирано е, че чувствата на детето към майката са противоречиви и на поведенческо ниво вече е започнало да отказва контакти с нея, т. е. очертават се данни за наличие на Синдром на родителско отчуждаване спрямо майката (PAS-синдром). Отразено, че е наличие на по-силна емоционална привързаност на детето към фигурата на бащата, вследствие на продължителното в последния период от време съжителство с него и това, че той е основната полагаща грижа и задоволяваща базисните му потребности фигура, като е налице е дефицит единствено в необходимостта за задоволяване на емоционалните му потребности предвид фактическата раздяла между родителите и местоживеенето на майката в друго населено място. Посочено е също, че емоционалната връзка на детето с майката не е докрай прекъсната, но е негативно повлияна предимно от бабата по бащина линия и към момента се наблюдава дистанциране и процес на отчуждаване на детето от нея, като причината за това е ,че детето е принудено да вземе позицията на възрастния,от когото е зависимо ,като в случая това е бабата ,поради което детето буквално повтаря твърденията й ,което пък от своя страна води до обезценяването на майката за него (това автоматично води до емоционален дисбаланс и психически дискомфорт у детето , който факт резултира в отхвърлянето на майката/. Вещото лице по назначената психологична експертиза е установило, че Д. загърбва реалните си чувства и желания за контакт с майка си и индуцира напрежението и отрицателните нагласи на отглеждащия възрастен спрямо родителя/в случая бабата по бащина линия/. От представените по делото доказателства и докладите на ДСП – Бургас и ДСП – гр.Гълъбово ,съдът е приел, че и двамата родители на малолетното дете Д. притежават необходимия родителски капацитет да го отглеждат и възпитават, както и силна мотивация да полагат грижи за него, като разполагат с финансова възможност и битови условия за отглеждане на детето.
Предвид изложеното, Първоинстанционният съд е приел, че родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата, не защото майката не притежава необходимия родителски капацитет, а защото трябва да се вземе най-доброто решение за детето с оглед възрастта му и защото автоматичното изваждане на детето от сегашната среда и преместването му при майката в нова обстановка не би довело непременно и бързо до промяна в отношението на детето към майката.
Прието е също така, че от изключителен интерес за детето е двамата родители да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание, както и съществуващата неприязън в личните отношения на бабата към майката, което безспорно му се отразява зле, като за целта и с оглед благополучието на детето, двамата родители могат да потърсят подходящи услуги и индивидуална работа със специалисти. В този смисъл вещото лице в обстоятелствената част на заключението е посочило, че за да се предотврати развитието на PAS – синдрома, предвид факта, че към момента е в един начален етап без разстройства като цяло на социалната му адаптация и терапия с оглед съхраняване връзката с майката, би било удачно на детето индивидуално да му бъдат определени часове за психотерапия.С оглед възстановяване и развиване на връзките с майката ,от значение за емоционалното и личностното развитие на детето ,за неговото израстване ,съзряване и осъзнаване като самостоятелен индивид –всичко това в интерес на детето ,съдът е преценил ,че определеният режим на лични отношения между майката и детето следва да бъде променен в посока на неговото разширяване ,което следва да се осъществи постепенно ,предвид констатирания синтром на родителско отчуждение.Определен е по-разширен е режим на лични отношения ,който да бъде въвежден постепенно ,а за осъществяването му бащата е задължен да съдейства ,като осигури присъствието на детето в указаните начални часове в дома ив в гр. Б.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК и счита решението за правилно :
Според Постановление № 1 от
12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, определените мерки по чл. 59, ал. 2 СК могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако обстоятелствата се изменят съществено, като от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите условия и др.
/, но те следва да се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките. Към промените, засягащи положението на детето, спадат: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Съзнателното задържане на детето не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител.
Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13ea3672-709b-4dac-81a6-748973b47c13