Решение № 1368 от 09.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Варна, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501858 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

С Решение № 1618/09. 05.2024 год., постановено по гр. дело № 20223110112835 по описа на РС-Варна за 2022 год. са уважени предавени от М. Т. П. и З. Х. Я., двамата гр. Варна срещу Г. Д. С., Д. Р. П. и Ю. Р. П., всички от гр. Варна, искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като Г. Д. С. е осъден да заплати на двамата ищци М. Т. П. и З. Х. Я., сумата 1500 лева, а Д. Р. П. и Ю. Р. П. – сумите от по 750 лева всеки един, представляващи платената цена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от предявяване на исковете – 27.09.2022г. до окончателното им изплащане.

От Г. Д. С. е подадена въззивна жалба срещу горното решение в частта му, с която е осъден да заплати на двамата ищци М. Т. П. и З. Х. Я., сумата 1500 лева, платената цена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковете до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Навежда, че ищците са неизправна страна по предварителния договор, тъй като са поставили в невъзможност въззивника – продавач по предварителния договор да изпълни задължението си и да 1 прехвърли на двамата ищци собствеността върху описания в предварителния договор имот, тъй като с решение от 01.06.2022 год. по в. гр. дело № 482/2022 год. на ОС-Варна са били признати за собственици на имота по давност към дата 12.01.2014 год. При положение, че двамата ищци са придобили собствеността върху имота по давност, въззивникът е изгубил правото на собственост върху имота, което е обусловило и невъзможността му да изпълни задължението си по предварителния договор да прехвърли на ищците собствеността върху имота. Оспорени са и изводите на съда, че развалянето на предварителния договор е настъпило с подаването на исковата молба за връщане на дадената сума, като не е съобразено, че с придобиването от страна на ищците на правото на собственост върху имота по давност към дата 12.01.2014 год. е прекратена и създадената между страните облигационна връзка, при което и давността за връщане на сумата е започнала да тече от тази дата – 12.01.2014 год., съответно и изводът на първоинстанционният съд, че възражението на ответника, настоящ въззивник за погасяване на вземанията на ищците за връщане на сумата, е неоснователно, е неправилен.

Оспорени са и изводите на съда, че в случая не са налице предпоставките на чл. 90 ЗЗД за връщане от страна на ищците на владението върху имота, като се твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, уреждаща обратното действие на развалянето на договора, възражението му по чл. 90 ЗЗД за неизпълнен договор е счетено за неоснователно. Навежда, че съобразно нормата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД страните по разваления договор следва да си върнат разменените престации, за да се възстанови съществувалото преди сключването му състояние.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът на двамата ищци против Г. Д. С. за заплащане на сумата от 1500 лева, дадена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на исковете – 27.09.2022г. до окончателното й изплащане да бъде отхвърлен.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни – ищците М. П. и З. Я. – оспорват въззивната жалба, считат решението в обжалваната от ответника Г. С. част за правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения, претендират присъждане на разноски.

С молба – становище с вх. № 61381/2024 год. по рег. на РС-Варна, ответниците Д. П. и Ю. П., чрез процесуалния си представител, са заявили, че на основание чл. 265, ал. 1 ГПК се присъединяват към въззивната жалба на ответника Г. С. (техен съответник и обикновен другар) против първоинстанционното решение, поради което и на основание чл. 265, ал. 1 ГПК са конституирани от въззивния съд като жалбоподатели. В становището си за присъединяване към въззивната жалба на ответника Г. С., ответниците Д.

П. и Ю. П., са навели съображения и доводи, аналогични на наведените във въззивната жалба на Г. С. за неправилност на първоинстанционното решение, като настояват за отмяната му и за отхвърляне на предявените прогтив тях осъдителни искове.

2

От ответника Г. Д. С. е подадена и частна жалба срещу Определение № 6967/19.06.2024 год. по гр. дело № 20223110112835 по описа на РС-Варна за 2022 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата му за изменение на Решението 1618/09.05.2024 год. в частта му за разноските и за отхвърляне на искането на адв. Д. Д. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на двамата ищци безплатна правна помощ по делото.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява да бъде отменено и да се уважи молбата на Г. С. по чл. 248 ГПК.

От ответниците Д. П. и Ю. П. е подадена и частна жалба против Определението 6969/19.06.2024 год. по същото гр. дело № 20223110112835 по описа на РС-Варна за 2022 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата им за изменение на Решението 1618/09.05.2024 год. в частта му за разноските и за отхвърляне на искането на адв. Д. Д. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на двамата ищци безплатна правна помощ по делото.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява да бъде отменено и да се уважи молбата на Д. и Ю. П. по чл. 248 ГПК.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват, не изпращат представители; ищците - ответници по жалбите, чрез процесуален представител, оспорват въззивните жалби, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено. Оспорват и частните жалби – считат че са неоснователни.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба от 10.10.2022 год. ищците М. Т.

П. и З. Х. Я., двамата от гр. Варна, са навели следните твърдения:

На 12.01.2004г. между ищците от една страна и ответника Г. Д. С. и Й Д.а П. (починала на 11.05.2017г. и наследена от ответниците Д. Р. П. и Ю. Р.

П.) – от друга е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът Г. Д. С. и Й Д.а П. (починала на 11.05.2017г.) са се задължили да продадат на ищците поземлен имот с пл. № 1164 по КП-1996г. на м. „Боровец-север“, землище кв. Галата, гр. Варна с площ 600 кв. м., при граници: ПИ 1160, ПИ 1162, ПИ 1165, път, ПИ 2054, ПИ 2055, за сумата от 3000 лева в срок от 15 дни след влизането в сила на заповедта за одобряване на новия кадастрален план /ПНИ/. При сключването на договора ищците са заплатили на Г. Д. С. и Й Д.а П. договорената цена за имота в размер на 3000 лева.

Предварителният договор е заверен нотариално с peг. № 126/12.01.2004г. на Нотариус Петър Петров, peг. № 224 в Нотариалната камара. По заведен от ищците срещу продавачите по предварителния договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД било образувано гр. дело № 6005/2009 г. по описа на РС-Варна, по което дело с влязло в сила Решение № 228/16.01.2013г. искът им 3 е бил отхвърлен като преждевременно предявен (предявен му преди настъпването на срока за сключване на окончателен договор -15 дни след влизането в сила на ПНИ, който план към онзи момент не бил одобрен).

С договор за продажба, скл. с нот. акт № 137, т. VII, дело № 1411 от 17.02.2009г. по описа на СлВп-Варна, Г. Д. С. и Й Д.а П. продали имота, предмет на предварителния договор, на синовете си М. Г.ев С. (син на Г. С.) и Р. Ю. П. (син на Й П.). По заведен от ищците иск по чл. 135 ЗЗД, с влязло в сила Решение № 1444/29.11.2010г. по в. гр. дело № 1178/2010г. на ОС-Варна, договорът по нот. акт № 137/17.02.2009 год. бил обявен за недействителен спрямо двамата ищци – купувачи по предварителния договор от 12.01.2004 год. На 02.02.2012г. Р. П. е починал. Планът за новообразуваните имоти в частта му относно поземлен имот ПИ 1164 е влязъл в сила на 29.11.2017г. С ПНИ имот с (бивш) пл. № 1164 е включен изцяло в новообразуван поземлен имот с пл. № 3330 по ПНИ, с площ 781 кв. м. Й П. е починала на 11.05.2017г.

Нейни наследници са внуците й (децата на покойния й син Р. П.) – ответниците Д. Р. П. и Ю. Р. П.. Преживелият съпруг на Й П. е починал след нея, като негови наследници се явяват Д. Р. П. и Ю. Р. П..

На 12.06.2018 год., т. е., след влизане в сила на ПНИ относно имота, описан в предварителния договор, ищците предявили срещу Г. Д. С. и наследниците на Й П. повторно иск за обявяване на предварителния договор от 12.01.2004г. за окончателен, по който било образувано гр. дело № 9230/2018г. по описа на РС-Варна. След завеждането на делото, но преди вписването на исковата молба и въпреки обявената недействителност спрямо ищците на договора по нот. акт № 137/17.02.2009 год., с договор за продажба, сключен с нот. акт № 166, том LII, дело № 11315/06.08.2018 год. по описа на СлВп-Варна, М. С., съпругата му Н.С.Д.-С.а и наследниците на починалия Р.

П. (вкл. и преживялата му съпруга София П.) продали имота на С.А.С..

Поради обстоятелството, че правото на собственост върху имота, предмет на иска по гр. дело № 9230/2018г. на ВРС, не принадлежи на ответниците, с влязло в сила на 09.06.2021 год. Решение № 261655/18.05.2021г. по гр. дело № 9230/2018 год. по описа на РС-ВАрна искът на ищците по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил отхвърлен. С оглед проведените две съдебни производства по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и извършените разпоредителни сделки с имота, предмет на предварителния договор, изпълнението на задълженията на Г. С. и наследниците на Й П. станало изцяло невъзможно. Това обуславя и правото на ищците да развалят предварителния договор от 12.01.2004 год. поради виновно неизпълнение от страна на продавачите по договора, в който смисъл е и волеизявлението им, направено с исковата молба и да претендират връщане на платената по предварителния договор цена.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) Ответникът Г. Д. С. да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1500 лева, а ответниците Д. Р. П. и Ю. Р. П. да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумите от по 750 лева всеки един, получени на отпаднало основание – платена цена по развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от предявяване на исковете – 27.09.2022г. до 4 окончателното им изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците Д. Р. П. и Ю. Р. П. оспорват предявените против тях искове, считат, че са неоснователни. Излагат, че ищците ищците не разполагат с правото да искат разваляне на договора, тъй като с влязло в сила решение по в. гр.дело № 482/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна ищците са признати за собственици на имота, предмет на предварителния договор, на основание давностно владение, считано от 12.01.2004г., при което и след дата 12.01.2014г. (изтичането на 10 годишния срок на придобивната давност) предметът на предварителния договор е изчерпан, тъй като ищците са придобили имота на оригинерно основание. Навеждат, че след 12.01.2014 г. предварителният договор следва да се счита за прекратен по право, тъй като вещните права, вече са придобити от ищците на друго правно основание.