Решение № 128 от 29.04.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Перник, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500035 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: Ц. С. Ц. с ЕГН ********** и адрес ***,

ЧРЕЗ адвокат Й.С., член на АК-*** съдебен адрес: ***,

ПРОТИВ: Решение № 23 от 01.12.2021 г. постановено по гр. дело № 76 / 2021 г. по описа на Районен съд – Трън.

С жалбата първоинстанционното решение постановено гр. дело № 76 / 2021 г. по описа на ПРС, се обжалва, В ЧАСТТА, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 31, ал.2 от Закон за собствеността,: да бъде осъдена фирма „ДЕЙНА" ЕООД с ЕИК 113568388 представлявана от Управителя и С.С.М., да заплати на обезщетение в размер на 17 421,60 лева, за лично ползване на съсобственият недвижим имот, представляващ НИВА от 14, 809дка /четиринадесет декара осемстотин и девет квадратни метра/, девета категория, местност *** имот №*** по картата на землището, при граници : имот №***-стопански двор на МЗХП, имот № *** – врем, неизп. нива на стопанин от общ. неидентифициран собственик, имот № *** – нива на наследници на И.З.А., имот № *** — път IV кл. На Общ. ***, за периода от 25.06.2020 г до 25.01.2021 г.

Иска се да бъде отменено, като неправилно и постановено ново, с което бъде осъден ответника „ДЕЙНА " ЕООД представлявано от Управителя С.С.М., с ЕИК 113568388, със седалище и адрес на управление гр.Трън, Пернишка област, ул.„Вельо Стоянов" бл. 11, вх.

В, ет.3,ап.39, да заплати на ищеца Ц. С. Ц. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл.

31, ал2 от Закон за собствеността, дължимото обезщетение за периода от 25.06.2020г до 1

25.01.2021г. в размер на 5 331,24 лева, съгласно заключението на СТЕ.

В останалата си част решението е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.

Решението било неправилно, в обжалваната му част тъй като при постановяването му бил нарушен материалният закон, съдопроизводствените правила и липсвала обосновка на правните изводи. Първоинстанционният съд не бил съобразил разпоредбата на чл. 202 от ГПК, не обсъдил всичките наведени възражения. Изложение от първоинстанционният съд мотиви били неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

При преценка на дадените свидетелски показания съдът не бил извършил преценка за тяхната обективност поради наличие на отношения на власт и подчинение, вкл. финансова зависимост от ответното дружество, повлияли на достоверността на показанията.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че било безспорно доказано и първоинстанционният съдът бил приел, че жалбоподателя е собственик на 1/5 идеална част от процесната нива от 14, 809дка /четиринадесет декара осемстотин и девет квадратни метра/, девета категория, местност *** имот №*** по картата на землището на ***, а дружеството „ДЕЙНА" ЕООД е собственик на останалите 4/5 идеални части от имота, /л.6 и л. 12 от решението/. Както и че действията на ответното дружество са довели до невъзможност да ползва съсобствения имот по предназначение,/ограждайки част от имота без да е разпределен и определяйки сам, кой коя част от имота да ползва/ от една страна, а от друга страна, поради особеностите на имота/, вкл. частта, която е преценил че може да ползвам - наличие на изграден коларски път и обществена тоалетна/ и така бил лишен от това си право по вина на ответното дружество. Декларираната готовност да се предостави достъп, не била равнозначна на добросъвестно осигуряване на правата на съсобственика. Не само бил лишен от ползването на имота, твърди, че изначало бил лишен от възможността да ползвам процесният имот с оглед припадащите му се права на съсобственик още с отдаването на имота под аренда през 2015 г. Счита, че обезщетението за лишаването му от ползването на съсобствения имот по предназначение, следвало да бъде равно на обезщетението за предназначението, за което реално се ползва имотът от ответното дружество. Същият ползва имота за производствени цели, а не за земеделски нужди.

Претендират се направените разноски, както по настоящето дело, така и пред първоинстанционния съд.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба. При подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение, тъй като първоинстанционния съд не бил обсъдил всички доказателства контекста на доводите на страните, поради което бил постановил едно немотивирано решение. Счита, че първоинстанционния съд е пропуснал да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и направените възражения. Твърди, че доверителят му не може да ползва своята 1/5 идеални части от съсобствен имот, тъй като ответното дружество без негово съгласие е поставил ограда, като е оградил част от имота, като е лишил доверителя му от правото на ползване на имота. Претендира обезщетение за ползване на неговите 1/5 идеални части, така както е преценено от допуснатата и приета по делото съдебно-оценителна експертиза.

Претендира направените разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли да бъде оставена въззивна жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Счита, че идеалната част, за която се претендира обезщетение не е оградена, стои изцяло неизползваема, с оглед на това, че ищецът няма никакво желание да я ползва. Счита, че обезщетението не се дължи, тъй като 2 жалбоподателят не е лишен от правото да ползва имота си единствено като земеделски имот. Оспорва искането за наем, тъй като той не се дължи от ответното дружество, който е сключил договор с арендатор и съответно арендатора носи отговорност аз получените средства.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 23/01.12.2021 г. по гр.д. № 76 / 2021г. по описа на Районен съд Трън, първоинстанционния съд e отхвърлил иска на Ц. С. Ц. от ***, с ЕГН: ********** да бъде осъдена фирма „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК 113568388, със седалище и адрес на управление: гр.Трън, обл.Перник, ул.“Вельо Стоянов“ бл.11, вх.В, ет.3, ап.39 с управител С.С.М., да заплати обезщетение в размер на 17421,60 (седемнадесет хиляди четиристотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки) лева за лично ползване на съсобствена недвижима вещ по реда на чл.31 ал.2 от ЗС- Врем.неизп. нива от 14,809 дка /четиринадесет декара осемстотин и девет квадратни метра/', девета категория, местност ***, имот №*** по картата на землището, при граници /съседи имот №***- стопански двор на МЗХП, имот №***врем.неизп.нива на стопан. от общ.неидентифициран собственик, имот № * * * -нива на наследници на И.З.А.; имот №*** -път IV кл. на Община ***.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен иск предявен от Ц. С. Ц. от ***, с ЕГН: ********** срещу „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК 113568388, със седалище и адрес на управление: гр.Трън, обл.Перник, ул.“Вельо Стоянов“ бл.11, вх.В, ет.3, ап.39 с управител С.С.М., с искане за заплащане на обезщетение за лично ползване на съсобствена недвижима вещ по реда на чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 17 421,60 лева.

Районният съд при подробен анализ на събраните по делото доказателства: установил, че между страните не се спори, че ищеца Ц. С. Ц. и ответното дружество „ДЕЙНА“ ООД са собственици на 1/5 ид. ч. /съответно за Ц.Ц./ и на 4/5 ид. ч. / за „ДЕЙНА“ ЕООД/ от процесния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** , община ***, гр. ***, м. ***, вид собств. Частта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Неизползвана нива (угар, орница), площ 14 805м2, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК. / Т.е. имотите по КВС не са актуални /. Площта на целия имот №*** / по КВС е 14,809 дка/ или 14 809м2/, който е идентичен с описания в исковата молба, а именно: недвижим имот, възстановен с решение № 47-1-Н от 14.09.2001г. на ПК-Трън, представляващ врем.неизп.нива от 14,809 дка, девета категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището, при граници / съседи, имот № ***, стопански двор на МЗХП, имот № ***- врем неизп. Нива на стопан.

От договор за аренда № **, том рег.№ *** от 14.04.2015г., установил наличието на облигационна връзка между И.С.М., с ЕГН: ********** в качеството му на арендодател и фирма „ДЕЙНА“ ЕООД в качеството на арендатор, за предоставяне ползването на ниви с № *** в местността „***“ с площ от 14 дка и нива с № *** в местността „***“ с площ от 14,809 дка.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, установил, че „процесния имот е: Врем. неизп. нива от 14,809дка /четиринадесет декара осемстотин и девет квадратни метра/', девета категория, местност ***, имот №*** по картата на землището, при граници /съседи имот №***-стопански двор на МЗХП, имот №***- врем. неизп. нива на стопан. От общ. неидентифициран собственик, имот №*** - нива на наследници на И.З.А.; имот №*** -път IV кл. на Община ***; При следните съсобственици и ид.ч : Ц. С. Ц. - 1/5 ид. част; „Дейна" ЕООД-4/5 ид. част; Площта от процесния имот съответстваща на идеалните части на съсобствениците е съответно за Ц. С. Ц. - 2961,80м2 и за ,Дейна" ЕООД -11 847,20м 2 . Към настоящия момент има влязла в сила кадастрална карта за имота и имота е с идентификатор: Поземлен имот с идентификатор ***, община 3

***, гр. ***, м. ***, вид собственост: Часта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Неизползвана нива (угар, орница), площ 14 805м 2 , одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК. / Т.е. имотите по КВС не са актуални /. Площта на целия имот №*** / по КВС е 14,809 дка/ или 14 809м2 / . От тази площ на място има частична ограда за площ /ако се затворят контурите на местата където е без ограда/ 11 586м 2 . Заграждането с лека ограда-дървени колове и напрени борови орезки и на места с дъски, орезки вертикално /малка част около дърводелната/.

Незаградената площ е 3223м. Извън точковите означения - южна част.

От разбора на приобщения доказателствен материал – показанията на разпитаните по делото свидетели, наред с приетите писмени документи, както и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, районният съд достигнал до извода, че имотът не се ползва от „ДЕЙНА“ ЕООД лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Според разпитаните по делото свидетели Д.А.А., Р.Б.П. и Г.А.С. съсобственият имот не бил ограден изцяло и бил осигурен безпрепятствен достъп до него. Не били разположени машини и материали, предмет на стопанската дейност на ответното дружество, а само на площ много по-малка от дяла, собственост на фирмата, концентрирана по границата с изцяло собствения на дружеството имот. Обстоятелството, че на терена на земеделска земя по предназначение и характеристика се намира дървен материал не променя автоматично предназначението на имота. Това фактическо положение на предоставена възможност за безпрепятствено влизане и ползване на съсобствения имот от страна на ответника-мажоритарен съсобственик не било променено и след връчената от ищеца на 15.06.2020г. – Нотариална покана Свидетелските показания изцяло кореспондирали и със заключението на вещото лице.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка, от която се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13e9c6ac-2c5b-476f-8e3c-72e8132abc01