Решение № 294 от 16.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 642 / 2023 г. Ихтиманския районен съд е осъдил АПИ да заплати на ЗАД “А.Б.“ АД сумата от 5 787,55 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 030021-727-502520, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 03.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. С посоченото решене съдът е отхвърлил обратния иск на АПИ срещу „А.“ ЕАД за заплащане на сумата от 5 787,55 лева и е осъдил АПИ да заплати на „А.“ ЕАД направени от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е обжалвано изцяло от ответника по иска. Изложени са съображения за неговата неправилност.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Подаден е и отговор от третото лице помагач – „А.“ ЕАД, с който счита въззивната жалба за основателна и моли първоинстанционното решение да бъде отменено. В случай, че решението бъде потвърдено в частта относно главния иск, то се моли решението да бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлен обратния иск.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

1

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество, заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството, размера на дължимото обезщетение, както и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – наличието на вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, необходимо е още вредите да са причинени вследствие на противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.

Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на АПИ да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от АПИ. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно АПИ.

Видно от застрахователна полица № 20-0300/395/5000188 за застраховка „Каско на МПС“ е че същата има за обект лек автомобил марка „MERCEDES” ,модел GLS 580. Срокът на застрахователното покритие e една година – от 14.09.2020 г. до 23.09.2021 година.

От представения по делото протокол за ПТП № 1761734 от 16.08.2021 г. и обективираната в него скица, изготвен от пътен полицай при ОДМВР – С. без да е посетено мястото на произшествието, се установява, че същият е съставен на 16.08.2021 г. за това, че на 16.08.2021 г. водачът Н.В.Н. при управление на лек автомобил марка „MERCEDES”, модел GLS 580, с рег. № СВ **** РТ по АМ „Тракия“, см 34+5020 в посока гр. П. поради препятствие на пътя (изпаднал внезапно предмет на пътя) реализира ПТП, като се блъска в вляво по посока на движението, в резултат на което са нанесени щети в предна и задна леви гуми и джанти на автомобила.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № 0300-21-727-502520, от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на 16.08.2021 година. Бил изготвен и опис на щетите, въз основа на който ищецът е заплатил по банков път сумата от 5 787,55 лева, видно от приложеното по делото нареждане за плащане.

Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата 2 съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът в периода от 14.09.2020 г. до 23.09.2021 е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 5 787,55 лева.

Ищецът, в чиято тежест беше да докаже иска си главно и пълно, не е положил никакви усилия да изясни с предвидените в ГПК способи по какъв начин дърветата са попаднали на пътното платно. Отговорността би била за ответника в случай, че дърветата са попаднали на пътя в резултат на очупване от дърво, намиращо се непосредствено до пътя, тъй като в този случай ответникът не е взел необходимите мерки за предотвратяване на вредоносния резултат. По делото обаче е доказано, че в непосредствена близост е нямало дървета, а според изслушаното пред първоинстанционния съд вещо лице единственото дърво се е намирало доста далече от мястото, на което дърветата са били разсипани.

От събраните по делото доказателства (писмени доказателства и автотехническа експертиза) се установява, че дърветата са се разсипали на пътя, като са изпаднали от друго превозно средство, преминало в по-ранен момент през същия участък. Този извод на съда кореспондира с посоченото в протокола за пътното транспортно произшествие, а именно, че същото се дължи на внезапно изпаднал на пътя предмет. Това е и посочения в съдебнатаавтотехническа експертиза механизъм за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Така според заключението на вещото лице найвероятен се явява механизъм, при който поради внезапно изпадане на предмет на пътното платно, движещият се по автомагистрала „Тракия“ лек автомобил се отклонява е ляво и настъпва удъра.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в този случай отговорността на ответника е изключена, тъй като се касае за деликт, извършен виновно (непредпазливо) от неустановено лице, т.е. от лице, на което ответникът не е възложил някаква работа. Освен това липсват твърдения и данни ответникът или третото лице – помагач, на което с договор е било възложено поддържането на пътя, да са били уведомявани за препятствието, но въпреки това да са бездействали и да не са го отстранили, обозначили или обезопасили незабавно.

Ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване отговорността на ответника и тъй като по делото не се установи по несъмнен начин виновно противоправно поведение (действие или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил работа, не е доказан последният елемент от фактическият състав необходим да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Изводът е, че по делото не се установява виновно противоправно поведение на ответника, което да е довело до настъпване на процесното ПТП.

Ето защо решението на районния съд следва да бъде отменено в частта по главния иск. Въззивната инстанция следва да постанови ново решение, с което искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ да бъде отхвърлен.

3

При този решаващ извод на съда останалите доводи на жалбоподателя не следва да бъдат обсъждани.

В частта, с която съдът се е произнесъл по обратния иск решението подлежи на обезсилване поради несбъдване на условието за разглеждането му – уважаване на първоначалния иск.

С оглед крайния изход по делото, в тежест на въззиваемия следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски за двете съдебни инстанции.

Поради което ЗАД “А.Б.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на АПИ сумата в общ размер на 315,75 лв, от които 115,75 лв. за държавна такса за въззивната жалба и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението на районния съд да присъди разноски в полза на ответника по обратния иск е правилно и следва да бъде потвърдено. На него му се дължат и разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, които следва да бъдат възложени върху жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 270, ал. 3 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 642 / 2023 г. на Ихтиманския районен съд В ЧАСТТИТЕ, с които съдът е осъдил АПИ да заплати на ЗАД “А.Б.“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 5 787,55 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-727-502520, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 03.05.2023 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1586,30 лв. разноски в производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „А.Б.“ – гр. С. с ЕИК ********* срещу АПИ – гр. С. с ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 5 787,55 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-727-502520, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 03.05.2023 г., до окончателното изплащане.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 5 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 642 / 2023 г. на Ихтиманския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил обратния иск на АПИ – гр. С. с ЕИК ********* срещу „А.“ ЕАД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 5787,55 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по обратния иск.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 642 / 2023 г. на Ихтиманския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил АПИ – гр. С. с ЕИК ********* да заплати на „А.“ ЕАД – гр. С. с ЕИК ********* разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ – гр. С. с ЕИК ********* да заплати на АПИ – гр.

4

С. с ЕИК ********* направените по делото разноски в общ размер на 315,75 лв. за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА АПИ – гр. С. с ЕИК ********* да заплати на „А.“ ЕАД с ЕИК ********* направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е постановено при участието на„А.“ ЕАД с ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната на жалбоподателя АПИ – гр. С. с ЕИК *********.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5