Определение № 282 от 30.06.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. ХАСКОВО, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20235600600432 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от Глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.

Съдебното производство пред РС – Харманли, е образувано по обвинителен акт на РП Хасково - ТО Харманли, с който против подсъдимия С. И. Д., е повдигнато обвинение за престъпление по чл.331 ал.3 пр.2, вр. ал.1, вр.чл.330 ал.1 от НК. В проведеното на 05.06.2023г. разпоредително заседание, са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като при обсъждане на този по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, съдът служебно е намерил, че на досъдебното производство и конкретно при изготвянето на обвинителния акт, са допуснати съществени отстраними нарушение на процесуалните правила, засегнали правото на защита на обвиняемия. Така с протоколно определение № 488/05.06.2023г., на осн. чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК, съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на нарушенията, посочени в мотивите на определението.

Недоволен от определението е останал прокурор при РП Хасково - ТО Харманли, който го протестира в срок с частен протест, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Иска отмяната му и връщане делото на районният съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Възражение по протеста от подсъдимия или защитникът му, не е направено.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното определение, по посочените в частния протест оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че определението като краен резултат е правилно. Не се споделят доводите в протеста, че при връщането на делото, първата инстанция не се съобразила с разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК. Това е така защото видно от диспозитива на обвинителният акт, а така е и на 1 досъдебното производство, на подсъдимия е вменено обвинение за квалифициран непредпазлив палеж, твърдян като извършен на 20.08.2016г. в землището на селата Д. и И., двете в община Х., като по непредпазливост запалил чужд имот – конкретно два имота представляващи бадемови насаждения в местността „Л.“ в землището на с. И., от което последвали значителни вреди в размер на 44 698 лв. – престъпление квалифицирано по чл.331 ал.3 пр.2 вр. ал.1, вр. чл.330 ал.1 от НК. Както правилно е приела първата инстанция, в обстоятелствената част на обвинителния акт, липсват фактически твърдения за механизма на деянието, чрез непосочването как подсъдимия е предизвикал пожара за който е обвинен.

Липсата на приети от обвинението факти в тази насока, не може да бъде заменена от заключението по пожаротехническата експертиза, която е способ за доказване, не доказателство и не може да замести фактическите твърдения на обвинението, по които подсъдимият се защитава. Верен е и изводът, че в обвинителният акт, липсват и фактически твърдения касаещи съществен, обективен съставомерен елемент на престъплението в чието извършване подсъдимият е обвинен. Това е така защото е посочена само стойността на причинените според обвинението значителни вреди, касаещи квалификацията по чл.331 ал.3 от НК, но липсват твърдени факти, запаленото имущество да е на значителна стойност.

Последната, а не вредите, е обективния съставомерен елемент на престъплението по чл. 331 от НК „непредпазлив палеж“, с оглед препратката към чл.330 ал.1 от НК. Вредите, ако има такива и са значителни, водят до квалификацията по ал.3 на чл. 331 от НК. Правилно е посочено също, с оглед диспозитива на обвинението, че в обвинителният акт липсват фактически твърдения, кой или кои са запалените имоти в землището на с. Д., както и дали те са чужди на подсъдимия и на значителна стойност. Последното е довело до неяснота на повдигнатото обвинение, защото със същото се релевира единствено палеж на чужди имот в землището на с.И. / бадемовите насаждения/, а същевременно се твърди, че престъплението е извършено на една и същата дата в землищата на двете села – с. Д. и с. И. Именно така и с изложените по-горе обстоятелства е допуснато същественото отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, да разбере повдигнатото му обвинение. По изложените съображения не се споделят доводите в протеста. Тълкувателното решение № 2/2002 г. на ВКС не е загубило актуалността си и фактите касаещи времето, мястото, начина и авторството на деянието, са съществен задължителен елемент от съдържанието на обвинителният акт. Липсата на който и да е от тях, винаги нарушава правото на защита и обосновава връщането на акта. Поради посоченото не се споделят и оплакванията в протеста, че съдът в нарушение на чл.370 ал.2 от НПК е отхвърлил искането на подсъдимия и защитникът му, съдебното следствие да продължи по реда на глава 27 от НПК, при условията на чл. 371 т.2 от НПК. Такова искане е допустимо единствено ако са налице условията на глава 27 от НПК, като първото от тях е обвинителният акт да е съответен на чл.246 от НПК. Това е така защото подсъдимия се защитава по фактите на обвинението, които определят предмета на доказване и от там очертават тези на защитата, особено това е вярно при съкратеното съдебно следствие защото именно тези факти подсъдимия признава и те трябва да са съответни на доказателствената съвкупност.

2

Не се споделят единствено доводите в протестираното определение и в тази насока протеста е основателен, че пожарът продължил до 22.08.2016г., посоченото за наличието на вреди и на други лица, както и за друг пожар развил се по същото време в землището на с.И. и от там приетото за неяснота на времето на деянието и засегнатите имоти. Относно датата, такива фактически твърдения в обвинителният акт не се установяват. Обвинението е за конкретна дата, която, както и останалите посочени тук обстоятелства, касаят предмета на доказване и не представляват основание за връщане на обвинителният акт. По изложените обаче по- горе съображения, протестираното определение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл.345 ал.3, вр .чл. 334 т.6 от НПК съдът , ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 488 / 05.06.2023г. постановено в проведеното на 05.06.2023г. разпоредително заседание по НОХД № 83/2023 г. на РС – Харманли, в частта по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3