Решение № 803 от 17.10.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Благоевград, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210103539 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А.

Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. С...... против ТП „Държавно горско стопанство С.......”, БУЛСТАТ 2016275060176, териториално поделение на „Югозападно държавно предприятие” ДП, гр. Б...... със седалище и адрес на управление: гр. С. об....щ.

С......., представлявано от директора инж. Б. Г. К..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:

- да се признаете уволнението за незаконно и да се отмени атакуваните Заповед № РД06-6/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С......” за прекратяване на трудовото правоотношение и Заповед № РД-07-593/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.....” за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” като незаконосъобразни;

- на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, се възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност: „горски стражар” в Териториално поделение „Държавно горско стопанство С......” /ТП „ДГС С.......”/;

- да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на шест брутни работни заплати за времето, през което е останал без работа, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.11.2024г. до 01.05.2025г. в размер на 13 886.52 / тринадесет хиляди, осемстотин осемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума.

Иска се на основание чл. 242, ал.1 от ГПК, да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдения размер на обезщетение.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че въз основа на Трудов договор № 227, сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, на 31.03.1992г. с Държавно лесничейство гр.С........заемал длъжността „секач”, с място на работа: Бригадата на К... Д..... в С.......и че с Допълнително споразумение към трудов договор от 26.12.1994г., сключено на основание 1 чл.119 от КТ, в сила от 01.10.1994г., приел да изпълнява длъжността: РОУ, с място на работа: горско стопанство в ТУ „Сушица”- С........

Поддържа, че до 01.11.2024г. заемал длъжността „горски стражар” в ответното дружество Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.....” /ТП „ДГС С...”/, представлявано от Директора инж. Б. Г. К., видно от Допълнителни споразумения към трудов договор от 20.07.2022г. и от 24.04.2023г., с последно брутно трудово възнаграждение / за м. 10.2024г./, в размер на 2314.42 лв. / две хиляди триста и четиринадесет лева и четиридесет и две стотинки/.

Твърди се, че със Заповед № РД-07-593/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С........” му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, като в нея е посочено, че е издадена на основание чл.174, ал.2 от ЗГ, чл.192, ал.1, чл.195, ал.1, във връзка с чл.188, т. 3 и чл.187, ал.1, т.З, предл.1 и т.10 от КТ, във връзка с чл.126, т.4 и т.13 от КТ, във връзка с неизпълнение на задължения и отговорности по длъжностната му характеристика и със Заповед № РД-07- 686 от 20.11.2023г. на Директора на ТП „ДГС ............”, както и на дадени писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ /искани с писмо изх. № ТП-01- 154/14.10.2024г./, с вх. № ТП-01-154-1/16.10.2024г., както и Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г. с вх. № 10-03-106/ 03.10.2024г., Констативни протоколи Серия ЮЗДП № 030514 от 04.10.2024г. и Серия ЮЗДП 030515 от 11.10.2024г.

Сочи още, че във връзка със Заповед № РД-07-593/ 01.11.2024г. и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е издадена Заповед № РД-06-6/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.......”, с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответника, считано от 01.11.2024г.

Поддържа се в исковата молба от ищеца, че тези заповеди са незаконосъобразни по следните съображения:

1. При издаването им е допуснато нарушение на материалния закон:

Поддържа се, че посоченото в Заповед № РД-07-593/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С...... не отговаря на действителната фактическа обстановка.

Ищецът твърди, че от издадената заповед не става ясно защо му е наложено дисциплинарното наказание: защото са отсечени пъни или дървета. От една страна по този начин е възпрепятствано правото му на защита, тъй като е необходимо да узнае съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, а от друга, счита, че ще бъде затруднена възможността на съда да извърши проверка за законността на уволнението.

Твърдя, че не е индивидуализирано нарушението.

Поддържа се и че ответникът не му е връчвал Заповед № РД-07-686/ 20.11.2023г. на директора на ТП „ДГС ............”, поради което оспорва твърденията, че не е изпълнил трудови задължения, предвидени в същата.

На второ място оспорва изцяло описаните в Заповед № РД-07-593/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.....” Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г. с вх. № 10-03-106/ 03.10.2024г., Констативни протоколи Серия ЮЗДП № 030514 от 04.10.2024г. и Серия ЮЗДП № 030515 от 11.10.2024г.: констатациите и авторството им.

Твърди, че тези протоколи не са му предоставени за запознаване и изразяване на становище, въпреки че се твърди, че са изготвени в участъка, който охранява. Поради това твърди, че са съставени единствено с цел да бъде подведен под дисциплинарна отговорност и да бъде прекратено трудовото му правоотношение с ответника.

Твърди се от ищеца и че работодателят не е провел пълно и главно доказване на релевантните за конкретното твърдяно нарушение факти и обстоятелства.

Сочи, че както бил уведомил дисциплинарнонаказващия орган, от повече от половин година бил внесъл надлежно рапорт до него, че в участъка, който охранява, се настаняват хора и бригада, без негово знание, и че се експедира дървесина. И в обясненията си с вх. № ТП-01- 154-1 от 16.10.2024г. отново повторил притесненията си, като предложил, че може да 2 се провери кой настанява и експедира.

Ищецът сочи, че той не издава превозни билети, нито експедира дървесина. Обектът за дърводобив е отдаден на фирма, но от там експедира друг служител на поделението. На него тези функции са му иззети от ответника. Поддържа, че на практика е обвинен в бездействие, без работодателят му да е изследвал и да се е мотивирал дали е имал фактическата възможност да го направи, тъй като ако не е имал такава възможност, то вина не може да се търси от него.

Твърди се в исковата молба, че описаните в Заповед № РД-07-593/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС ............” пъни са на отсечени дървета от преди повече от година.

Затова и с Констативен протокол Серия ЮЗДП № 030513/27.09.2024г. е установил, че към 27.09.2024г. в 23-ти Охранителен участък „Б......” няма констатирани нарушения.

Твърди се още, че неоснователно работодателят приема, че виновно е нарушил трудовата дисциплина, тъй като маркирането на дървесината и експедирането й се извършва без негово знание и разрешение.

Счита, че неправилно вмененото му нарушение е квалифицирано като такова по чл.187, ал.1, т. 3, предл.1 и т.10 от КТ. Сочи, че изпълнява стриктно не само посочените в Заповед № РД-07-593/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.......”, но и всички останали трудови задължения. Във връзка с това оспорва наложената правна квалификация на действията му по трудовото правоотношение, която е довела до неправилното приложение на предвидената от законодателя санкция и материално правните норми.

Твърди се още, че при издаването на атакуваната заповед е допуснато нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание:

Поддържа, че атакуваният прекратителен акт на работодателя се явява немотивиран.

Въпреки пространното описание в нея липсва конкретизация на нарушението, заради което се налага наказанието, така, както изисква чл. 195, ал. 1 от КТ. Сочи, че от съдържанието му не се извлича по недвусмислен начин изложение и конкретизация на причините за наложеното дисциплинарно „уволнение”. Липсва квалификация на нарушението като такова по чл.190, ал.1 от КТ.

Поддържа се още, че не е спазено изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ за съобразяване на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението му като работник. Счита, че нарушенията на трудовата дисциплина, които са му вменени, не са от естество, което би могло да послужи като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнението.

Твърди се още в исковата молба, че в случая твърдяното нарушение е извършено преди повече от една година, поради което срокът за издаване на обжалваните заповеди е преклудиран.

Поддържа се още, че Заповедта на ответника за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” не му е връчвана.

На следващо място изразява становище, че Заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение: Заповед № РД- 06-6/01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С......”, е процесуално незаконосъобразна, което е основание за нейната отмяна. Съгл. чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да бъдат посочени нарушението, кога то е извършено, нарушителят, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е връчвана.

Намира, че така изложената обстановка предопределя като законово неиздържана и опорочена осъществената от работодателя процедура по издаване на Заповед № РД-06-6/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.......”, което налага и нейната правна квалификация като „незаконосъобразна”, ведно с произтичащите от това правни последици /вкл.

3 присъждането на полагащите му се обезщетения/.

С разпореждане № 3862/31.12.2024 г. след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.131 от ГПК съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 06.01.2025 г.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 05.02.2025г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от ответника.

В същия се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Изложени са подробни съображения като се иска отхвърляне на предявените искове.

Претендират се сторените по делото разноски.

Поддържа се от ответника, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Твърди се, че в голямата си част изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение. Считам, че исковата молба е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Изразява становище, че атакуваната заповед №РД-07-593 от 01.11.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение" на Ищеца, на длъжност „Горски стражар при ТП „ДГС С......, е правилна и законосъобразна издадена и е в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда и не отговаря на истината твърдението, че тя е незаконосъобразна, а в случай, че ищецът се позове на такова твърдение е необходимо да приложи и доказателства.

Поддържа се, че съгласно Констативния протокол се установява, че в периода от 27.09.2024 г. до 03.10.2024 г. служителят А. Д. Г., ЕГН -...... с адрес гр. С........ на длъжност „Горски стражар" при ТП "ДГС С....... към „ЮЗДП" ДП, гр. Б........ не е спазил трудовите си задължения като горски стражар по охраната, стопанисването и ползването на горите в 23ти ОУ „Б....." към V - и ГСУ „Б...." в териториалния обхват на ТП "ДГС С......." и е допуснал извършване на нарушения, изразяващи се в наличието на сеч на 23 бр. немаркирани дървета и без издадено позволителни за сеч в поверения му и охраняван от него участък, подробно описани по-горе, като служителят не е упражнил необходимият текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на нарушенията и уведомяване за допуснатите нарушения.