Решение № 184 от 12.12.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Първомай, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100457 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищецът Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т. в качеството на изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Разград, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от сключения помежду им Договор за кредит № 845381/17.06.2022 г. е нищожна.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за кредит № 845381/17.06.2022 г. ответникът отпуснал заем от 2 000, 00 лева на ищцата, която следвало чрез 24 месечни вноски да го възстанови на кредитодателя при годишен лихвен процент от 36, 00% и годишен процент на разходите от 42, 58%, а съгласно клаузата на чл. 27, ал. 1 – и да му заплати неустойка за непредоставяне в 3-дневен срок от датата на сделката на допълнително обезпечение в размер на 0, 9% от усвоената заемна сума за всеки ден, в който такова не е осигурено, или 3 904, 44 лева, разсрочена ведно с 24-те периодични платежи.

Недействителността на атакуваната уговорка е обоснована с доводи, че накърнява 1 добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му следва, но не е включена неустойката от 3 904, 44 лева, явяваща се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на такава се заобикаля както чл. 33, ал. 1 от ЗПК, по съображения че се предвижда допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорен дълг, така и чл. 19, ал.

4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3398/24.09.2024 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Признава, че процесният договор е сключен между страните и заетата сума е усвоена от ищеца.

Навежда, че неустойката отговаря на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочи, че размерът й съответства на носения от дружеството финансов риск заемът да остане необезпечен.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмено становище вх. № 3769/17.10.2024 г. и Заявление вх. № 4206/14.11.2024 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път Договор за потребителски кредит № 845381/17.06.2022 г. (л.

45 – л. 51), предоставен от разстояние, и приложимите към него Общи условия (л. 36 – л. 44) ответникът, който със Заповед № БНБ-61374/06.07.2016 г. (л. 27) на подуправителя на БНБ е вписан в Регистъра на финансовите институции с рег. № BGR00370, се задължил да предостави на ищеца паричен заем от 2 000, 00 лева. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 28 – л. 35) и по данни от Извлечение от сметка към 20.06.20232 г. (л. 52), издадено от „Банка ДСК” АД, усвоил заемната сума, следвало в срок до 19.06.2024 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 1 074, 62 лева при годишен лихвен процент от 36, 00% и годишен процент на разходите от 42, 58%, или общо 3 074, 62 лева, на 24 месечни анюитетни вноски с падеж на 19-о число на месеца в периода от 19.07.2022 г. до 19.06.2024 г., подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 50 – л. 51) към съглашението.

Според съдържанието му потребителят дължи на кредитора неустойка, както следва: по чл. 28 – при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при 2 неплащане на дължима сума в срок, в размер на 1% от нея на ден, и по чл. 27, ал. 1 идентичен с чл. 46 от Общите условия – в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 17 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.) по изискванията на Раздел VІІІ от Общите условия във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1 500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, получавало е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад. В хипотезата на чл. 27, ал. 1 неустойката възлиза на 3 904, 44 лева и е платима периодично ведно с погасителните вноски чрез съответна добавка към всяка от тях, показана в погасителния план, и увеличаваща я на 290, 79 лева, като не е включена при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. (л. 53 – л. 92) ответникът отстъпил на привлеченото трето лице помагач задълженията на ищцата по процесния кредитен контракт.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

3

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв, ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор № 845381/17.06.2022 г. за потребителски кредит (л. 45 – л. 51) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противна на добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и заобикаляща закона.

Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

4

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор № 845381/17.06.2022 г. за потребителски кредит (л. 45 – л. 51), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл.