Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 29.08.2025, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 363/2023
Вид
Решение № 66
Подписан
29.08.2025
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 110 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Луковит, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20234320200363 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от М. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR], против Наказателно постановление № *****, издадено на 18.09.2023 г. от П.С.П. на длъжност Началник група при ОД МВР - Ловеч, РУ - Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за виновно извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като е издадено в нарушение на нормите на ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят не е управлявал процесния лек автомобил и не са били направени необходимите действия за установяване на водача.

Жалбоподателят М. А. М., редовно призован, не се явява.

Като негов процесуален представител се явява адв. Р. М. от ЛАК с пълномощно по делото. В съдебното заседание изцяло поддържа жалбата и излага твърдения, че в административно-наказателното производство не е било установено по категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал процесният лек автомобил.

Наказващият орган Началник група в ОД МВР - Ловеч, РУ – Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.08.2023г. около 14.50 часа в гр. Луковит, на кръстовището, образувано от улиците „Гео Милев“ и „Св. Св. Кирил и Методий“ в посока центъра на града, жалбоподателят М. А. М. управлявал лек автомобил марка „Ауди“ /комби/ с чуждестранна регистрация № ****, без установена собственост, съзнавайки, че не притежава СУМПС. По същото време полицейският служител към РУ - Луковит и свидетел по делото Г. Й. бил в платен годишен отпуск и се движел с личния си автомобил по улица „ Св. Св. Кирил и Методий", когато забелязал, че срещу него се движи с висока скорост горепосоченият лек 1 автомобил. Водачът използвал ръчната спирачка и е довел извън контрол задната част автомобила, загубвайки сцепление на задните гуми с асфалта (правейки дрифт). В момента на разминаване на кръстовището, Й. е разпознал водача като М. А. М., за когото знаел, че е неправоспособен водач, и, че е многократен нарушител на ЗДвП. Свидетелят Й. забелязал, че прозореца на шофьорската врата на автомобила управляван от М. е отворен и му извикал да спре веднага, но той му отговорил „да се маха, че бърза!", след което продължил посоката си на движение с рискова скорост и без да спазва правилата за безопасност на движение по пътищата. Полицейският служител продължил да го последва с личния си автомобил. След известно време М. спрял пред дома си на [заличен адрес по GDPR], но като забелязал, че зад него приближава Й., потеглил по черен път в посока ул. „Варниците“. По време на движението Й. се обадил по телефона на дежурния полицейски автопатрул за да му съдействат. Дежурните полицейски служители Ц. Д. С. и К.И. след извършен обход не могли да установят М. и управлявания от него автомобил. Поради това, Й. потърсил съдействие от младши разузнавач Милен В., служител към РУ - Луковит, който за целите на установяване на нарушението извършил преглед на общинското видеонаблюдение и свалил снимков материал във връзка със заснети кадри от камерите за видеонаблюдение в гр. Луковит.

Във връзка с преписка № **** по описа на РУ – Луковит, актосъставителят М. С. М., на длъжност полицейски инспектор при РУ - Луковит, съставил на жалбоподателя М. А. М.

АУАН, серия АД, бл. № **** от 30.08.2023г., а свидетели при съставяне на акта станали служителите от РУ - Луковит Ц. Д. С. и Г. В. Й.. Актосъставителят приел, че на 15.08.2023 г. около 14.50 часа в гр. Луковит, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и по кръстовището образувано с ул. „Гео Милев“ по посока центъра, към ул. „Възраждане“, жалбоподателят М.

А. М. е управлявал лек автомобил марка „Ауди“ /комби/ с чуждестранна регистрация № **** без установена собственост като: Управлява МПС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Регистрационните табели на въпросния автомобил не са иззети, тъй като към момента на съставянето на АУАН автомобилът не е установен.

В АУАН жалбоподателят е вписал възражения, че не е извършил такова нарушение и в срок ще представи писмено възражение.

В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят дал писмено обяснение /л.10/, в което е посочил следното: „На 15.08.2023г. не съм управлявал автомобил, още по-малко „Ауди“ с посочения номер, не съм бягал от никого, не съм говорил с никой и не знам за какво става на въпрос. Аз не съм карал такава кола, защото не карам никакви коли.“ След като е разгледал административно-наказателната преписка, наказващият орган П.С.П., на длъжност Началник група ОД МВР - Ловеч, РУ - Луковит, издал обжалваното Наказателно постановление № ***** от 18.09.2023г., в което е пресъздадена същата фактическа обстановка, както тази установена в АУАН, поради което на жалбоподателя М.

А. М., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в размер на 300 лева.

От представената по делото справка за нарушител/водач /л.13/ е видно, че М. А. М. не притежава СУМПС. От справката се установява, че за периода от 2012г. до 2023г. лицето е било многократно санкционирано за извършени нарушения по ЗДвП, а само за нарушения на чл. 150 от ЗДвП е бил санкциониран общо 7 пъти с влезли сила наказателни постановления.

От съдържанието на писмо Покана с рег. № **** се установява, че на жалбоподателят е била изпратена покана за явяването му в РУ - Луковит във вр. с преписка № **** Поканата е била надлежно връчена и подписана от М. Г.ев А.а - майка на жалбоподателя М. А. М..

От съдържанието на Протокол за доброволно предаване /л.12/ се установява, че по преписка № **** служителят от РУ - Луковит М.П. В. доброволно предал на актосъставителя М. С. М. следните предмет, книжа, компютърни и информационни данни: 1 брой “CD-DVD-R” марка „HP” със записи от видеонаблюдение на общинските камери на гр.

Луковит.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по 2 административно-наказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Като писмени доказателства по делото са приети заврени копия от: НП № ***** от 18.09.2023г.; АУАН, серия АД, бл. № ****; Докладна записка рег. № ****; Докладна записка рег. № **** от 04.09.2023г.; Обяснение от М. А. М.; Покана; Протокол за доброволно предаване; Справка за нарушител/водач; Заповед № ****г.; Удостоверение ****.; Заповед №****г.; Протокол за доброволно предаване; „CD-DVD-R” марка „HP” със записи от видеонаблюдение на общинските камери в гр. Луковит.

По делото бяха събрани и гласни доказателства- показанията на свидетелите Г. В. Й., М. С. М. и Ц. Д. С..

От показанията на свидетеля Г. В. Й. се установява, че на посочената в АУАН дата е бил в платен годишен отпуск като, движейки се с личния си автомобил в гр. Луковит по ул.

„Св. Св. Кирил и Методий“ /пред пощата/ е забелязал срещу него с посока на движение от кв. „Изток“ да се движи процесния с висока скорост лекия автомобил „Ауди“ комби с чуждестранна регистрация. На пътя водачът се е държал неконтролируемо като е занасял задната част на автомобила наляво-надясно/дрифтейки/. За да избегне удара с него, Й. отбил веднага с личния си автомобил в дясната страна на платното за движение. При разминаване обаче разпознал водача като жалбоподателя М. А. М., за когото знаел, че е неправоспособен водач. Й. направил маневра обратен завой и на улица „Възраждане“ видял въпросното МПС, паркирано пред тото пункта в гр. Луковит. М. се намирал до автомобила и говорел с друго лице. Свидетелят паркирал личния си автомобил точно пред този на жалбоподателя, но като го видял, последният се качил в управляваното от него „Ауди“ и с намерение да потегля. В момента на потегляне, Й. видял, че прозореца на процесния автомобил е отворен и казал на водача да спре, но той не се съобразил и потеглил бързо. Й. го последвал и забелязал, че нарушителят в движението си, е предприемал множество опасни маневри като например неспиране на знак „Стоп“ и движение с превишена скорост в населено място. Докато следвал автомобила, полицейският служител се обадил на колегите си от дежурния автопатрул и ги помоли за съдействие с цел залавяне на нарушителя. В един момент забелязал, че М. е спрял пред дома си на ул. „Бяло поле“, но след като последния разпознал автомобила на полицейския служител, потеглил по черен път с управляваното от него „Ауди“. Същевременно дошли колегите на Й., с които заедно извършили обход на улиците, прилежащи на ул. „Бяло поле“. На ул. „Скала“ двама души посочили на свидетеля, че въпросния лек автомобил е поел по камениста улица, но полицейските служители го изгубили от поглед и така и не могли да установят точното му местоположение.

По делото беше разпитан и актосъставителят М. С. М.. Същият поясни, че е съставил АУАН на нарушителя във връзка с административно-наказателна преписка, изготвена въз основа на докладна записка на полицейския служител Г. В. Й.. Свидетелят сподели, че след като е установил нарушението е призовал жалбоподателя да се яви в РУ - Луковит за съставянето на АУАН. В тази връзка М. допълни, че от значение за изясняване на фактическата обстановка са послужили видеозаписите от общинското видеонаблюдение.

По делото беше разпитан и свидетелят Ц. Д. С., който потвърди казаното от свидетеля Й. и посочи, че когато колегата му се е обадил, за да потърси съдействие и той бил дежурен заедно с другия си колега К.И.. Заедно направили обход и въпреки това не успели да установят къде се намира процесния автомобил и неговия водач.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото счита показанията им за ясни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран и проверен доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 31.10.2023г., а жалбата е подадена в РУ МВР гр. Луковит на 10.11.2023г.

3

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група ОД МВР - Ловеч, РУ – Луковит, съгласно приложената Заповед № ****. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Нарушението е описано достатъчно ясно и по начин, който позволява на дееца да разбере в какво е обвинен. При съставянето на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – достатъчно ясно е описана датата и мястото на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В съдебно заседание свидетелите- очевидци потвърдиха описаното в АУАН.

Производството е от административно-наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.