Определение № 1544 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1544 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110150069 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 18.11.2022 г., от „Т.С.“ ЕАД против Л. Н. С., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на топлофикационното дружество сумата в размер на 2654,92 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „КС“, бл. 18, ет. 4, ап. 53, аб. № *****, за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 14.09.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 448,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 30.06.2022 г., сумата в размер на 20,64 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 14.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата в размер на 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.05.2020 г. до 30.06.2022 г. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, по силата на което правоотношение ищцовото дружество доставило топлинна енергия за имота за процесния период. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че за непогасени задължения за процесния имот за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. първоначално било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК срещу Б.Р.К., С.С.Л. и С.С.Г., по което било образувано ч. гр. д. № 52549/2020 г. по 1 описа на Софийски районен съд. В исковата молба се сочи, че в хода на заповедното производство било установено, че собственик на топлоснабдения имот е единствено ответникът Л. С.. Представителят на страната поддържа, че Л. С. заплатил ½ част от вземанията по заповедта за изпълнение, а в останалата част същата била обезсилена, респ. за дружеството е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за непогасената част от задълженията за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като съгласно молба-уточнение непогасената главница за сочения период възлиза на 1422,67 лева, като ответникът дължи и мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. в размер на 260,83 лева. В молба-уточнение от 18.11.2022 г. се сочи, че за последващ период от 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г. непогасеното задължение за топлинна енергия възлиза на 1232,28 лева, като ответникът дължи и мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г. в размер на 227,45 лева. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че общо претендираната главница за топлинна енергия за исковия период възлиза на 2654,95 лева.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Формулирано е и искане за изслушване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертиза по поставени в исковата молба задачи.

В исковата молба е формулирано искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца, като правният интерес от привличането е обоснован от обстоятелството, че на соченото дружество е възложено да извършва услуга дялово разпределение за процесния имот, поради което и при констатирано неточно изпълнение на задължението би възникнало задължение за обезвреда.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Зарков поддържа доводи за недопустимост на производството в частта относно претендираната главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019г. и обезщетението за забава върху соченото вземане, тъй като спорът относно дължимостта на сумите е решен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 74590/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.

Ответникът поддържа, че присъдените със съдебното решение суми са заплатени в полза на „Т.С.“ ЕАД. Страната поддържа, че вземанията за топлинна енергия и мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. са погасени по давност. Ответникът заявява, че признава предявения иск за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2020 г. за сумата в размер на 1161,21 лева, лихва за забава върху признатата главница в размер на 210,97 лева за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г., както и признава претенцията за сумата в размер на 20,64 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г., както и за сумата в размер на 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.05.2020 г. до 30.06.2022 г.

В депозирания отговор са изложени твърдения, че на 30.09.2025 г. Л. С. заплатил в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер общо на 1881,84 лева, с която са погасени признатите вземания, 2 включително и дължимата законна лихва от 01.07.2022г. до датата на плащането.

Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

По допустимостта на производството:

Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като разпоредбата на чл.

299, ал. 2 ГПК предвижда, че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Във връзка с поддържаните от ответника доводи съдът намира, че соченото в отговора на исковата молба производство следва да бъде изискано за послужване, а на ищеца изрично да бъде указано да заяви дали поддържа предявения иск за сумата в размер на 1422,67 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и за мораторна лихва върху сочената главница за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. в размер на 260,83 лева.

По направеното искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца:

Съдът счита, че „Т.С.” ЕООД следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

По доказателствената тежест на спора:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Във връзка със заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

При установяване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията.

На ищеца следва да бъде предоставена възможност за изрази становище по отношение 3 на поддържаните от ответника твърдения за извършено в хода на делото плащане в погашение на процесните вземания, като изрично посочи как са отнесени плащанията.

По направените доказателствени искания:

Съдът намира, че представените ведно с исковата молба и отговора документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат оставени без уважение, като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника, като съобрази изложените в отговора на исковата молба обстоятелства касателно наличието на влязло в сила решение между страните по делото за част от процесните вземания, да заяви дали поддържа предявеният иск за сумата в размер на 1422,67 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и за мораторна лихва върху сочената главница за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. в размер на 260,83 лева.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника, като съобрази изложените в отговора на исковата молба твърдения касателно извършване на плащане в погашение на процесните вземания, да изрази становище по заявените от ответника твърдения и изрично да посочи как са отнесени плащанията, респ. да посочи непогасените вземания по пера.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по гр. д. № 74590/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.

ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 52549/2020 г. по описа на СРС, 127 състав.

КОНСТИТУИРА „Т.С.ИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, в качеството на трето лицепомагач на страната на ищеца.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба и отговора документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.02.2026 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на 4 третото лице-помагач на страната на ищеца и препис от подадената искова молба.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________