Решение № 335 от 03.08.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

335/3.8.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На тридесети юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар:

Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 701 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-0000984/12.03.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.121а ал.1 т.1 а и ал.8 от КТ, във вр. с чл.6 ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва направените констатации като счита същите за неправилни. Оспорва нарушението по същество. Счита , че са допуснати скъществени нарушения на процесуалните правила. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано,се явява процесуален представител – адв. Б.Б. от ШАК.

Процесуалният представител на

Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В писмени бележки излага съображенията си за това. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно трудов договор №1/17.01.2019г. лицето С.И.С. с ЕГН ********** работи на длъжност «общ работник в строителството» в “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен с работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение 1880 лева.

На 07.02.2020г. инж. П.С., инж. М.М. и С.К. – гл. инспектори в Дирекция «ИТ» - Шумен, извършили проверка на “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство и по конкретно по спазване на изискванията за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне на услуги. Дружеството било с предмет на дейност СМР. Заетият персонал бил от общо 5 лица, между които и С.И.С. , наети с трудови договори като всичките били командировани в рамките на предоставяне на услуги в Кралство Белгия.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР2004063 съставен на 12.02.2020г., на която дата е и връчен на управителя на дружеството. Според една от направените при проверката констатации, съставляваща т.17 от протокола, дружеството в качеството си на работодател, е начислило и изплатило на общия работник в строителството С.И.С. , командирован в рамките на предоставяне на услуги /СМР/ в гр.Лиеж, Кралство Белгия, брутно трудово възнаграждение за м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева /на база основна месечна заплата 1880 лева/ за отработени 10 дни, което било по – малко от минималната ставка за заплащане -14.590 евро/час, установена за същата или сходна работа в приемащата държава.

Минималната ставка след 01.10.2019г. за първа категория неквалифициран труд на възрастни работници в строителството била в размер на 14.590 евро/час. Тези констатации били направени от страна на проверяващите след справка в националния уебсайт на Кралство Белгия, относно минималната ставка и на база представена от страна на дружеството ведомост за заплати за м.декември 2019г., в която е отразена основна заплата 1880 лева, отработени дни 10, заплата за отработените дни 989.47 лева, сума за получаване 767.81 лева. С протокола на дружеството е дадено предписание /т.9/ да начисли и изплати остатъка от трудовото възнаграждение на С.И.С. до минималната ставка за заплащане установена в приемащата държава.

Определен и е срок за изпълнение – 28.02.2020г.

База направените констатации при проверката, контролните органи приели, че дружеството е нарушило чл.6 ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.121а ал.1 т.1 а и ал.8 от КТ. На 12.02.2020г. св. С.К. съставила срещу дружеството АУАН № 27-0000984,в присъствието на управителя Йордан Митков, на когото е и връчен. При предявяване на АУАН не са отразени обяснения или възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок.

На 26.02.2020г. от страна на дружеството била представена нова ведомост за заплати за м. декември 2020г., в която е отразена основна заплата 2462.88 лева, отработени дни 19 и заплата за отработените дни 2462.88 лева, сума за получаване 1911.15 лева.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414 ал.1 от КТ на “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.121а ал.1 т.1 а и ал.8 от КТ, във вр. с чл.6 ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Хода на съдебното призводство от страна на дружеството беше представен РКО №004/07.01.2020г. за изплатена на С.И.С. сума в размер на 1771.43 лева с основание - заплата м. декември 2019г. Представен и Протокол Приложение 9 към чл.8 ал.7 от НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за подадена Декларация обр.1 за м.12.2019г.

По искане на дружеството – жалбоподател бе допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза. При извършване на експертизата вещото лице на база на материалите по делото и проверка в счетовоството на дружеството, е установило, че съгласно преработената ведомост на дружеството за м. декември 2019г. на С.И.С. е начислено следното трудово възнаглраждение – основна заплата 2462.88 лева, брудно възнаграждение 2462.88 лева, лични осигуровки 339.38 лева, данъчна основа за ДОД 2123.50 лева, данък 212.35 лева, нетно възнаграждение в размер на 1911.15 лева.

На ведомостта има положен подпис за получил сумата. Също така въз основа на предоставени данни от подадена в НАП – Варна Декларация обр.1 за м. декември 2019г., относно С.И.С. вещо лице е констатирало, че декларацията е била попадена с редовни данни, без корекции. В нея броя на отработените дни за месеца са посочени 10 при 19 работни, при 8 часа и 9 дни неплатен отпуск.

Осигурителния доход и брутното трудово възнаграждение посочени в декларацията са в размер на 2285.73 лева, данъчна основа за ДОД е в размер на 1970.76 лева, данъка 197.07 лева и нетно възнаграждение 1773.68 лева.

Отделно на лицето С. въз основа на РКО №23/01.12.2019г. са били изплатени 1250 евро с основание «командировки». Въз основа на извършената проверка, вещото лице приема за установено, че на лицето С.И.С. за м.декември 2019г. е изплатено нетно трудово възнаграждение в размер на 1911.15 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от изготвената съдебно счетоводна експертиза, приета от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Правилно е квалифицирано нарушението по чл.121а ал.1 т.1 б.а от КТ. Действително посочено е т.1а, като не е конкретизирано, че е б.а на т.1, но съдът намира, че не се касае за съществено нарушение, което да нарушава правото на защита. Също така доколкото в обстоятелствената част на АУАН и в НП се прави връзка с минималната часова ставка за заплащане става ясно за коя хипотеза на чл.6 ал.4 от Наредбата става въпрос. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Разпоредбата на чл. 121а ал. 8 от КТ предвижда условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги да се определят с наредба на Министерския съвет. Тези условия и ред са уредени в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

В цитираната разпоредба на чл.6, ал.4 от Наредбата е разписано задължение за работодателя или предприятието, което осигурява временна работа, да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.

От доказателствата по делото се установява, че дружеството - жалбоподател е командировало работника С.И.С. в рамките на предоставяне на услуги /СМР/ в гр.Лиеж, Кралство Белгия за срок от 10 дни, считано 01.12.2019г.,поради което е следвало да начисли и изплати основно трудово възнаграждение на С.И.С. не по-малко от минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава, която според контролните органи е била 14.59 евро на час по данни на официалния сайт на Кралство Белгия. Контролните органи, както и наказвацият орган са приели, че дружеството е начислило и изплатило на общия работник в строителството С.И.С., брутно трудово възнаграждение за м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева /на база основна месечна заплата 1880 лева/ за отработени 10 дни, което било по – малко от минималната ставка за заплащане. Основателни са доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, че нито в АУАН, нито в НП са посочени отработените часове. Доколкото е установено, че се касае за 10 отработени дни, а съгласно сключения трудов договор работното време на С. е 8 часа, съдът намира, че се касае за положени 80 работни часа труд, поради което основното му трудово възнаграждение е трябвало да се равнява на 1167.20 евро /2282.84 лева/ за посочения период, съобразно минималната ставка за заплащане в Кралство Белгия. Констатациите на контролните органи за начислено и изплатено на общия работник в строителството С.И.С., брутно трудово възнаграждение за м. декември

2019г. в размер на 989.47 лева /на база основна месечна заплата 1880 лева/ за отработени 10 дни, явяващо се по – малко от минималната ставка за заплащане, са направени единствено на база първоначално представената при проверката ведомост за заплати за м.декември 2019г., в която е отразена основна заплата 1880 лева, отработени дни 10, заплата за отработените дни 989.47 лева, сума за получаване 767.81 лева. След съставяне на акта, от страна на дружеството на 26.02.2020г. била представена нова ведомост за заплати за м. декември 2020г., в която е отразена основна заплата 2462.88 лева, отработени дни 19, заплата за отработените дни 2462.88 лева, сума за получаване 1911.15 лева. В съдебно заседание бе представен и РКО №004/07.01.2020г. за изплатена на С.И.С. сума в размер на 1771.43 лева с основание - заплата м. декември 2019г. Има резон в доводите на представителя на административнонаказващият орган, че се касае за частни документи, които може да са антидатирани, т.е. да са били изготвени впоследствие за целите на административнонаказателното производство. От друга страна обаче видно от констативно – съобразителната част на съдебно счетоводната експертиза и приобщения по делото Протокол Приложение 9 към чл.8 ал.7 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, дружеството в подадената Декларация обр.1 за м. декември 2019г., относно С.И.С. е декларирало отработените дни за месеца 10 /при 19 работни/, при 8 часа, 9 дни неплатен отпуск, осигурителния доход и брутното трудово възнаграждение 2285.73 лева, данъчна основа за ДОД е в размер на 1970.76 лева, данъка 197.07 лева и нетно възнаграждение 1773.68 лева.