Определение № 999 от 19.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999 гр. София, 19.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601409 по описа за 2026 година.

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, във вр. с чл.306, ал.1, т.4 и ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор А. А. от СГП срещу определение №4935, постановено в съдебно заседание на 11.09.2026 г. по НОХД № 537/2017 г. по описа на СГС, с което на подсъдимия Т. В. В. са върнати веществени доказателства — парични суми в размер на 152 794 лева, 11 150 евро и 1 160 щатски долара.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от 09.09.2026 г. от адв.

С., защитник на Т. В. В., в която е посочено, че сумите са иззети на 30 и 31 март 2016 г. при действия в гр. Роман и гр. Враца, от офиса на „Маца“ ЕООД, от дома на подсъдимия и от него лично. Защитникът се е позовал на чл.111, ал.2 и ал.3 от НПК и е поискал всички суми да бъдат върнати на В.. В подкрепа на искането са изтъкнати продължителността на задържането, липсата на обвинение за имуществено престъпление и на предвидени наказания глоба и конфискация, както и твърдението, че връщането няма да затрудни наказателното производство. Изразени са опасения относно съхранението на парите и обмяната на левовата сума след въвеждането на еврото. Съществено за съдържанието на искането е изричното твърдение, че иззетите суми представляват едновременно оборотни средства на дружеството и лични средства на подсъдимия.

СГС е уважил молбата, като е приел, че част от средствата са иззети от „Маца“ ЕООД, чиито собственици не са страни по делото, а друга част от В. и от дома му. Посочил е, че на подсъдимия е повдигнато обвинение само по чл.321 от НК, за което не се предвиждат глоба и конфискация. Съдът е изключил приложението на чл.53 НК с доводи, че сумите не са предназначени или послужили за извършване на престъпление и не са негов предмет, и е заключил, че нямат доказателствено значение. В диспозитива е постановено връщане на целия размер лично на В..

1

В частния протест се поддържа, че произнасянето е преждевременно и че въпросът за веществените доказателства следва да бъде решен с крайния съдебен акт или по реда на чл. 306 от НПК. Прокурорът се позовава и на възможността за отнемане на придобито от престъпление имущество по чл. 53 НК. Иска отмяна на определението.

Софийският апелативен съд, след като обсъди съдържанието на молбата, мотивите на атакуваното определение и доводите в частния протест, намира следното:

Частният протест е допустим като подаден от надлежна страна в срока по чл. 342, ал. 1 НПК. Посочването в него на чл. 341, ал. 1 НПК не определя приложимия ред за проверка. Атакуваният акт не прекратява наказателното преследване и не постановява отнемане по чл. 53 от НК, предметът му е разпореждане с веществени доказателства чрез връщането им на конкретно лице. За определяне на реда за контрол е решаващо съдържанието на съдебния акт. Предвид постановеното връщане на иззети като веществени доказателства суми, произнасянето следва да бъде отнесено към предмета на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, за който ал.3 на същия член предвижда проверка по глава двадесет и втора НПК. Обстоятелството, че съдът се е произнесъл преди присъдата, подлежи на обсъждане при проверката на акта и не променя разпоредителното му съдържание. Приложимото основание за въззивен контрол е чл.341, ал.2 във връзка с чл.306, ал.3 от НПК. Не е налице производство по чл.111, ал.3 от НПК, тъй като тази разпоредба урежда съдебен контрол върху отказ на прокурора да върне иззети предмети в хода на ДП, а молбата на адв. С. е отправена пряко до съда, разглеждащ обвинението и не оспорва такъв отказ. Разгледан по същество, частният протест е основателен, макар не всички изложени в него съображения да могат да бъдат възприети.

Съгласно чл.111, ал.1 от НПК, веществените доказателства поначало се пазят до приключване на наказателното производство. Разпоредбите на чл.301, ал.1, т.9 и т.11 и чл.306, ал.1, т.1 и т.4 от НПК разграничават прилагането на чл.53 НК от произнасянето по веществените доказателства. От тях обаче не следва безусловна забрана съдът да разгледа искане за връщане преди присъдата, независимо от необходимостта от задържането, неговата продължителност и правата на засегнатите лица.

В решение от 12.05.2022г. по дело C-505/20, RR и JG, Съдът на Европейския съюз приема, в приложното поле на Директива 2014/42/ЕС, че добросъвестно трето лице, претендиращо собственост върху обезпечено имущество, не може да бъде лишено от възможност да поиска връщането му през съдебната фаза. По аргумент на противното от това разрешение е изключена възможността на подсъдимия да се върнат веществени доказателства и следва да се приложи трайната съдебна практика, че произнасянето преди присъдата е преждевременно, а по отношение на третите лица е наложително изследването на въпроса за тяхната добросъвестност.

Първият съществен недостатък на определението е липсата на обосновано разграничение между правоимащите по отношение на отделните суми. Както молбата, така и мотивите на СГС сочат различни източници на изземване и различна прИ.длежност на средствата. Въпреки това съдът е разпоредил всички пари да бъдат предадени лично на В., без да установи 2 какъв размер представлява негово лично имущество и на какво основание той следва да получи средствата на „Маца“ ЕООД. Дружеството е самостоятелен правен субект. Обстоятелството, че неговите собственици не са страни по наказателното дело, не установява право на подсъдимия да получи дружествените средства. Нито изземването от помещение, използвано от дадено лице, нито фактическото държане на парите сами по себе си разрешават въпроса за правоимащия, когато е заявена прИ.длежност и на друго лице. В молбата не е разграничен размерът на личните и на фирмените средства, а определението не съдържа установяване на представителна власт или друго основание за получаване на парите на дружеството от В., не е изследван и въпросът за добросъвестността на третото лице. При това съдържание на искането връщането на цялата сума лично на подсъдимия не е обосновано.

Вторият недостатък на акта е непълната преценка на значението на сумите и на възможното приложение на чл.53 от НК. Липсата на предвидени за обвинението наказания глоба и конфискация не изключва отнемане на имущество на самостоятелно основание по чл.53 НК. СГС е обсъдил предназначеното или послужилото за извършване на престъпление имущество и предмета на престъплението, но не е разгледал отделно хипотезата за придобитото чрез престъпление имущество в приложимата по време редакция на закона. Това не означава, че иззетите суми могат да бъдат обявени за престъпно придобити въз основа единствено на обвинението по чл.321 от НК.

Нито наличието на Т.а обвинение, нито общото възражение на прокурора за възможно отнемане установяват необходимата връзка, за нея е нужна конкретна фактическа преценка по отношение на отделните суми и предмета на обвинението. Изводът на първата инстанция, че парите не носят относима към делото информация, е изложен общо, без анализ на отделните групи средства и на причините, поради които доказателствената необходимост е отпаднала за всяка от тях. Общото позоваване на протоколите за изземване не замества тази преценка.

При тези съображения, не са налице достатъчно основания за уважаване на искането за предаване на всички суми лично на Т. В. В., определението следва да бъде отменено, а молбата — оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4935/18.09.2026г., постановено по НОХД № 537/2017 г. на СГС, Наказателно отделение, 11 състав, с което е на подсъдимия Т. В. В. са върнати веществени доказателства — парични суми в размер на 152 794 (сто петдесет и две хиляди седемстотин деветдесет и четири) лева, 11 150 (едИ.десет хиляди сто и петдесет) евро и 1 160 (хиляда сто и шестдесет) щатски долара, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на защитника адв.С. от 09.09.2026 г. за връщане на подсъдимия на паричните суми 152 794 лева, 11 150 евро и 1 3

160 щатски долара.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4