Решение № 3539 от 14.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3539 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20225330116777 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Първа Инвестиционна Банка” АД против С.

Г. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимостта на суми, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Дружеството ищец твърди, че на **** г. между „МКБ Юнионбанк“ ЕАД – с универсален правоприемник „Първа инвестиционна банка“АД и ответника бил сключен Договор № **** за потребителски кредит, по силата на който банката отпуснала на ответника кредит в размер на 15 000 лева. Същият бил изцяло усвоен на **** г. по посочена банкова сметка на ответника, а крайният срок за погасяване, съгласно т. 10 от договора бил **** г., до който срок длъжникът не е погасил задълженията си. Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 28.02.2014 г., като по него са просрочени 76 вноски по главница и с общ размер 13456,93 лева и 75 вноски по лихва с общ размер 6616,21 лева. Кредитът е с настъпил падеж на 17.05.2020 г. Поради липса на изпълнение ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 4339/2022 г. по описа на РС Пловдив, за следните суми: 13456,93 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № ****/**** г., 6616,21 лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода 05.03.2014 г. – 17.05.2020 г., дължима на 1 основание раздел I, т.4 от договора за кредит, 9300,44 лева, представляваща наказателна лихва за периода 05.06.2015 г. – 12.03.2020 г., съгласно раздел 1, т.6 от договора за кредит, 6078,79 лева, представляваща наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. – 24.03.2022 г., съгласно раздел I, т. 6 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 25.03.2022 г., до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № 2309/ 28.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.г.д. № 4339/2022 г. по описа на РС Пловдив. Предвид постъпило възражение от длъжника, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл. 422, ал.1 ГПК. Поради изложеното предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Сочи, че вземането на банката /целият кредит/ е станало автоматично предсрочно изискуемо на 29.07.2014 г. при условията на чл. 30 от ОУ към договора за кредит, а не на 17.05.2020 г., както твърди ищецът. Поддържа, че поради това в периода от 29.07.2014 г. до 29.03.2022 г. е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което претенцията е неоснователна. В условията на евентуалност, моли възражението за погасителна давност да бъде зачетено поотделно за всяка една просрочена вноска, съгласно посоченото от ищеца, по отношение на всички 76 вноски включващи главница и 75 вноски, включващи лихва, като за последните се претендира тригодишен срок.

Поддържа, че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК след депозирано възражение от ответника срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК. За допустимостта на предявените искове настоящият състав, в производството п чл.422, ал.1 ГПК, следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от приетото за послужване ч.гр.д. № 4339/2022 г. на ПРС, XXII гр. с., ищцовото дружество е депозирало на 25.03.2022 г. заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника С. Г. А.. По повод на депозираното заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2309 от 28.03.2022 г., с която в разпоредено длъжникът да заплати на банката процесните суми. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на настоящата искова молба са напълно идентични. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на дата 26.09.2022 г., видно от поканата за доброволно изпълнение – л.41-42 от частното производство. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника вх. № 74942/ 26.09.2022 г. – л.35 от ч.гр.д. № 4339/ 2022 г. на РС Пловдив, XXII гр.с. Заявителят е уведомен с разпореждане на съда от 14.10.2022 г. за депозираното възражение на 19.10.2022 г., поради което предявеният от него иск на 18.11.2022 г. е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че предявените установителни искове, с които е сезиран, са процесуално допустими, отговарят на посочените специални процесуални предпоставки, поради което следва да се разгледат по същество.

По основателността на исковите претенции:

По делото не са налице спорни фактически обстоятелства, като спорът между страните е правен и се концентрира до това погасени ли са давност процесните вземания, респективно от кога е започнал да тече давностния срок за погасяването им.

Отделено е за безспорно с доклада по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на **** г. между „Първа инвестиционна банка“ АД (която е универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД) и ответника е сключен Договор № **** за потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 15 000 лева, като същият е изцяло усвоен на 17.05.2012 г. по посочена банкова сметка на ответника. В договора било уговорено и заплащането на договорна и наказателна лихва. Заетата сума била усвоена от ответника и следвало да се върне в срок до 05.05.2020 г., на 96 месечни анюитетни вноски, всяка с падеж 5то число от месеца, включващи главница и лихви. Между страните не е спорно също, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си по договора, като не е изплащал изцяло дължимите вноски по кредита.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като неоспорено от страните, което се кредитира от съда на основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно дадено, се установява размерът на вземането. Общият размер на непогасената главница към 17.05.2020 г. (окончателният падеж) възлиза на сумата от 13456,93 лв., като тя е формирана от падежирали и непогасени месечни вноски за главница от вноска № 17 с дата на падеж 05.10.2013 г. до вноска № 96 с дата на падеж 05.05.2020 г. Просрочената възнаградителна лихва към 17.05.2020 г.е формирана от падежирали и непогасени месечни вноски за възнаградителна лихва от 3 вноска № 22 с дата на падеж 05.03.2014 г. до вноска № 96 с дата на падеж 05.05.2020 г.

Общият размер на наказателната лихва за забава е 14240,65 лв., начислена за периода 05.06.2015 г. – 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 24.03.2022 г. Вещото лице е отговорило на въпроса за размера на вземанията в случай на уважаване на заявеното от ответника възражение за погасителна давност, а именно: главница за периода 23.03.2017 г. – 23.03.2022 г. – 7946,30 лв., възнаградителна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 23.03.2022 г. – 304,98 лв., наказателна лихва за периода 25.03.2019 г. – 23.03.2022 г. – 3670,53 лв. Посочено е, че за периода от 25.03.2019 г. до 23.03.2022 г. законната лихва е била с лихвен процент 10 %. В т.4.1 от договора уговорено за първата година от срока на кредита главницата да се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 13,95 %. Експертизата не е установила последващи изменения на лихвения процент до края на договора, т.е. за целия срок на договора лихвеният процент по т.4 е бил 13,95 %.

По делото е прието и допълнително заключение на ССчЕ със задача изчисляване на размера на договорната лихва във вариант, без да се взима предвид прага от не по-малко от 13,95 %. Вещото лице дава заключение, че общият размер на непогасената възнаградителна лихва към 17.05.2020 г. е формирана от падежирали и непогасени месечни вноски за възнаградителна лихва от вноска № 25 с падеж 05.06.2014 г. до вноска № 84 с падеж 05.05.2019 г. и възлиза на сумата от 3471,28 лв.

От така приетите фактически констатации следва, че вземането на ищеца е доказано по своето основание. Доказа се и размерът на претендираните суми от заключението на вещото лице. Затова следва да се разгледа релевираното от ответника в писмения отговор възражение за погасяване по давност на вземането на кредитора, както и довода за наличие на неравноправни клаузи.

От значение за разрешаването на настоящия правен спор е от кога тече давностният срок за погасяване на процесното вземане по договор за кредит. По този въпрос е прието ТР № 3/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. От така дадения отговор на въпроса следва, че тълкувателното решение разграничава два момента за начало на давността, в зависимост от това дали кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем или претендира вземанията си за главница и лихви на настъпил падеж. Ясно е посочено, че давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост.

4

В настоящия случай претенцията на ищеца е за вземания по договор за кредит, които са окончателно падежирали на дата 17.05.2020 г., без кредитът да е обявяван за предсрочно изискуем, поради което приложение намира първата разгледана в ТР хипотеза, а именно началният момент на давностния срок е моментът на изискуемостта на всяка вноска. Несъстоятелни са доводите на ответната страна, че в случая е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията на банката по силата на чл.30 от ОУ към договора за кредит. В цитираната клауза е предвидено, че при неплащане от страна на кредиполучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-я ден кредитът става автоматично предсрочно изискуем.

Съгласно решение № 200/ 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о. предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.240 ЗЗД, уредена в нормата на чл.71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на заетата парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора възниква възможността да иска плащането му от длъжника – заемател. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост.

Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13e60889-23e0-4ada-b0fe-4b9f79c36a17