Решение № 4015 от 12.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4015 гр. Варна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело № 20243110104109 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от И. С. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. ****, с. ****, чрез адв. Д. Г., вписан в ****, против „****“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.

****, ж.к. **** бул. **** № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 установителен иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №****/18.09.2023 г., с която е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ********в полза на Дружеството и с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , вр. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 , чл. 10а, ал. 4, чл. 19 ЗПК Твърди се в исковата молба, че на 18.09.2023 г. между ищеца в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и „****“ ЕООД, ЕИК **** в качеството му на „Кредитор“ е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №****/18.09.2023 г., според който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер 1,500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), при условия: лихвен процент - 23%; годишен процент на разходите (ГПР)49.11%; брой вноски - 12; обща сума за връщане - 1,845.00 лв. (хиляда 1 осемстотин четиридесет и пет лева). Твърди се, че съгласно чл. 5 от Договора за заем кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ********в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Твърди се, че едновременно със сключването на договора за заем ищецът е сключил и Договор за поръчителство с посочено от Кредитора дружество - **** ****, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1,425.00 лв. (видно от т.4.3. от предоставената с Договора преддоговорна информация). Твърди се, че за използването на заемът в размер 1,500 лв., на практика ищецът е следвало да плати не описаните по договор 1,845.00 лв., а обща сума в размер 3,270.00 лв.

Твърди се, че към момента ищецът е погасил общо сума в размер 1,702.24 лв., като съгласно издадено от ответника Удостоверение за наличие на задължение на И. С. И., ЕГН ********** към **** ЕООД, видно от което същият дължи остатъчна сума в размер 1,747.76 лв. за следното:1,071.79 лв. – главница; 98.86 лв. - лихва по кредита; 577.11 лв. - такса за банкова гаранция (услуга, предоставена от партньор на „****“ ЕООД).

Приема, че с факта на изискване заплащането по перо „такса за банкова гаранция“, за него е налице правен интерес от внасяне на яснота в отношенията между потребителя и кредитора относно действителните параметри на съществуващата помежду им правна връзка. Приема, че клаузата на чл. 5 от Договора за заем, възлага в тежест за кредитополучателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от ********в полза на кредитора. При внимателен прочит на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Приема, че в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.

2

Приема се, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди се, че ищецът е пожелал сключване на договор за поръчителство, който не бил задължителен за сключване на договора за кредит. Приема се, че ответното дружество не е надлежен ответник по процесното правоотношение, доколкото не е страна по договора за поръчителство. Оспорват се изложените основания за нищожност на клаузата на чл.5 от договора.

При изложеното, се моли производството да бъде прекратено, или да се отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и да бъдат присъдени строените разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представен

Договор за потребителски кредит

№****/18.09.2023 г., е сключен за главница в размер 1,500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), при лихвен процент - 23%; годишен процент на разходите (ГПР)- 49.11%; брой вноски - 12; обща сума за връщане - 1,845.00 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и пет лева). Представен погасителен план към договора за кредит, удостоверява плащането на 12 погасителни вноски, считано от 18.10.2023г. до 12.09.2024г. В приложения погасителен план няма информация за лихвен процент и начин на изчисление на всяка погасителна вноска. От представена преддоговорна информация (стандартен европейски формат) за потребителски кредит с главница 1500 лева, за срок от 12 месеца, фиксиран годишен лихвен процент от 23% (ГПР 49.11%). На лист от 32 до 43 са представени общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „****" ЕООД.

Неотменна част към договора за кредит е и обезпечението с Поръчителство, предоставено от **** ****, посредством договор за 3 гаранция/поръчителство. Съгласно т.4.3. от предоставената с Договора преддоговорна информация, при сключване на договор за кредит, ищецът сключючва и Договор за поръчителство с посочено от Кредитора дружество **** ****, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1,425.00 лв.

С оглед предмета на предявените претенции, в тежест на ищцовата страна, е да установи правопогасяващите или правоизключващите си твърдения, в частност че процесната клауза –чл.5 от договора е недействителна, поради противоречието му с нормите, уреждащи потребителската закрила. Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

По искане на ответната страна, съдът допусна изготвяне на съдебнотехническа експертиза с поставените в отговора на исковата молба въпроси, касаещи При кандидатстване за кредит от „****“ ЕООД, заявка може ли да се подаде с личен гарант? Дружеството има ли разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други кредитоискатели, различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант? При кандидатстване за процесния договор за кредит, „****“ ЕООД предоставило ли е на ищеца чрез и-мейл следните документи: Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр);

Б. Договор за потребителски кредит №****/18.09.2023г.; Общи условия, уреждащи отношенията между „****” ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството. След като направи справка в съответните електронни системи, да даде отговор на въпроса: Потвърдено ли получаване на горните документи и по какъв начин от страна на ищцата, съответно дадено ли е съгласие за сключване на процесния договор за кредит?

Въпреки дадената възможност, ответното дружество не внесе определения от съда депозит за изготвяне на СТЕ, поради което в проведено 4 открито съдебно заседание на 22.10.2024г. съдът заличи допуснатата СТЕ.

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.

В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на 5 финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.

В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , тъй като посоченият ГПР в размер на 49,11 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.

Това е така, тъй като предвиденото в чл.5 от Договор №****/18.09.2023 г . за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР /49.11%/, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК . ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , което не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.