Решение № 300 от 29.07.2019, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 348/2019
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 29.07.2019
- В сила
- 29.07.2019
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА, РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Други актове по делото
- Определение № 485 от 05.06.2019 · КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА, РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 300 гр. Перник, 29.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН
ПЕТРОВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл.съдия К.
Костадинова в.гр.д. № 348 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
505/05.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2985/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил частично претенциите на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК против С.С.П., с ЕГН: ********** като е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца: 1/сумата от 503.56 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., 2/ сумата от 70.64 лева – договорна лихва за периода от 11.06.2016 г. до 17.06.2017 г.; 3/ сумата от 13.73 лева – такса за оценка на досие за периода от 26.11.2016 г. до 17.06.2017 г.; 4/ сумата от 260.77 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 29.10.2016 г. до 17.06.2017 г.; 5/ сумата от 19.07 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2018 г. (датата на цесията) до 25.10.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение); 6/ сумата от 21.80 лева – законна лихва върху главницата за периода от 25.10.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до 04.05.2018 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. За разликата до 512.58 лева, представляваща пълния претендиран размер на главницата по посочения договор за кредит и за разликата до 21.57 лева – пълния претендиран размер на обезщетението за забава за периода от 19.05.2018 г. (датата на цесията) до 25.10.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Със същото решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил С.С.П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски – по заповедното производство: сумата от 25 лева – държавна такса и сумата от 75 лева – юрисконсултско възнаграждение и по исковото производство: сумата от 25 лева – държавна такса, сумата от 300 лева – възнаграждение за особен представител; сумата от 200 лева – възнаграждение за вещо лице и сумата от 350 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 12841/25.04.2019 г. от С.С.П., чрез назначения му особен представител – адв. А.П., с която същото се оспорва в осъдителната му част и в частта за разноските.
Излагат се съображения, че атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо място се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответникът да дължи претендираните суми. На следващо място се оспорва материално правната легитимация на ищеца по исковете като в тази връзка се излагат подробни доводи, че сключеният договор за цесия не е породил правно действие въобще, а дори да се приеме за валидно сключен, то същият не е бил надлежно съобщен на ответника, поради което и няма действие по отношение на последния. В тази връзка се оспорва практиката съгласно която длъжникът ответник се приема за уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба и уведомление към нея. В тази насока се акцентира върху обстоятелството, че ответникът се представлява в настоящото производство от особен представител, поради което тази практика не може да намери приложение поради липсата на контакт между особения представител и страната. Обръща се внимание, че договорът за цесия, приложен по делото, представлява по съдържанието си рамков договор.
На следващо място се оспорва дължимостта на претендираните суми от страна на ответника, доколкото се твърди, че същият въобще не е страна по представения договор за кредит. В тази връзка се твърди, че подписът, положен под съответните документи за кредита, не е на ответника като заключенията на районния съд в тази насока били необосновани.
Оспорва се и обявената от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, като се твърди, че длъжникът въобще не е бил уведомяван за такава. Евентуално се обръща внимание, че дружеството не е банка, поради което не може да се ползва от правилата за предсрочната изискуемост на вземанията си. Твърди се освен това, че ищецът не е положил достатъчно усилия нито за да уведоми ответника за предсрочната изискуемост, нито за да го уведоми за извършената цесия.
Акцентира се върху наведеното пред първата инстанция възражение за погасителна давност.
Акцентира се и върху извършеното оспорване на всички представени с исковата молба документи. Прави се възражение за прекомерност на разноските, присъдени от районния съд в полза на дружеството.
С тези аргументи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната му част като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски пред въззивния съд.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е постъпил писмен отговор с вх. № 15653/29.05.2019 г.
(п.к. 28.05.2019 г.), с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното съдебно решение. В тази връзка на първо място се твърди, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото съобщение в този смисъл е било връчено на съпругата му. Поддържа се, че дори последното да не е достигнало до него, то същият следва да се счита за уведомен за цесията с връчване на препис от исковото молба заедно с уведомление на особения му представител. В тази връзка от една страна се посочва, че дружеството като цесионер е упълномощено да уведомява длъжниците за цесията, а от друга страна, че до участие на особен представител в производството се е стигнало именно поради неправомерно поведение на ответника, поради което той не може да черпи права от същото. Акцентира се върху обстоятелството, че правата му практически са адекватно защитени именно с участието на такъв особен представител. На следващо място се излагат доводи, че процесните вземания не са погасени по давност.
Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно се установявала валидността на сключения договор за кредит, както и обстоятелството, че заемната сума е била усвоена от ответника. На последно място се излагат подробни доводи за валидност и на сключения договор за цесия. С тези аргументи се иска атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски пред въззивния съд – в размер на 350 лева юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят С.П., не се явява. Явява се особеният му представител адв. П., който поддържа въззивната жалба и оспорва подадения от насрещната страна отговор. По същество излага доводи за неправилност на атакуваното решение в обжалваната част, како сочи, че същите са подробно изложени във въззивната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски за особен представител.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание пред въззивния съд. От същата е постъпила молба делото да се гледа в нейно отсъствие. С посочената молба въззивната жалба се оспорва, излагат се аргументи за правилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Не се въвеждат доказателствени искания. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 04.05.2018 г. (п.к. 03.05.2018 г.), подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Със същата е предявен установителен иск съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че С.П. дължи на дружеството сумата от общо 879.29 лева, представляващи вземания по договор за потребителски кредит № *** от *** г., от които: 1) 512.58 лева – главница по договора; 2) 70.64 лева – договорна лихва, дължима за периода от 11.06.2016 г. до 17.06.2017 г.; 3) 13.73 лева – такса за оценка на досие за периода от 26.11.2016 г. до 17.06.2017 г.; 4) 260.77 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 29.10.2016 г. до 17.06.2017 г.; 5) 21.57 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. (датата на договора за цесия) до 25.10.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2017 г.) до окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 240 от ЗЗД – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № *** от *** г., за които е издадена заповед № 5979 от 26.10.2017 г. по ч.гр.д. № 7237/2017 г. на РС – гр. Перник за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника С.П. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е дал на заявителя указания за предявяване на иск за установяване на вземанията му. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.
В хода на последното на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника, длъжник по заповедта за изпълнение, е назначен особен представител.
В исковата молба се твърди, че на *** г. между С.П. и
„Провидент файненшъл България“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който дружеството е отпуснало на ответника като кредит сумата от 550 лева, а същият се е задължил да я върне при условията на договора, заедно със съответните лихви и такси. Посочва се, че сумата е била получена и усвоена от длъжника при подписване на договора. Твърди се и че длъжникът е спрял да изпълнява задълженията си по сделката като преди изпадането си в забава е заплатил сума в размер на общо 297.40 лева. След съобразяване на постъпилите плащания е уточнена стойността на всяко от останалите непогасени задължения по договора като е посочено на какво основание и за какъв период се дължи всяка от претендираните суми. Акцентира се върху обстоятелството, че всички вноски по кредита са с настъпил падеж, поради което не е налице никаква предсрочна изискуемост на претенциите.
На следващо място се твърди, че на
19.05.2017 г. между „Провидент файненшъл България“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, претендирани в настоящото производство, става дружеството ищец. Посочва се и че съгласно договора за цесия последното е упълномощено да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че такова уведомление е изпратено до С.П., но същото е върнато като непотърсено.
Разпечатката съдържа 39 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13e510a1-df98-4949-bc98-506ba0e6c71d