Решение № 2176 от 06.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2176 гр. Пловдив, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330113742 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. В. Б., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Фератум България” ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева/5,11 евро, частично от 931 лева/476,01 евро, платена без основание в полза на ответното дружество на 24.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2023 г. ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 931 лева чрез системата на Изипей.

Поддържа се, че към датата на плащането между страните не съществували договорни отношения, въпреки това сумата била претендирана от ответното дружество като вноска по кредит. По този повод се излагат съображения, че с получената сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

При условие, че ако по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът сочи недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България” ЕООД.

Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба вх. № 12982/09.02.2026 г. от ответника „Фератум България“ ЕООД, в която е 1 изразено становище за неоснователност на предявения иск. Изложени са съображения относно валидността на сключения между страните договор за кредит, който отговаря на изискванията на ЗПК. Посочено е, че договорът за гаранция не е задължително условие за получаване на кредит и ищецът сам е избрал да се възползва от тази услуга. Възнаграждението за гаранцията не е включено в ГПР по договора за кредит. Изтъква се, че потребителят е разполагал с 14-дневен срок да упражни правото си на отказ от договора.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 06.04.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 10 лева на сумата в размер на 231 лева/118,10 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

От изисканата и представена от „Изипей“ АД разписка се установява, че на 24.02.2023 г. ищецът Б. В. Б. е заплатил в полза на ответника „Фератум България“ ЕООД сумата в размер на 931 лева. При извършена служебна справка в Търговския регистър е видно, че ответното дружество е вписано с предмет на дейност: отпускане на кредити със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че съобразно счетоводството на ответното дружество сумата в размер на 931 лева, заплатена от ищеца на 24.02.2023 г., е разпределена за погасяване на задължения по Договор за заем № ***** г., както следва: главница – 700 лева, възнаградителна лихва – 23,66 лева, такса гаранция – 207,34 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е дал на ответника процесната сума в размер на 231 лева/118,10 евро. В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи на какво основание е получил дадената му сума /в този смисъл Решение № 50077 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС; Решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС и други/.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на 24.02.2023 г. ищецът Б. В. Б. е заплатил на ответното дружество „Фератум България” ЕООД сумата в размер на 931 лева. За това обстоятелство свидетелстват както изисканата и приета като писмено доказателство по делото разписка от „Изипей“ АД, така и заключението по допуснатата ССчЕ. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е изпълнил процесуалното си задължение да установи обстоятелствата, поставени в 2 негова доказателствена тежест.

От своя страна ответното дружество не установи в хода на производството по делото наличието на основание за получаване на процесната сума. Действително с допълнителна молба по делото бяха наведени твърдения за съществуването на облигационно правоотношение между страните по повод сключен договор за паричен заем. От друга страна обаче не бяха ангажирани доказателства за установяване на посочените твърдения. Допуснатата по искане на ответника ССчЕ доказа, че заплатената от ищеца сума е отнесена в счетоводството на дружеството за погасяване на задължения по договор за заем. Въпреки това ответникът не установи по категоричен начин наличието на облигационно правоотношение между страните, нито неговата действителност. При липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на разпределената доказателствена тежест, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на основание за заплащане на сумата.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че в производството по делото ищецът проведе надлежно доказване, че е заплатил процесната сума в размер на 231 лева/118,10 евро на ответното дружество, което от своя страна не установи наличие на валидно правно основание за получаване на сумата, поради което следва да се приеме, че същата е недължимо платена. При това положение предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева/25,56 евро. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Б. въз основа на сключен Рамков договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат Д. Б. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. При съобразяване с посочените разяснения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, ниският материален интерес, броя открити съдебни заседания и извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 204,52 евро.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, да заплати на Б. В. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 118,10 евро /сто и осемнадесет евро и десет евроцента/, платена без основание в полза на ответното дружество на 24.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, да заплати на Б. В. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ за направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, да заплати на адвокат Д. Б., вписан в АК – Пловдив, с личен № *****, с адрес: гр. П., ул. "Р.Д." №..., ет. ..., оф. ..., като пълномощник на ищеца Б. В. Б., ЕГН: **********, сума в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроента/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4