Решение № 1384 от 02.07.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.

София, …. юли 2018 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 6-6 състав, в публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 1591 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище ***, твърди, че с разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗБН е оправомощен да предяви искове по чл.59 ЗБН в 2-годишен срок от откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Б.та.Твърди, че такова решение е постановено на 22.04.2015 година по т.д. №7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, 6-4 състав, частично отменено, в частта касаеща началната дата на неплатежоспособността с решение от 03.07.2015г. по т.д.№2216/2015г. по описа на САС.

Ищецът твърди, че между вече несъстоятелната Б. и ответника „Д.“ АД е сключен договор за банков кредит от 14.12.2006 година, изменен с последващи анекси, като съгласно извлечението от счетоводните книги на Б.та, задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор към 29.10.2014г. са в общ размер от 19 456 560,56 лв; че между същите страни на

11.01.2011година е сключен договор за банков кредит, изменен с последващи анекси, като съгласно счетоводните книги на Б.та, задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор, към 29.10.2014 година са в общ размер на 10 488 579,22 щатски долара; че между същите страни на 20.09.2012 година е сключен договор за банков кредит, като съгласно извлеченията от счетоводните книги на банката, към 29.10.2014 година, задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор са 3 025 671,17 евро; че между същите страни на 08.01.2013 година е сключен договор за банков кредит, като съгласно извлеченията от счетоводните книги на Б.та, към 29.10.2014 година, задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор са в общ размер на 9 733 346,88 евро; че между същите страни на 25.03.2013 година е сключен договор за банков кредит, като съгласно извлеченията от счетоводните книги на Б.та, към 29.10.2014 година, задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор са в общ размер на 1 212 823,98 щатски долара; че между същите страни на 25.03.2014 година е сключен договор за банков кредит, като съгласно извлеченията от счетоводните книги на Б.та, към 29.10.2014 година, задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор са в общ размер на 15 203 969,99 евро.

Ищецът твърди, че в деловодството на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, е постъпило уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № 10182 от 30.10.2014 г. от „И.Т.Ц.С.“ АД ЕИК *******, с което цедентът уведомява банката, че с договор за цесия е прехвърлил на „Д.“ АД свое вземане в размер на 100 000 лева, произтичащо от сключен между „И.Т.Ц.С.“ АД ЕИК ******* и КТБ АД (н) договор за индивидуален срочен депозит, свое вземане в размер на 400 000 лева по сметка с IBAN ***но общи условия за предоставяне на платежни услуги и откриване, обслужване и закриване на банкови сметки. С Изявление за прихващане с вх. № 10319/31.10.2014 г. „Д.“ АД уведомило банката за придобитото вземане в размер на 500 000,00 лева и отправило изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 500 000,00 лева срещу свое ликвидно задължение към КТБ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. и прилежащите към него анекси, по силата на които банката е отпуснала на ответното дружество банков кредит.

На 05.11.2014 г. в деловодството на

„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, е постъпило уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № 11119 от 05.11.2014 г. от „Б.Р.Е.“ АД, дружество регистрирано в регистъра на търговските дружества в Люксембург под номер В 132548, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от У.К., с което уведомява КТБ АД (н), че по силата на договор за цесия с „Д.“ АД, ЕИК *******, е прехвърлило на последното свое вземане в размер на 1 300 000 евро, произтичащо от сключен с банката договор № 22871 за индивидуален безсрочен депозит, изменян с последващи анекси. С изявление за прихващане с вх. № 10320/31.10.2014 г. „Д.“ АД уведомило банката за придобитите вземания, а именно вземане в размер на 1 300 000 евро. Ответното дружество отправило изявление за прихващане на придобитите вземания срещу свои ликвидни задължения към КТБ АД (н), произтичащи от договор за банков кредит от 20.09.2012 г., договор за банков кредит от 08.01.2013 г.

От ищеца са наведени твърдения за относителна недействителност на извършените от „Д.“ АД прихващания, на основание чл.59, ал.3 ЗБН; че извършените прихващания са нищожни, на основание чл.59, ал.2 ЗБН във връзка с чл.26, ал.2 ДДЗ- при условие на евентуалност и нищожни на основание чл.3, ал.2 ЗБН, при условие на евентуалност.Всяка от хипотезите е обоснована с конкретни твърдения.Моли съда, след като установи основателността на изложеното, да постанови решение, с което уважи предявените искове, съединени при условия на евентуалност.

В срока за отговор ответникът по отменителните искове „К.Т.Б.“ АД /н/,

ЕИК *******, не взема становище по претенциите.

В срока за отговор ответникът „Д.“ АД, ЕИК *******, излага становище за неоснователност на предявените искове.

Не спори, че той и другия ответник по делото – „КТБ“ АД/н/ - са кредитори с насрещни вземания, породени от описаните в исковата молба правопораждащи ги факти, не спори относно това, че на посочените от ищеца дати е извършил изявления за прихващане на своите вземания с вземанията на несъстоятелната банка.

Посочва, че релевантната редакция на разпоредбите на

Закона за банковата несъстоятелност била тази, която е действала преди неговото изменение, публикувано в ДВ от 28.11.2014 г, тъй като уведомленията и изявленията за прихващане (в периода 31.10.2014 г – 05.11.2014 г.) били извършени преди тази дата, а изменението на закона има действие само занапред.

Ответното дружество оспорва главните искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН като неоснователни с твърденията, че не бил изпълнен в своята цялост фактическият състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.Ответникът не оспорва изпълнението на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, а именно че „Д.“ АД е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва се да е налице втората предпоставка от фактическия състав, а именно че към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Ответното дружество посочва, че към момента на придобиване на вземанията от „Д.“ АД (в края на октомври 2014г.) банката е била поставена под специален надзор, за да бъде оздравена, а тази необходимост е налице при опасност от неплатежоспособност, а не неплатежоспособност. Навеждат се твърдения, че единствено в дискрецията на БНБ е установяването и преценката за наличие на нормативно установените показатели и коефициенти за опасността от неплатежоспособност и вземане на решение за откриване на производство по несъстоятелност.Третира въпроса за основанията за налагане на мярката – в контекст на капиталовата адекватност, недостатъчност на ликвидните активи, неизпълнение в срок на изискуемо задължения към кредитор и последиците от поставяне на банката под специален надзор. Сочи разликите в понятието неплатежоспособност по смисъла на ЗБН и по смисъла на СКИ.Сочи, че липсва законова презумпция за неплатежоспособността на банка и в тази връзка извежда доводи за това, че не е налице знание за неплатежоспособността на банката от негова страна.Оспорва наличие на субективния елемент от състава на чл.59, ал.3 ЗБН, а оттам и основание за уважаване на тези искове.

Оспорва и предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2,пр.3 ЗЗД във връзка с чл.59, ал.2 ЗБН, като твърди, че изявлението за прихващане е отправено преди решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, а това води до невъзможност за поява на фигурата на синдика.Моли и този иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответното дружество оспорва и основателността на предявения като евентуален на горната претенция, иск по чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, като посочва, че прихващането като способ за погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение няма увреждащ ефект, поради което били налице специални правила за прихващането в производството за банкова несъстоятелност – чл. 59 ЗБН. В него изрично е предвидено, че е допустимо кредитор на банката да извърши прихващане при наличието на съответните предпоставки. Тази законова регламентация, както и възможността прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определения фактически състав, обосновава извода, че прихващането не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН и не може да се приеме за нищожно, ако е извършено след датата на решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на банката. Твърди, че последиците от извършване на прихващане били уредени със специална разпоредба и съгласно общия принцип, че специалната разпоредба изключва приложението на общата, към прихващането следва да се прилагат специалните правила на чл. 59 от ЗБН. В подкрепа на твърдяното е и липсата на увреждащ ефект за масата на несъстоятелността при прихващането, което има погасителен ефект по отношение на съществуващи задължения на банката, като единствено се засягало пропорционалното удовлетворяване на кредиторите. По тази причина ответното дружество счита, че прихващането не се обхваща от общото правило на чл. 3 от ЗБН, а е свързано с уредено преобразуващо право да се иска прогласяването на относителната му недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, при осъществяване на определен фактически състав.Ето защо моли съда да отхвърли и този иск като неоснователен.

В срока за допълнителна искова молба и допълнителен отговор, ищецът – синдикът на „КТБ“ АД/н/ и ответникът „Д.“ АД, поддържат заявените тези.

По делото са конституирани са като подпомагащи страни на ответника „Д.“ АД, цедентите „И.– С.Т.Ц.С.“ АД, ЕИК: *******, гр.*******и „Е. М.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. Сливен, кв.“*******.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Страните не спорят по отношение на следните факти, които са релевантни за спора, а именно:

Че ответниците по отменителните искове – „КТБ“ АД /н/ и „Д.“ АД, ЕИК *******, са обвързани от посочените в исковата молба банкови сделки, легитимиращи несъстоятелната банка като кредитор на „Д.“ АД, ЕИК *******. Не се спори и относно това, че ответникът „Д.“ АД, ЕИК *******, по реда на частното правоприемство, е придобил вземане срещу своя кредитор – несъстоятелната банка, която е уведомена за извършеното прехвърляне на вземания от страна на свои съдоговорители, чиито вземания, произтичат от договори за банкови влогове. Последните, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД са уведомили банката- длъжник за извършеното прехвърляне на вземанията, в общ размер от 500 000лв и 1 300 000 евро. Няма спор и че ответникът „Д.“ АД, ЕИК *******, е направил изявления за прихващане с придобитите от двамата цеденти вземания, достигнало до несъстоятелната банка на 30.10.2014 година и на 31.10.2014 година.

Ненуждаещите се от доказване факти в това производство са следните:

С Решение № 73 на УС на БНБ „К.т.б.” ЕАД (в несъстоятелност) е поставен под специален надзор, а с Решение № 114 е удължено действието на специалния надзор до 20.11.2014 г., като е спряно изпълнението на всичките задължения на банката.

На 06.11.2014г. е прието Решение

№138 на Управителния съвет на Българска народна банка, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 от Закона за кредитните институции е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД, което е обявено в Търговския регистър на дата 7.11.2014г.