Решение № 22 от 30.01.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Шумен, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630201185 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е ЕФ за налагане на глоба, серия „К” № 4664742 на ОД МВР - Шумен, с който на Г. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. Б., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДв.П е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДв.П. Жалбоподателката, моли за отмяна на издадения електронен фиш, излага твърдения за изтекъл давностен срок и нарушена процедура на заснемане.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице.

Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща пълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от упълномощен представител на жалбоподателя, в което са изложени подробни мотиви за отмяна на атакуваното НП. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление, като определи и юрисконсултско възнаграждение.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 14.03.2021г. в 17,10 часа в обл. Шумен, път I-2 км 108+500 / П В Белокопитово/, посока на движение към гр.

Шумен, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 с АТСС „ARH CAM S 1“ била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Тойота Корола“ с рег. № А56 11НН - 95 км/ч.

1

При направена справка било установено, че собственик на автомобила е Г. Н. Г., с ЕГН **********. За заснето нарушение бил издаден електронен фиш серия „К” № 4664742 на ОД МВР, в който, при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установената скорост на движение от 92 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването от «-3км» и превишението от 32 км/ч. На жалбоподателката, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДв.П. От приложеното по делото заверено копие от известие за доставяне /л.64/ е видно, че жалбоподателката е била търсена на адреса й в гр. Б., но известието е върнато на 23.12.2021г., с отбелязване „преместен“. Издаденият ЕФ бил отново изпратен за връчване с писмо рег. № 869р-2322/29.02.2024г. и е бил връчен едва на 17.06.2024г. Жалбоподателката не е представила в ОД МВР - Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Фактическата обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел С.

Н. Х., доколкото пресъздава непосредствено възприети от него обстоятелства. Фактическата обстановка се изяснява и от представеното по делото схема на процесния пътен участък с нанесени пътни знаци към датата на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60 км/ч. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно, видно от представения Протокол от проверка №81- С ИСИ/29.10.2020г. на БИМ. С оглед гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено с автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1, представляващо стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. При използването на системата за контрол контролният орган, независимо, че присъства, то той не се намесва в работата й, а единствено слага начало и край на работния процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола, го демонтира. са спазени изискванията за използване на АТСС. Попълнен е и съответният протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В административно - наказателната преписка се съдържа, както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено техническото средство. Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената в СПУКС локация, видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, както 2 и при заснемането на установеното нарушение. Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил е собственост на Г. Н. Г., с ЕГН **********. Съобразночл.188, ал.1 от ЗДв.П жалбоподателката, в качеството на собственик е и наказателно отговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана и не е посочила пред административно-наказващия орган лице, на което да е било предоставено управлението на МПС на посочената дата и час в ЕФ. Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДв.П. Правилно е приложена и съответната административно-наказателна разпоредба на ЗДв.П, предвид установеното превишение от 32 км/ч. Посочената разпоредба предвижда административно - наказателна отговорност за водачите на МПС, които превишат разрешената максимална скорост в извънаселено място от 31 до 40 км/ч., а именно глоба в размер на 300 лева.

По отношение твърденията за изтекла давност, съдът намира следното: Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. Касае се за наложено наказание „глоба“, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81, ал.3 от НК, като относителната давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина“. В чл.81, ал.2 от НК са посочени случаите, при които давността се прекъсва, респективно започва да тече нов давностен срок, а именно давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В ал.3 от същия законов текст е въведена и т.нар. „абсолютна давност“, а именно - независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК. Процесното нарушение е извършено на 14.03.2021г., от която дата е започнала да тече тригодишната относителна давност за извършеното от жалбоподателката, нарушение. Същата е била прекъсната на 23.12.21г., с предприетите действия за връчване на ЕФ с известие за доставяне и на 29.02.2024г. с писмо до 05РУ Б.. След тези действия е започвала да тече нова тригодишна давност, съгласно чл.81, ал.2 от НК. Издаденият ЕФ бил връчен едва на 17.06.2024г. Към настоящия момент няма изтекъл тригодишен период от извършване на нарушението, който да не е бил прекъснат, поради което визираната в чл.80, ал.1, т.5 от НК относителна давност не е изтекла. Регламентираната абсолютна давност в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, в случая също не е изтекла, тъй като от извършване на нарушението до настоящия момент не са изминали четири години и половина.

Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани 3 от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр.

Шумен.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия „К” № 4664742 на ОД М ВР гр.

Шумен, с който на Г. Н. Г., с ЕГН ********** от гр.Б., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДв.П, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДв.П.

ОСЪЖДА Г. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. Б., да заплати на ОД МВР гр. Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4