Определение № 655 от 03.07.2026, Районен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. Ловеч, 03.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20264310100324 по описа за 2026 година

Искова претенция с правно основание чл.493, ал.1, т.4 във връзка с чл.380 от КЗ.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Юнион Вендинг“ЕООД, ЕИК : 110549774, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, пл.“Автогара“№1, представлявано от А. И. С., чрез пълномощника си адв.Д. Н. от АК-гр.Ловеч против „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ЕАД, ЕИК : 200299615, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, в която посочва, че 08.03.2024 год. около 14:48 часа в ****, след бензиностанция „***" под подлез на път II-35, товарен автомобил марка „****", модел „***" с ДК №***, собственост на „ЮНИОН ВЕНДИНГ"ЕООД, ЕИК : 110549774 се движил с посока на движение от ***, когато в платното му за движение навлязъл насрещно движещия се лек автомобил марка „****", модел „***" с ДК № ****, управляван от И. Т. Б., ЕГН-**********. Настъпил челен сблъсък.

Било реализирано ПТП с материални щети и пострадали.

Твърди, че в резултат на удара товарен автомобил марка „****", модел „***" с ДК №***, собственост на „ЮНИОН ВЕНДИНГ"ЕООД, ЕИК : 110549774 претърпял тотална щета, а пътувалите в него лица с правилно поставени обезопасителни инерционни колани, получили различни по вид телесни повреди, като възстановяването на здравето им продължава и към момента.

Водачът на лекия автомобил „****", модел „***" с ДК №**** - И. Т. Б., ЕГН********** загинал на място, като за причинения от него пътен инцидент било образувано ДП №123/2024 год. по описа на РУ-гр.Ловеч, като наказателното производство към момента не е приключило. Лекият автомобил „****", модел „***" с ДК №**** имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" в „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"ЕАД, ЕИК : 200299615, със срок до 21.11.2024 год., видно от приложения Протокол за ПТП №18 от 18.03.2024 год., издаден от Сектор „КАТ-ПП" при ОД на МВР-гр.Ловеч.

Пред застрахователната компания на виновния водач - ответник по настоящия спор, образували на 20.03.2024 год. преписка по щета за имуществени вреди №0801-002293/202401, но същите с писмо изх.№1836/09.04.2024 год. /копие, от което прилагат/ отказали изплащане на претендираното от тях обезщетение.

1

Застрахователната преписката била образувана чрез адв.Д. Д. Н., като за оказаната правна помощ по завеждане на щетата пред ответника, „ЮНИОН ВЕНДИНГ"ЕООД, ЕИК :

110549774 му заплатило и адвокатски хонорар в размер на 500,00 /петстотин лева/255,65 евро.

Образувано било и гр.дело №1431/2024 год. по описа на Районен съд-гр.гр.Ловеч, което приключило с постановяване на решение №122/11.03.2026 год. за претърпените от ищцовото дружество имуществени вреди, вследствие от ПТП, изразяващи се в тотална щета на товарен автомобил марка „****", модел „***" с ДК №***, собственост на „ЮНИОН ВЕНДИНГ"ЕООД, ЕИК : 110549774.

До момента на завеждане на настоящата искова молба „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"ЕАД, ЕИК : 200299615 не е обезщетило финансово доверителят му за претърпените от страна на ищцовото дружество имуществени вреди, изразяващи се в разумно сторените разноски във връзка с предявяването на претенция по чл.493, ал.1, т.2 от КЗ, макар такива да се дължат, съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.4 от КЗ.

Предвид изложеното, сочи, че за ищцовото дружество се породил правен интерес за предявяване на иска, поради което моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди, че исковете им са основателни и доказани, да постанови решение, с което :

1.Да осъди „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"ЕАД, ЕИК : 200299615, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1172, район „Изгрев", ж.к."Дианабад", бул.

"Г.М.Д."№1 да заплати на „ЮНИОН ВЕНДИНГ"ЕООД, ЕИК : 110549774, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, площад"Автогара"№1, представлявано от А. И. С. сумата от 500 лева/255,65 евро - разумно сторените разноски във връзка с предявяването на претенция по чл.380 от КЗ във връзка с чл.493, ал.1, т.4 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.03.2024 год. до окончателното й изплащане.

В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт Никола Колев, в който от името на ответното дружество оспорва предявения иск като недопустим, тъй като доколкото с него се цели реализиране на вземане за съдебни разноски, което по силата на закона подлежи на защита единствено в рамките на производството, в което е възникнало.

Оспорва предявеният иск изцяло, както по основание, така и по размер, навеждайки твърдения, че същия е неоснователен. Заявява, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение представлява съдебен разход, позовавайки се на чл.78 от ГПК, съгласно който съдът присъжда разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение, при уважаване на исковата претенция. Позовава се на посоченото от ищеца, че е образувано гр.дело №1431/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, което е приключило със съдебно решение №122/11.03.2026 год. Счита, че именно в това производство е следвало да бъдат поискани посочените разноски. Този извод следва от факта, че в договора за правна защита и съдействие като предмет е посочено следното : „……процесуално представителство и защита във връзка със завеждане на претенция за претърпени от дружеството имуществени вреди по повод настъпило ПТП на 08.03.2024 год. в гр.Ловеч“. Следвало да се има предвид, че предмета на договора е реализиран в цитираното исково производство по гр.дело №1431/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Подчертава, че процесуалният закон предвижда точно определен ред и процесуален способ за реализиране на това право - чрез искане до съда в рамките на висящо производство. В трайната практика на ВКС се приема, че правото на разноски е процесуално право, което се упражнява единствено в рамките на конкретното 2 дело, в което са реализирани. Твърди, че разноските не представляват самостоятелно вземане, което може да бъде търсено и реализирано по общия исков ред, в който смисъл цитира ТР №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася по въпроса за разноските в рамките на съответното производство, като правото да бъдат присъдени е обусловено от своевременното им претендиране. Непредявяването на претенция за разноски в съответното производство води до невъзможност същите да бъдат реализирани по друг ред. Подчертава, че в практиката на ВКС последователно се приема, че е недопустимо чрез самостоятелен иск да се търсят разноски по приключило дело, тъй като това би представлявало заобикаляне на процесуалния ред и процесуалните преклузии. Допускането на обратното би довело до накърняване на правната сигурност и до възможност за двойно удовлетворяване на едно и също вземане.

В условията на евентуалност, твърди, че претедираното адвокатско възнаграждение не представлява необходим и разумен разход, който може да бъде възложен в тежест на ответника. Изтъква, че в застрахователното право законодателят последователно ограничава отговорността единствено до необходимите и обосновани разноски, направени за предотвратяване или ограничаване на вредите. Тази законодателна логика изразява общ принцип, че не всяко извършено плащане може да бъде възложено на насрещната страна, а само онова, което е обективно необходимо, съразмерно и извършено при дължимата грижа.

В конкретният случай намира, че ищецът не установява, че ангажирането на адвокат и размерът на заплатеното възнаграждение са били необходими и съразмерни, с оглед фактическата и правна сложност на спора.

По така изложените съображения намира иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли, като на ответника се присъдят направените в производството съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника си адв.Н., който поддържа исковата молба и навежда твърдения, че в хода на съдебното дирене по безпоен начин е установено, а и това не се отрича от ответника, че между страните по делото има образувано гр.дело №1431/2024 год. на РС-гр.Ловеч. Пояснява, че преди образуване на делото „ЮНИОН ВЕНДИНГ"ЕООД е изпълнило административната процедура по чл.380 от КЗ относно предявяване на застрахователна претенция за причинените на дружеството имуществени вреди,изразяващи се в тотална щета на МПС, собственост на дружеството, от лек автомобил, застрахован при ответника. За предявяването на въпросната претенция пред „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"ЕАД, „ЮНИОН ВЕНДИНГ"ЕООД го е наело като адвокат, въз основа на сключен адвокатски договор от 20.03.2024 год., като му е заплатен по него и съответен адвокатски хонорар в размер на сумата 500,00 лева. Адвокат Н. изтъква, че изпълнил ангажимента си като предявил въпросната застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, но ответното дружество отказало плащане. Отказало също така и плащане за разноските, направени от „ЮНИОН ВЕНДИНГ"ЕООД във връзка с предявяването на въпросната претенция, които счита, че са разумно сторени такива с оглед наемането на квалифициран адвокат в областта на застрахователното право за предявяване на въпросната претенция. Впоследствие с решение рег.№122/13.03.2026 год. по гр.дело №1431/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, съдебният състав, пред който е разгледано делото, правилно приел, че сумата по адвокатския договор 3 от 20.03.2024 год. няма характер на съдебно-деловодна разноска в хода на това производство, отказвайки присъждането на същата. Това решение на съда е влязло в сила, като се снабдили с изпълнителен лист и е налице изпълнително дело срещу ответното дружество. Тъй като сумата в размер на 500,00 лева по адвокатски договор от 20.03.2024 год. представлява разумно сторени разноски във връзка с предявяването на претенцията, у тях се явил правният интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да признае същия за основателен и доказан, още повече, че ответникът не оспорил Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2024 год. по съдържание, като осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 500,00 лева, представляваща разумно сторени разноски във връзка с предявяването на претенция с правно основание чл.380 във връзка с чл.493, ал.1, т.4 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2024 год. до окончателното й изплащане. Моли също съдът да присъди и направените по настоящото дело съдебноделоводни разноски, възлизащи в размер на сумата 225,56 евро, за които прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител, но сезира съда с писмена молба вх.№6327/14.05.2026 год., в която чрез пълномощника си адв.В. С., не възразява делото да се гледа в отсъствие на техен представител и да се даде ход на същото. Изцяло поддържа отговора на исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена, съгласно мотивите, изложени в него. Моли съда да присъди в полза на ответника направените по делото разноски, в това число и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че се претендира такова в размер по-висок от тези които са предвидени, като долна граница, в Наредба №1/2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Районният съд като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно законните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за установени следните факти :

От служебно изисканото и приложено към настоящото производство гр.дело №1431/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че то е образувано по искова молба, подадена от „ЮНИОН ВЕНДИНГ“ЕООД, ЕИК : 110549774, чрез пълномощника си адв.Д.