Определение № 833 от 04.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. Варна, 04.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В. И. Б. и Е. Х. Б., двамата чрез процесуалния им представител адв.С.Б., против определение №1372/25.09.2025г., постановено по в.гр.д.№492/24г. по описа на ШОС, с което е оставена без уважение подадената от В. И. Б. и Е. Х. Б. молба с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса върху размер на искане за изменение на размера на иска.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбоподателите бъдат освободени от заплащане на държавна такса.

Въззиваемата страна „Лида“АД, гр.Шумен в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Б.Б., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№492/24г. по описа на ШОС е образувано по подадена въззивна жалба от В. И. Б. и Е. Х. Б. и подадена въззивна жалба от „Лида“АД, всяка против съответни части от решение №260000/09.02.2024г. по гр.д.№4359/11г. по описа на ШРС, постановено по претенции по сметки/за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на общата вещ на осн. чл.31, ал.2 от ЗС/, предявени от В. И. Б. и Е. Х. Б. против „Лида“АД по реда на чл.346 от ГПК във втора фаза на делбено производство, която след последвало оттегляне на иска за делба се развива само по претенциите по сметки.

1

С молба, депозирана в о.с.з. на 03.06.2025г. по в.гр.д.№492/24г. по описа на ШОС, В. И. Б. и Е. Х. Б., чрез процесуалния си представител, са поискали да бъде изменен размерът на предявената от тях по реда на чл.346 от ГПК претенция по чл.31, ал.2 от ЗС от 10 000лв. на 135 000лв.С протоколно определение от 03.06.2025г. съдът е оставил без движение молбата и им е указал да представят доказателства в посочен срок за внесена държавна такса в размер на 4% от сумата 125 000лв.По повод тези указания и последващи с определение №1122/16.07.2025г. с указан конкретен размер на дължима държавна такса - 5 000лв., с молба от 29.08.2025г. Б.и са поискали да бъдат освободени от заплащане на определената от съда държавна такса в размер на 5 000лв., а с молба от 24.09.2025г., уточняваща първата, са поискали да бъдат изцяло освободени от държавни такси и разноски за производството.

С обжалваното определение ШОС се е произнесъл само по искането за освобождаване от заплащане на посочената държавна такса - 4% върху размера на поисканото изменение на претенцията чрез увеличаване размера от 10 000лв. на 135 000лв., т.е. за сумата от 5 000лв., и съответно само същата е предмет на производството пред ВАпС.Искането по чл.214 от ГПК е направено след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК, отделно, касае се и за претенция по сметки по чл.346 от ГПК, държавната такса по която предявилият претенцията не внася авансово, а тя се възлага с решението според изхода от спора, но доколкото ШОС е приел, че ще разгледа искането и е задължил страната да заплати държавна такса върху поискания размер на увеличението, следва да се разгледа и молбата й за освобождаване от такса.

Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст.След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски.

Според формираната трайна задължителна съдебна практика, преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата.Възможността за заплащане следва да се преценява с оглед действителния размер на средствата за издръжката на едно лице или домакинство, при съобразяване на специфичните разходи, редовно извършвани от страната, свързани със задоволяване на екзистенциални нужди.Стойностите на минималната работна заплата и на линията на бедността, определяни ежегодно с актове на МС/линията на 2 бедност за страната, считано от 01.01.2025г. е в размер на 638лв., а минималната работна заплата от 01.01.2025г. в размер на 1 077лв./, могат да служат единствено като ориентир, наред с останалите обстоятелства при преценката на съда, основана на съотношението достатъчност/недостатъчност на средствата, с които страната разполага и размера на дължимите по делото такси и разноски.

Според представените от жалбоподателите декларации пред ШОС, чистият месечен доход, който те получават, двамата пенсионери, възлиза на 1 399, 66лв./сбор от пенсиите им, съответно 630, 50лв. и 769, 16лв./.Нямат банкови сметки и спестявания.Не притежават МПС.Притежават в условия на СИО апартамент с площ от 78, 34 кв.м., находящ се в гр.Шумен.В.Б. притежава ПИ с площ от 1000 кв.м. в землището на гр.Шумен, в която е изградена стопанска сграда с площ от 35 кв.м., притежавана в СИО.Е.Б. притежава възстановени земеделски земи, за които е сключила предварителен договор за продажба, но купувачът не е изпълнил задълженията си по него.Страдат от заболявания, вкл. хронични/посочени в декларациите, с представени и множество епикризи/, налагащи закупуване ежемесечно на лекарства, на стойност общо за двамата от над 350лв.

При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на жалбоподателите, съпоставено от една страна с посочената държавна такса в размер на 5 000лв. и от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че са налице предвидените в същата предпоставки за освобождаване от заплащането й.Жалбоподателите са пенсионери, на възраст, съответно от 82г. и 80г., страдат от множество заболявания, за които ежемесечно закупуват лекарства на значителна стойност, доходите им се формират от получавани пенсии, които не са във висок размер.Притежават един жилищен имот, в който живеят, няма данни за притежавано бързоликвидно имущество, с което да могат своевременно да се разпоредят.Горепосочените обстоятелства водят до извод, че имущественото им състояние не позволява заплащане на държавна такса в размер на 5 000лв.

Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ШОС, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбоподателите се освободят от заплащане на изисканата от тях държавна такса в размер на 5 000лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1372/25.09.2025г., постановено по в.гр.д.

№492/24г. по описа на ШОС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл.83, ал.2 от ГПК В. И. Б. и Е. Х. Б. от заплащане на изисканата държавна такса в размер на 5 000лв. по молба за 3 изменение на размера на иска, депозирана от тях по в.гр.д.№492/24г. по описа на ШОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. Варна, 04.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В. И. Б. и Е. Х. Б., двамата чрез процесуалния им представител адв.С.Б., против определение №1372/25.09.2025г., постановено по в.гр.д.№492/24г. по описа на ШОС, с което е оставена без уважение подадената от В. И. Б. и Е. Х. Б. молба с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса върху размер на искане за изменение на размера на иска.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбоподателите бъдат освободени от заплащане на държавна такса.

Въззиваемата страна „Лида“АД, гр.Шумен в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Б.Б., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№492/24г. по описа на ШОС е образувано по подадена въззивна жалба от В. И. Б. и Е. Х. Б. и подадена въззивна жалба от „Лида“АД, всяка против съответни части от решение №260000/09.02.2024г. по гр.д.№4359/11г. по описа на ШРС, постановено по претенции по сметки/за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на общата вещ на осн. чл.31, ал.2 от ЗС/, предявени от В. И. Б. и Е. Х. Б. против „Лида“АД по реда на чл.346 от ГПК във втора фаза на делбено производство, която след последвало оттегляне на иска за делба се развива само по претенциите по сметки.

1

С молба, депозирана в о.с.з. на 03.06.2025г. по в.гр.д.№492/24г. по описа на ШОС, В. И. Б. и Е. Х. Б., чрез процесуалния си представител, са поискали да бъде изменен размерът на предявената от тях по реда на чл.346 от ГПК претенция по чл.31, ал.2 от ЗС от 10 000лв. на 135 000лв.С протоколно определение от 03.06.2025г. съдът е оставил без движение молбата и им е указал да представят доказателства в посочен срок за внесена държавна такса в размер на 4% от сумата 125 000лв.По повод тези указания и последващи с определение №1122/16.07.2025г. с указан конкретен размер на дължима държавна такса - 5 000лв., с молба от 29.08.2025г. Б.и са поискали да бъдат освободени от заплащане на определената от съда държавна такса в размер на 5 000лв., а с молба от 24.09.2025г., уточняваща първата, са поискали да бъдат изцяло освободени от държавни такси и разноски за производството.

С обжалваното определение ШОС се е произнесъл само по искането за освобождаване от заплащане на посочената държавна такса - 4% върху размера на поисканото изменение на претенцията чрез увеличаване размера от 10 000лв. на 135 000лв., т.е. за сумата от 5 000лв., и съответно само същата е предмет на производството пред ВАпС.Искането по чл.214 от ГПК е направено след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК, отделно, касае се и за претенция по сметки по чл.346 от ГПК, държавната такса по която предявилият претенцията не внася авансово, а тя се възлага с решението според изхода от спора, но доколкото ШОС е приел, че ще разгледа искането и е задължил страната да заплати държавна такса върху поискания размер на увеличението, следва да се разгледа и молбата й за освобождаване от такса.

Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст.След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски.