Решение № 677 от 16.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Пловдив, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330115033 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР, предявен от С. А. С. срещу ОДМВР Пловдив, за заплащане на сумата в размер на 1807.10лева/ след допуснато увеличаване на иска в съдебно заседание на ******/, представляваща възнаграждения за положен извънреден труд за периода 20.09.2019 г. – 20.09.2022г. получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *****г., до окончателното заплащане на задължението.

Ищецът С. А. С. твърди, че за периода 20.09.2019 г. – 20.09.2022г е полагал труд на длъжността „********“ при *******. Излага твърдения че същият е полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 1235 часа нощен труд, който според същия следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за извършен извънреден труд от ищеца, който към настоящия момент не му е заплатен. Посочва, че в настоящия случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал.5 и 6 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 1165 лева.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОДМВР Пловдив, с който се признава, че ищецът е работел по служебно проавоотношение при ответника в процесния период. В отговора на исковата 1 молба се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР. Съобразно Наредба № 8121з-776/2016 г., работещите на смени служители не могат да полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Възразява се срещу основателността на акцесорната претенция за лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР

Между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от ищецът е работел при ОД на МВР Пловдив.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил 1265 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 181 часа, преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от 1807,10 лв.

Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал.7 на чл.187 ЗМВР: "Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение." В ал.10 на същия член е предвидено, че:

"разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."

2

В периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. са действали последователно Наредба №8121з- 592/25.05.2015г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016г.), Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г.

(отменена изцяло с решение от 10.12.2019г. по адм.д. №8601/2019г. на ВАС), Наредба

№8121з-36/07.01.2020г. отменена с

Наредба

№8121з1174/21.10.2020г. отменена с Наредба №8121з-922/22.07.2022г., като всички посочени наредби са издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 в първите две наредби са идентични с текстовете на чл.3, ал.2 от следващите три наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Преди процесния период е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014г. Единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 - чл.31, ал.2 от цитираната наредба. В следващите три Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. (обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г.), в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з36/07.01.2020г. (обн. в ДВ, бр.3 от 10.01.2020г.), липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з- 407/11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143, а в Наредба №8121з-1174/21.10.2020г. - чл.22, ал.3 и в Наредба №8121з922/22.07.2022г. в чл.21, ал.3 е визирана норма с идентично текстово съдържание: "При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.

3

Липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.

ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020г.) представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, в съдебната практика се приема, че субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.). В чл.9 ал.2 от същата Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посочената в чл.9 от „Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“ методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. На общо основание приложение имат нормите на чл.9 и следващите от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за определен период.

Също така, чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г., в сила от 10.07.2020г., както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ бр.85/2020г. в сила от 01.01.2021г., с някои изключения. След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015г. и 2016г., в Наредба № 8121з36/07.01.2020г. (действала от 10.01.2020г. до 02.11.2020г.) липсата на правило за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното 4 време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014г.

Предвид изменението на чл.187 ал.1 и ал.4 от ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г. следва да се допълни, че съгласно чл.187 ал.1 изречение второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Създадената нова ал.4, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1,143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време. Тези изменения в ЗМВР установяват неравенство в третирането на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, т.е. те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, като това е в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд.

С решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело №262/2020 г., съдът приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий. ”, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел. В това отношение от преюдициалното запитване следва, че липса на механизъм в Наредби №8121з-776/29.07.2016г. , №8121з- 36/07.01.2020г. , №8121з5 1174/21.10.2020г. и №922/22.07.2022г. за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. В посоченото решение на СЕС по дело №262/2020г. е посочено, че подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства. В решението на СЕС изрично е посочено, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.