Решение № 656 от 23.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100500868 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от В. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.

20, вх. 3, ет. 2, ап. 6, срещу решение №719/26.02.2026г., постановено по гр.д.

№ 8761/2025 г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 608,23 евро (1189,59 лева) до 611,96 евро (1196,88 лева) частичен иск от общо 3579,04 евро (7000 лева), претендирана като дължимо застрахователно обезщетение за увреждания, съставляващи тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № В **** ХА, причинени вследствие на реализирано на 15.12.2024 г. на път втори клас № 29, км 7,900, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № В **** ТХ, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, по съображения, че при безспорно доказана тотална щета съдът е приспаднал от пазарната цена на автомобила посочената от вещото лице приблизителна стойност на запазените части от 213.10 евро/416.79 лв., а не тази действително 1 получена от ищеца в размер на 163.61 евро/320.00 лв. при предаването му на разкомплектоваща компания. Според жалбоподателя след като от пазарната стойност на автомобила в размер на 2 503.48 евро/4 896.38 лв., се приспадне сумата в размер на 1 682.15 евро/З 290.00 лв., доброволно заплатена от застрахователя по щетата, както и сумата от предаването на автомобила за разкомплектоване в размер на 163.61 евро/320.00 лв., дължимото обезщетение е в размер на 657.72 евро/1 286.38 лв., поради което искът се явява основателен и доказан до пълния си предявен размер от 611.96 евро/1 196.88 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. Л. В. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 611,96 евро (1196,88 лева) частичен иск от общо 3579,04 евро (7000 лева), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за увреждания, съставляващи тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 15.12.2024 г. около 00:35 часа, на път втори клас № 29, км 7,900, в района на Аксаковска панорама, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № В **** ХА, управляван от Людмила В.а, се движел в посока от гр. Добрич към гр. Варна, като пред него се движел лек автомобил „Пежо 206 Плюс“ с рег. № В **** ТН. Изведнъж в пътната лента пред „Пежо 206 Плюс“ с рег. № В **** ТН неправомерно навлязъл лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № В **** ТХ, управляван от З. Т. и го блъснал, като от удара „Сеат Алтеа“ се завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка и последвал удар между него и „Фолксваген Голф“ с peг. № В **** ХА. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които го посетили на място и съставили Протокол за ПТП с пострадали лица № 20241020-52712. При проверка било установено, че водачът на „Сеат Алтеа“ с рег.

№ В **** ТХ е с концентрация на алкохол в кръвта 1,46 промила. Било образувано ДП 502/15.12.2024 г. Тъй като след инцидента лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № В **** ХА не можел да се движи на собствен ход, ищецът заплатил сумата от 276 лева за репатрирането му със специален автомобил „Пътна помощ“ от мястото на ПТП. За настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил ответното дружество, в качеството му на застраховател на причинилия ПТП автомобил, на 19.12.2024 г., като бил извършен оглед на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № В **** ХА, изготвен снимков материал и съставен Опис-заключение, в който били описано само част от увредените детайли. Застрахователят отказал да опише останалите увредени части с довод, че е налице тотална щета. Ищецът счита, че при наличие на тотална щета, дължимото застрахователно обезщетение е в размер на действителната стойност на автомобила, възлизаща на 7000 лева.

Сочи, че вината на водача на лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № В **** ТХ за процесното ПТП е безспорно установена по ДП 502/15.12.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна. На 10.06.2025 г. по 2 образуваното НОХД № 2214/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 3-ти състав, било постигнато споразумение между ВРП и З. Т. Тодоров, като същият се признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.

„а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ за „Сеат Алтеа“ с рег. № В **** ТХ, валидна към датата на ПТП, нито че последното е настъпило по вина на водача на застрахования автомобил. Твърди се, че въз основа на отправената от настоящия ищец претенция е образувана преписка по щета № 0801 00004/2025-01, като в полза на В. Л. В. е определено застрахователно обезщетение в размер на 3566 лева – разликата между действителната стойност на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № В **** ХА (4700 лева) и стойността на запазените части (1410 лева), при прибавяне на сумата за репатриране на автомобила (276 лева). Оспорва се предявеният иск по размер, по съображения, че датата на първа регистрация на увредения автомобил 22.07.2005 г., не кореспондира с твърдяната към датата на ПТП 15.12.2024 г., средна пазарна стойност от 7000 лева. Оспорва се и периодът на акцесорната претенция за лихва за забава, с твърдения, че при наличието на тотална щета, същият следва да бъде определен в съответствие с чл. 390, ал. 1 от КЗ. Твърди се освен това, че на ищеца е било надлежно указано, че изплащане на обезщетение е възможно едва след представяне на документ за прекратена регистрация, съответно застрахователят е действал в рамките на закона и не е налице забавено изпълнение, поради което се поддържа, че няма основание за прилагането на чл. 86 ЗЗД.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззивник в настоящото производство, е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

По въпросите за настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по процесната застрахователна полица, вида и 3 естеството на вредите, обуславящи наличието на тотална щета и доброволно заплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 3290 лева, спорът не е пренесен пред настоящата инстанция. Посочените факти са правилно установени от първоинстанционния съд, поради което в тази част настоящия състав препраща към мотивите на обжалваното решение.

Основният спорен въпрос в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност към датата на събитието.

Наличието на предпоставките за тотална щета не се оспорват от страните, а и се установяват от заключението на допуснатите в първата инстанция експертизи, според които възстановителната стойност надхвърля многократно действителната.

В хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените части. В случаи като процесния, при които разходите за възстановяване доближават или надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е икономически неизгодно. Когато възстановителната стойност надхвърля значително действителната стойност на застрахованата вещ, се налага ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл.51 от ЗЗД/.

В разглеждания случай видно от неоспорения от ищеца формуляр за договор за покупко-продажба се установява, че процесният автомобил марка „Сеат Алтеа“ с рег. № В **** ТХ е закупен от ищеца от ФР Германия за сумата от 1200 евро на 03.09.2024г. – четири месеца преди настъпване на застрахователното събитие на 15.12.2024г. По делото не се твърди и установява извършването на допълнителни разходи, сторени поради придобИ.ето му в чужбина, които да са довели до оскъпяването му.

Същевременно липсват данни за настъпила междувременно значителна амортизация или съществено влошаване на техническите му параметри. С оглед изложеното следва да се приеме, че действителната стойност на автомобила се свежда до заплатената продажна цена от 1200 евро. Същата представлява точен паричен еквивалент на застрахованата вещ, доколкото се касае за реално договорена стойност именно за конкретния автомобил в степента на изправност, в която се е намирал към този момент. При положение, че финансовата равностойност на автомобила към момента на 4

ПТП е доказана, изследването на средната пазарна цена е безпредметно.

Последната е до голяма степен хипотетична, тъй като се определя въз основа на пазарни аналози, чиято идентичност с процесния автомобил като техническо състояние и показатели е трудно установима, при това по офертни цени, вариращи в широки граници, а не въз основа на реално сключени договори.