Решение № 187 от 05.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Ина Лазарова при участието на секретаря Христина Борисова в присъствието на прокурора Димитър Ж. Пехливанов като разгледа докладваното от Ина Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600099 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 231/25.11.2025г., постановена по НОХД № 4358/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, XX н.с., подсъдимият П. Д. Ш. е признат за виновен в това, че на 05.01.2023 г. в гр. Пловдив, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил “Мерцедес АМГ Е 63 С“, с рег. № ****, с номер на рама: ****, собственост на ***, на стойност 93 700,00 лева, от владението на М.С.М., ЕГН: **********, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено без надзор в *** и като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4, пр.ІІ – чрез използване на техническо средство – контактен ключ за същото моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 346, ал.2, т.1, пр.ІІ и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.ІІ от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 НК Съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК с присъдата от така определеното и наложено на подсъдимия наказание е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР на 05.01.2023г. за срок от 24 часа, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

1

В присъдата е налице произнасяне по веществените доказателства, като е постановено същите – 3 бр. апликатори за ДНК изследване и 1 бр. буркан, съдържащ одорологични следи, на съхранение при домакина на 03 РУОДМВР-Пловдив, да се унищожат като вещи без стойност след влизане на последната в сила. На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 526,03 лева са възложени в тежест на подсъдимия.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия – адв. Т. Б., като към същата е представено и допълнение. Поддържа се в допълнението, че е налице разминаване в част от гласните доказателства между показанията, депозирани в хода на досъдебното производство и тези, събрани в хода на съдебното следствие. Акцентира се на твърдението за близка връзка между подсъдимия и свид. М. и на това, че последният не е искал да подава жалба срещу подсъдимия за деянието.

Отново в този смисъл се излагат доводи и за това, че липсата на спомен у свид.

М. дали е дал доброволно ключовете за колата на подсъдимия незаконосъобразно е тълкувана от съда във вреда на подсъдимото лице.

Изтъква се, че първостепенният съд не е следвало да ползва показанията на свид. Н.С. при постановяване на акта си, доколкото в досъдебното производство защитата не е имала възможност за разпит на този свидетел.

Отправено е и оплакване за непълнота в част от гласните доказателства – показанията на свид. Г., както и за игнориране на части от показанията на свид. М.. Формулирано е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд защитата поддържа така подадената жалба и допълнението към нея. Аргументира тезата, че свид.

М. е побутнал ключовете за автомобила към подсъдимия. Поддържа, че показанията на свид. С. и свид. Л. са противоречиви. Изтъква, че на тях коренно противоречат показанията на свид. М., както и че последните се подкрепят от приобщения към делото видеозапис. Оспорва, че е налице субективният елемент от състава на престъплението. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава спрямо подсъдимия.

Подсъдимият поддържа заявеното от защитника си. В последната си дума моли съда да отмени присъдата.

Представителят на държавното обвинение застъпва становище за законосъобразност на проверявания съдебен акт. Намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както и че фактическата обстановка по делото е била изяснена в цялост. Подчертава, че липсват доказателства, които да подкрепят твърдението, че свид. М. доброволно е предал ключовете за автомобила на подсъдимия. Пледира присъдата, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на 2 присъдата, съгласно чл. 314 НПК, и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства настоящият съд намира, че първоинстанционният съд е установил коректно фактическата обстановка по делото, а тя е следната:

Свидетелят М.С.М. управлявал лек автомобил „Мерцедес АМГ Е 63 С“ с рег. № ****, с номер на рама: ***. Автомобилът бил собственост на *** и бил предоставен за ползване от свид. М. на 02.01.2023г., съгласно договор за „тест драйв“. На 04.01.2023г. около 23.00 ч. свид. М. пристигнал в гр.

Пловдив, като се срещнал със свой приятел – Г.Й., с когото посетили няколко заведения в града – последно клуб „Сикретс“, а около 04:00 – 05:00 ч. на 05.01.2023г. отишли в казино „Риц“, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 11. Тъй като свид. М. бил консумирал алкохол, ползваният от него автомобил „Мерцедес“ се управлявал до казиното от свид. Л. Л., работещ като охранител в клуб „Сикретс“. Свид. Л. паркирал автомобила пред казиното, а по-късно вътре в казиното оставил контактния ключ на автомобила на маса с рулетка, където свид. М. играел, след което си тръгнал.

Около 07:30 ч. до масата с рулетката се приближил подс. П. Ш., който, незабелязано за свид. М., взел контактния ключ за автомобила му „Мерцедес“, след което излязъл навън, отключил с ключа автомобила, качил се в него и използвайки контактния ключ стартирал двигателя, след което привел в движение автомобила. Подс. Ш. управлявал известно време автомобила, като го оставил без надзор и отключен в ***, а контактния му ключ оставил в жабката, в конзолата между седалките. Малко след 07:30 ч. свид. М. и Г.Й. излезли от казиното като свид. М. установил, че управляваният от него автомобил „Мерцедес“ не е на паркинга. Свид. М. се върнал в казиното да търси контактния ключ на автомобила и като не го намерил, поискал да прегледа записите от камерите за видеонаблюдение в казиното. Било му отказано с обяснението, че записите могат да бъдат предоставени само на органи на полицията, което дало повод свид. М. да сигнализира 03 РУ при ОД на МВР Пловдив за липсващия му автомобил. По-късно автомобилът бил открит там, където бил изоставен от подс. Ш., като дежурна оперативноследствена група при 03 РУ при ОД на МВР Пловдив извършила оглед на местопроизшествие. При огледа били иззети три дактилоскопни следи – две от волана и една от конзолата между седалките, както и одорологични и ДНК следи. Като веществени доказателства били иззети процесният автомобил с намиращите се в него вещи и контактният ключ за него, които в хода на разследването били върнати на свид. М..

Било извършено разпознаване на лице, при което свид. М. разпознал подс. Ш. като лицето, което около 07:30 ч. на 05.01.2023 г. се приближило до масата с рулетката в казино „Риц“ , където бил оставен контактният ключ за управлявания от него автомобил „Мерцедес“.

3

Била извършена съдебно-техническа експертиза на два диска със записи от камери за видеонаблюдение, разположени вътре в казиното, предадени от управителя на казиното за нуждите на производството, резултатите от която сочат, че е налице деятелност от страна на подсъдимия Ш. във връзка със снабдяване на контактния ключ от процесния автомобил.

В хода на досъдебното производство била назначена химическа експертиза, от която се установявало, че номерът на двигателя и на рамата на изследвания автомобил с рег.№ **** са изпълнени с оригинален шрифт и без следи от поправки и заличавания.

В хода на разследването е била назначена и оценъчна експертиза, според която стойността на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. №*** възлиза на 93 700,00 лв.

За да установи гореописаната фактическа обстановка първостепенният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите М.С., М. М., Л. Л., С.П., М. М., Н.С., Х. Ш., както и частично на обясненията на подсъдимия Ш.. Решаващият съд се е позовал още на приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, подробно описани на стр. 3 от мотивите към присъдата.

Според настоящия въззивен състав фактическата обстановка е установена правилно от страна на контролирания съд. Съответства на събраните по делото доказателства, а направеният доказателствен анализ е извършен коректно, без превратно тълкуване от страна на съда.

На първо място следва да бъде разгледано наведеното с въззивната жалба възражение за допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото съществено нарушение на процесуални правила, доколкото единствено при липсата на такова следва да бъде проверен актът по същество.

В допълнението към въззивната жалба защитата формулира оплакване, че показанията на свид. Н.С. са третирани с доверие от съда незаконосъобразно, доколкото защитата не е имала възможност за разпит на този свидетел в досъдебното производство. Това оплакване по своя смисъл изпълва съдържанието на разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

Възражението е неоснователно. Видно от протокол от проведено открито съдебно заседание на 29.05.2025г. /л. 273 гръб от НОХД/ защитникът – адв. Б., е изразил становище, че предвид поредното неуспешното призоваване, респ. неявяването на свид. Н.С., следва да се прочетат неговите показания, дадени на досъдебното производство. Съгласие към предложеното процесуално развитие на този въпрос е изразил и прокурорът. Веднага след това съдът е разяснил на подсъдимия и защитника му последиците от прочитане на показанията на свидетеля, съгласно нормата на чл. 281, ал. 7 НПК, като изрично е пояснил, че прочетените показания могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата. След това са вписани в протокола изявленията на адв. Б. и подсъдимия Ш., че дават съгласие тези гласни доказателства да бъдат приобщени по посочения по-горе процесуален ред.

По този начин

4 подсъдимият и неговият защитник сами са се отказали от правото да задават въпроси към свидетеля при евентуален разпит в съдебно заседание.

Разпитът на свид. Н.С. е проведен в хода на досъдебното производство на 05.01.2023г. Подсъдимият Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 06.01.2023г., като за това процесуално действие, законосъобразно му е бил назначен служебен защитник – адв. В.С.. Правото на защита на Ш. обаче не е било нарушено, доколкото извършеният на 05.01.2023г. разпит на свидетел е проведен в хода на законосъобразно образувано досъдебно производство и при спазване правилата на НПК. Следва да се подчертае, че законът предоставя на обвиняемия още една гаранция за охраняване правото му на защита и това е институтът на предявяване на разследването в чл. 227 и сл. от НПК. Такова действие в хода на досъдебната фаза е било извършено и е обективирано в протокол, намиращ се на л. 138 от ДП. В съдържанието на протокола изрично е закрепено изявлението на обвиняемия Ш., както и това на защитника му – адв. В.С., че нямат искания, бележки и възражения.

Въз основа на гореизложеното настоящият състав счете, че в хода на първоинстанционното производство не са били допуснати процесуални нарушения, неотстраними от въззивния съд, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Извън конкретното възражение, подробно разгледано по-горе, намери се, че първоинстанционният съд е извършил подробен, обоснован и законосъобразен разбор на събраните по делото доказателства.

При анализа на събраните доказателства първата инстанция е достигнала до верен извод, че лекият автомобил “Мерцедес АМГ Е 63 С“, с рег. № **** е собственост на дружеството ***, като същият е бил предоставен на свид. М. М. за ползване с договор за тестдрайв. Разпитан в хода на съдебното следствие, *** на *** – свид. М. С., е потвърдил заявеното от него в досъдебната фаза, като показанията му коректно съдът е прочел на основание чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 НПК.

Разпечатката съдържа 43 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13e1de64-4b05-457d-9a54-af5320b110f3