Решение № 4 от 03.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №4

03.01.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3722/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.К. против

Наказателно постановление № 18-1030-011670/27.03.2019 г., издадено от М. В. М.

– *** към *** в частта, в която на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6

(шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В останалата си част, в която на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137е от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва и е влязло в сила.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за неправилност атакуваното наказателно постановление (НП) в частта му по т. 1 и се моли за неговата отмяна отново в тази част. В постъпилите по делото допълнителни мотиви към жалбата се твърди нарушението, за което жалбоподателят е наказан по т. 1 от НП, да не е извършено от него нито от обективна, нито от субективна страна. В условията на евентуалност се претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К., която поддържа жалбата и взема становище наказателното постановление да е било издадено в нарушение на процесуалния закон, тъй като за същото деяние е имало образувано и досъдебно производство, но административнонаказващият орган (АНО) е издал НП преди прекратяването на наказателното производство.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 45643/10.07.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д.А.П., спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.

Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.06.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на същата дата, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление трябва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На

11.10.2018 г. около 16:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Елин Пелин“ и бул. „Шести септември“ жалбоподателят Д.А.П. управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 900“. Този мотоциклет не бил представен за регистриране от собственика си и не бил регистриран. По същото време свид. Р.С.В.

– старши полицай към ОДМВР-Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност на движението. Той забелязал, че жалбоподателят П. управлявал мотоциклета без да използва защитна каска по време на движението и го спрял за проверка. В хода на проверка при извършената справка установил, че мотоциклетът не бил регистриран, както и че жалбоподателят не притежавал свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спадал управляваният от него мотоциклет. Пред свид. В. жалбоподателят заявил, че знае, че мотоциклетът не бил регистриран, че последният бил собственост на братовчед му, както и че го е привел в движение, защото му бил паднал акумулаторът и го бил зареждал. На място свид. В. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 809155 против жалбоподателя П., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка. Актът бил съставен в присъствието на свидетел, като не постъпили възражения срещу него.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

За същото деяние било образувано и наказателно производство № 973 от 2018 по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив. Така образуваното производство било прекратено с постановление от 04.04.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство, влязло в сила на 12.06.2019 г.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Дава се вяра на показанията на свид. Р.С.В.. От тях се установяват мястото на извършване на нарушението, както и че към момента, когато жалбоподателят е бил спрян за проверка, той е управлявал мотоциклет.

Свидетелят изяснява още, че мотоциклетът е нямал поставени регистрационни табели, а след извършената по служебен път дистанционна справка установил и че превозното средство не било регистрирано. Посочва, че на място е установил самоличността на водача на мотоциклета и срещу него е съставил акта за установяване на административно нарушение. От показанията на свид. В. се изяснява още и че при проверката жалбоподателят му е казал, че знае, че мотоциклетът не е регистриран. Съдът дава вяра на показанията на свид. В., същите са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят изяснява обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Не се установяват и основания, по които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д.А.П. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, с налични 18 контролни точки и притежава СУМПС, издадено на 18.05.2018 г. и валидно до 18.05.2028 г.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение чрез издаването на наказателното постановление преди да е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 973/2018 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив.

Действително обжалваното наказателно постановление е издадено на 27.03.2019 г., а за същото деяние е водено и наказателно производство, което е прекратено с постановление на прокурор при РП – Пловдив от 04.04.2019 г., влязло в сила на 12.06.2019 г. (установено от писмо с вх. № 63458/04.10.2019 г. на лист 52 от делото). Сам по себе си фактът на провеждане на две паралелни производства, без нито едно от тях да е завършило с постановен акт, решаващ въпросите по същество, не е довело до съществено нарушаване на производствените правила.

Наказателното постановление не е издадено в нарушение на принципа ne bis in idem, забраняващ двойното наказване за едно и също деяние, тъй като в случая наказание на жалбоподателя е било наложено единствено по развилото се първо по време административнонаказателно производство. Изяснено е в съдебната практика и че компенсацията за повторно наказателно преследване (съгласно автономното понятие по смисъла на ЕКПЧ) се постига чрез прекратяване на второто по време производство с наказателен характер. При издаването на наказателното постановление не е имало нито повторно наказване, нито повторно наказателно преследване за едно и също деяние, тъй като не е било налице друго окончателно приключило производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията. В практиката си касационната инстанция също е имала повод да се произнесе относно приложението на правото при сходни факти. В Решение № 2079 от 18.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1914/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1444 от

20.06.2018 г. по к.а.н.д. № 1022/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2489 от 14.11.2013 г. по к.а.н.д.

№ 2309/2013 г. на Административен съд – Пловдив е прието, че след като наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване на досъдебното производство поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление, то наказателното постановление не е издадено в нарушение на чл.

33, ал. 2 ЗАНН и не е имало пречка за наказване на дееца. По тези съображения съдът намери възражението за неоснователно.

По отношение на правилността на наказателното постановление настоящият съдебен състав намира следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна по делото по категоричен начин се доказа, че на посочените в наказателното постановление време и място – на 11.10.2018 г. около 16:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Елин Пелин“ и бул. „Шести септември“, жалбоподателят П. е управлявал мотоциклет

„Хонда ЦБР 900“. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство. Доказа се по делото на следващо място, че управляваният от П. мотоциклет не е бил надлежно регистриран. С разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението – 11.10.2018 г., процесният мотоциклет „Хонда ЦБР 900“ не е разполагал с такова административно разрешение, поради което правилен е изводът на АНО, че МПС не е било надлежно регистрирано. Този извод се прави от събраните по делото доказателства, като от показанията на свидетеля В., изцяло кредитирани от съда, се установи, че по време на проверката той е извършил справка в информационната система на МВР, при която е установил, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет не е имал изискуемото административно разрешение да участва в пътното движение. Ирелевантно за делото е на какво основание първоначалната регистрация на превозното средство е била прекратена. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално и с факта на привеждането в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на моторното превозно средство, което не разполага с административно разрешение да участва в движението, нарушението е било довършено от обективна страна.