Решение № 4577 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4577 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100504500 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу решение от 25.11.2024 г. по гр.д. №30398/2024 г. на Софийския районен съд, 180 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Х. И. Д. на основание чл.405 ал.1 КЗ сумата от 600,05 лв. - частичен иск от вземане в общ размер от 40 000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“, обективирана в застрахователна полица №47042217304001100, във връзка с настъпило на 17.08.2023 г. застрахователно събитие с лек автомобил „Ауди“, модел „А 6 Лимузина“, с рег.

№ ******** /увредени предна броня и подкалник/, ведно със законна лихва върху сумата от 100,00 лв. от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2024 г., до окончателно изплащане на сумата, и ведно със законна лихва върху сумата от 500,05 лв. от 15.11.2024 г. - датата на изменение на иска, до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения – и по-конкретно - наличието на 2 бр. предходни щети по процесния автомобил и договореното с процесния застрахователен договор изплащане на обезщетение само ремонт в доверен сервиз. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Х. И. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Предмет на производството по гр.д. №30398/2024 г. по описа на СРС, 180 състав, е предявеният от Х. И. Д. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 600,05 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за имуществени вреди по л.а.

„Ауди А6” с рег. № ********, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 17.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между процесното събитие и сочените от ищеца вреди, както и размера на същите. Твърди, че страните са договорили ремонтиране на автомобила в доверен сервиз, поради което и следва да се вземе предвид стойността, определена именно от доверен на застрахователя сервиз. Твърди също, че не е налице застрахователно покритие по отношение процесното събитие, тъй като са налице 2 бр. предходни щети без документ, а в застрахователния договор е договорено именно такъв лимит.

Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1–3 или 5.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респ. Общите условия на договора.

По делото не се спори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“, сключена с ответника, за л.а. „Ауди А6” с рег. № ********, като това обстоятелство се установява и от представената по делото застрахователна полица №47042217304001100 от 28.10.2022 г. Като допълнителни покрития в полицата са посочени: щети без документ – до 2 бр., и доверен сервиз.

Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от 22.08.2023 г. ищецът е декларирал, че на 17.08.2023 г. в гр. София е настъпило събитие със собствения му л.а. „Ауди А6“ – при маневра се е надигнала плочка, която е увредила предна броня, преден ляв калник и преден ляв носач.

При ответното дружество по повод процесното застрахователно събитие е образувана 2 щета №51-01300-9734/23/, видно от представения по делото опис на претенция.

От приетото във въззивното производство заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило при движение на л.а. „Ауди А6“ при преминаване през плочка /най-вероятно паве, тъй като улицата е павирана/, която се повдига и се получават уврежданията по автомобила. Вещото лице сочи още, че щетите по л.а. „Ауди А6“ могат да бъдат получени при сочения механизъм.

При тези данни, съдът намира, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Каско Стандарт” е настъпило застрахователно събитие със застрахования при ответника л.а., в причинна връзка с което са настъпили вреди за ищеца.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на л.а.

„Ауди А6“ по средни пазарни цени към датата на ПТП е 600,05 лв.

С настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е действителният размер на откраднатото имущество. Това следва и от разпоредбата на чл.386 ал.2 вр. чл.400 ал.2 КЗ, като последната норма предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния договор с общите условия – чл.405 ал.1 КЗ. Доколкото се касае за договорни отношения, то в случая несъмнено е приложима разпоредбата на чл.9 ЗЗД, регламентираща принципа на свобода на договарянето, който обаче не би могъл да дерогира приложението на императивните норми на закона, каквато е разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество решение №235/27.12.2013 г. по т.д. №1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. №1069/2010 г., II ТО, определение №156/27.03.2015 г. по т.д. №1667/2014 г. на ВКС, II ТО, решение №155/05.12.2016 г. по т.д. №1092/2015 г. на ВКС, II ТО, решение №60135 от 15.11.2021 г. по т.д. №1821/2020 г., ВКС, ІІ ТО, и др./.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, съобразно заключението на САТЕ.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че с оглед въведеното в чл.6.2 вр. чл.6.4, 6.5 и чл.6.6 от Глава III от Общите условия на застрахователя ограничение за изплащане на до 2 бр. обезщетения за щети без документи, не дължи обезщетение, доколкото вече са налице 2 бр. предходни щети, по които са изплатени застрахователни обезщетения. Въведеното в Общите условия на застрахователя ограничение противоречи на императивни правни норми на закона, каквато е разпоредбата на чл.345 ал.8 КЗ, според която застрахователният договор не може да предвижда условия и изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които може да се прецени, че съществува 3 правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени.

Поради изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 250,00 евро, представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 122,71 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №21296 от 25.11.2024 г., постановено по гр.д.

№30398/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 180 състав.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” №5, да заплати на Х. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул. „********, ап.10А – чрез адв. Д. Т., на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 250,00 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” №5, да заплати на адв. Д. Р. Т., адрес: гр.

София, бул. „********, ап.10А, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 122,71 евро, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4