Решение № 877 от 27.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Варна, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20223110201513 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Бумеранг шипинг“ ООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0001636/11.10.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -гр.Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр, за нарушение на чл.91в, т.2, предл.2 от с.з.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Привежда следните доводи: обстоятелствата около нарушението не са описани достатъчно пълно и ясно и не е конкретизирано коя от двете хипотези на чл.104, ал.7 от ЗАвПр се приема за осъществена; липсват фактически твърдения изисканата информация да е била съхранена от превозвача; бездействието на превозвача необосновано е приравнено на отказ да се предостави исканата информация; фактическите твърдения в НП не кореспондират на никоя от хипотезите на санкционната разпоредба. Сочи, че неизпълнението на процесното задължение е по вина на трето лице. Намира и че приетата за нарушена норма е определена неправилно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и претендира присъждане на разноски.

1

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния му представителадв.П.Х. от ВТАК, в която заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания, като излага и допълнителни съображения в подкрепа на доводите си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в действалата в този момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател притежавало Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари №4577, валиден до 07.11.2025г. През м.юни 2021г. от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –Варна била извършена комплексна периодична проверка на транспортната дейност на дружеството за периода от 01.08.2020г. до 30.11.2020г. В хода на проверката на дружеството била изпратена Покана изх.№ 14-00-51-773/01.06.2021г., с която било изискано представянето на различни документи, свързани с осъществяваната от дружеството дейност. Било изискано и предоставяне на магнитен носител на информация, извлечена от картите на водачите, осъществявали превози през периода на проверката. С поканата бил определен седемдневен срок за представяне на исканите документи и информация, като била разяснена и предвидената в чл.97, ал.1 от ЗАвП отговорност, която се носи при неизпълнение. Поканата била връчена на 14.06.2021г. на управителя на дружеството.

На 21.06.2021г. дружеството изпълнило част от указанията в Поканата. Не била предоставена обаче информация, извлечена от картата на водача И. П. Г., въпреки че от него на 06.11.2020г. и на 16.11.2020г. били извършени международни превози на товари. На 30.07.2021г. управителят на дружеството депозирал обяснение, в което изтъквал наличието на технически затруднения, довели до непредставянето на информацията. Обясненията били счетени за неизвинителни и на 31.08.2021г. от св.Б. Г. ИВ.-старши инспектор към РД „АА“-Варна бил съставен акт за установяване на административно нарушение на „Бумеранг шипинг“ ООД за това, че на 22.06.2021г. в гр.Варна, не е спазило законоустановения седемдневен срок, изтичащ на 21.06.2021г. да представи на контролните органи изисканата с посочената покана 2 информация на магнитен носител, извлечена от картата на водача И. Г.. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и връчен с общи възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.10.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Бумеранг шипинг“ ООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Б. Г.

ИВ., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и приложения запис на компакт-диск. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с найсъществено значение за изясняването на делото са копия от Покана изх.№ 1400-51-773/01.06.2021г., Опис на документи, предоставени за проверка и 2 бр.

CMR (от които е видно, че водачът е осъществил международни превози на товари през периода на проверката). Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр. Цитираната разпоредба з а д ъ л ж а в а превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

Осъществяването на контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства е уредено в чл.91 от ЗАвПр, като правомощията за това са предоставени на длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

3

От своя страна нормата на чл.91а, ал.11 от ЗАвПр предвижда начинът на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя и в предприятията да бъдат уредени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В изпълнение на посоченото нормативно изискване е издадена Наредба № Н-14/27.08.2009г за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка. По силата на чл.12, ал.4 от Наредбата на служителите на ИА „АА” е предоставено правомощието да извършват контролни проверки на предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на проверката. Според ал.5 на цитираната норма документите по ал.4 се представят в седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА „АА”. В случая поканата за предоставяне на исканата информация, извлечена от дигиталната карта на водача Г. е връчена на дружеството-превозвач на 14.06.2021г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че такава информация на магнитен носител не е била представена нито във визирания в чл.12, ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009г. и изрично посочен в поканата седемдневен срок, нито до приключването на проверката. С това дружеството е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с нормата на чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

За констатираното неизпълнение дружеството-жалбоподател правилно е санкционирано по реда на чл.104, ал.7 от ЗАвПр, предвиждащ специална санкция за превозвач който не съхранява извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи , какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на нарушението.

Съдът споделя доводите, изложени в писменото становище на наказващия орган, за липса на обективна невъзможност за представяне на исканата информация, предвид възможността за извличане на информацията в надлежните за това сервизи.

4

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за липса на нарушение, тъй като не било доказано, че исканата информация изобщо е била съхранена, а е невъзможно да бъдат представени несъществуващи данни. В практиката си ВАдмС приема изрично, че непредставянето на информацията, извлечена от паметта на дигиталната карта на водача , осъществява именно състава на нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр.

В Решение № 1320 от 20.10.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1365/2021 г., постановено по сходен случай, се сочи, че изпълнителното деяние на това нарушение е обективирано в непредоставяне на поискана информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на съответния водач , от което недвусмислено следва, че става въпрос за отказ за предоставянето на информация. В решението се приема, че нормата на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП не предвижда, че отказът за предоставяне на данни от картата на водача трябва да е непременно изричен, от което следва, че може да се изрази и в мълчаливото бездействие на превозвача да предостави поисканите от контролните органи данни. Касационната инстанция подчертава, че в този случай административнонаказващият орган не дължи да изследва и доказва причините на отказа - дали те се дължат на простото несъхраняване на информацията, която е извлечена от картата на водача, или са други по естеството си. Аналогичен извод за наличие на процесното нарушение е формиран и в Решение № 1541 от 24.11.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.

№ 3424/2019 г., Решение № 550 от 26.04.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.

№ 509/2021 г. и др., постановени по сходни случаи.

Не обуславят отпадане на административнонаказателната отговорност на дружеството твърденията в жалбата, че непредставянето на информацията е резултат от действията на трето лице. Отговорността на юридическите лица, каквото е въззивното дружество, е обективна

(безвиновна) и се насочва към субекта, на който е било възложено съответното задължение. Поради това се явяват неоснователни и твърденията за недоказаност на нарушението, изложени в депозираната писмена молба, тъй като не били изследвани причините за непредставяне на исканата информация. След като отговорността на дружеството е безвиновна, за реализирането на административнонаказателната му отговорност е достатъчно да се установи осъществяването на нарушение от обективна страна. Евентуалното наличие на виновно поведение от страна на друго лице не води до отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество, а е предмет на техните вътрешни отношения.