Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2171 от 16.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15698/2025
Вид
Решение № 2171
Подписан
16.06.2026
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 115, ал. 3 · Закон за лечебните заведения
  • чл.2 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 39, ал.1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 8, ал.1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 16, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2171 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110215698 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ‚*****“ ООД, Е И К

Наказателно постановление № НП 46/29.09.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" /ИАМО/, с което на основание чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) на въззивника е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от ЗЛЗ.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания санкционен акт. Формулирано е искане за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли атакуваният санкционен акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Подадена е от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Па основание Заповед № РД-13-666/14.06.2025 г. на заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН), служители на агенцията извършили проверка по самосезиране на „*****“ ООД, с ЕИК: *********** със седалище и адрес па управление:

*************** и адрес на дейността: ****************. На 15.06.2025 г. служителите посетили наета зала на *** „*** **

***“, където установили, че д-р О. Й. в присъствието на управителите на дружеството, осъществява консултации по документи /безплатни/ на предварително записани пациенти. Комисията присъствала на проведена консултация на г-жа М. Ф., присъстваща физически в залата. Д-р О. Й., чрез преводач /г-жа Я. К. - управител на „*****“ ООД/ разговарял с пациентката, като снел анамнеза за здравословното й състояние. На компютър д-р Й. разглеждал дискове с образни изследвания, предоставени от пациентката. Гжа Я. К. разглеждала медицинските документи и превеждала съдържанието им на д-р Й.. От своя страна д-р Й. разпитвал пациентката за придружаващи заболявапия и лекарствената терапия, която й е назначена. В залата нямало медицинска апаратура и техника. В заключение д-р Й. съобщил на пациентката своето мнение. Не се издавал писмен медицински документ, удостоверяващ извършената консултация и заключението па д-р О. Й.. Не билои предписани лекарствени продукти на пациентката.

По данни на управителя на дружеството за деня - 15.06.2025 г. били записани 9 броя лица за консултация с д-р О. Й..

За гореописаните обстоятелства от комисията на място е съставен констативен протокол, подписан от членовете на комисията и управителите на търговско дружество „*****“ ООД - Т. В. и Я. К..

Предметът на дейност па „*****“ ООД с ЕИК: *********** е „Информационни услуги в областта на здравето, консултантска дейност, интернет маркетинг, търговия с медицински изделия и оборудване, рекламна дейност, комисионна дейност, представителство и посредничество па български и чуждестранни физически и юридически лица, вътрешна и външнотърговска дейност, туристическа и транспортна дейност, както и всякаква друга дейност незабраиена от закона, а при необходимост от лицензи и/или разрешителни след съответното им издаване.“. Управители на дружеството са Я. И. К. и Т. Г. В., които представляват дружеството 2 поотделно.

В хода на контролната дейност проверяващите изискали документи, касаещи списък с имената и датите на проведените информационни консултации: листа на записаните за консултация пациенти на 15.06.2025 г. , копие на партньорски договор между „*****“ ООД и лечебно заведение в Турция-договора е на английски език и не е преведен на български език; копие на диплома за завършено медицинско образование и диплома за специализация по ортопедия на д-р Й.- на турски език и не са преведени на български език, удостоверение от Университетска болница Йедитепе, в уверение че д-р Й. работи в болницата. Документа е на английски език и не е преведен на български език.

Проверяващите установили, че д-р О. Й. не изпълнява условията за упражняване на медицинска професия в Република България от чужденец гражданин на трета държава, който е придобил професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава.

В „*****" ООД не се водил амбулаторен журнал или книга за преминали пациенти. Консултациите, проведени от д-р О. Й., били с изцяло информационен характер, без физически прегледи или терапевтична намеса.

Не се издавали амбулаторни листа или други медицински документи.

Консултациите били безплатни. Не са извършвани плащания от страна на пациентите и не са издавани финансови документи (фактури, касови бележки и др.).

Д-р О. Й. представял на пациентите възможности за лечение в чужбина и информиране без поставяне на диагнози, прегледи или лечение.

Проверяващите приели, че д-р О. Й. е извършвал медицинска дейност, без да отговаря на условията да упражнява професията си на територията на Р България, като гражданин на трета държава, придобил професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава.

С извършването на извънболнична медицинска дейност /консултации/, която попада в обхвата на Наредба № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина“, проверяващите приели,че „*****“ ООД е нарушило разпоредбите на чл. 39. ал. I от Закона за лечебните заведения.

По този повод на 18.06.2025 св. Т. И. съставила ‚*****“ ООД акт за установяване на административно нарушение, в който отразила констатираните фактически положения, както и възприетата тяхна правна квалификация. АУАН бил връчен на представител на жалбоподателя.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното постановление, с което на основание чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, при цялостно възпроизвеждане на 3 фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от ЗЛЗ..

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания пред съда свидетел Т. И. и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК .

Съдебният състав кредитира последователните и вътрешно непротиворечиви показания на свидетеля Т. И., в които същата излага своите непосредствени възприятия относно извършената проверка по случая и установени в тази връзка факти. В тях проверяващият орган към ИАМО уточнява етапите на протеклата контролна дейност, реда на нейното иницииране, респ. установеното в нейния ход. Споделените от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и стремеж към изопачаване на фактите. По изложените по- горе съображения съдът ги кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Наред с това допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Писмените доказателства са в синхрон помежду си и с депозираните свидетелски показания, позволяват правилното изясняване на случая, поради което и по аргумент от чл. 305, ал.3 от НПК не се налага тяхното отделно обсъждане. Така сформираната основа мотивира у съдебния състав еднозначни правни изводи по съществото на делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири 4 обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички установени срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Настоящият съдебен състав констатира наличието на основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, каквито се явяват допуснати при съставянето на АУАН и НП нарушения на разпоредбите на чл.

42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Видно от съдържанието на АУАН и НП, липсва каквото и да е описание на конкретните действия/бездействия, чрез които се твърди дружеството-жалбоподател да е осъществило от обективна страна съставите на цитираните норми.

Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 39, ал.1 от ЗЛЗ, като на основание чл. 115, ал. 3 ЗЛЗ му е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2 000,00 лева.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , "Регистрират се 5 лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите".

Според разпоредбата на чл.2,ал,1 от ЗЛЗ, лечебни заведения по смисъла на този закон са:

1. организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности: а) диагностика, лечение и рехабилитация на болни; б) наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ; в) наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица; г) профилактика на болести и ранно откриване на заболявания; д) мерки за укрепване и опазване на здравето; е) трансплантация на органи, тъкани и клетки;

2. организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори осъществяват самостоятелно всички или някои от следните дейности: а) предоставяне на медицински и здравни грижи; б) осъществяване на манипулации; в) промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите.

Съгл.чл. 8, ал.1 от ЗЛЗ, лечебни заведения за извънболнична помощ са:

1. амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за първична медицинска помощ; б) групова практика за първична медицинска помощ;

2. амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за специализирана медицинска помощ; б) групова практика за специализирана медицинска помощ; в) медицински център и медико-дентален център; г) диагностично-консултативен център;