Решение № 26 от 23.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 543 Година

2020, 23.01 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ……..………………… На единадесети декември ….............................

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: ………………………….………

Съдебни заседатели: ..…………………...……………

Секретар …………..…….. Станка Чавдарова .........................……………..……………… Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………... като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….… търговско дело номер …….… 64 …….… по описа за …… 2019 ….… година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл.

288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на П.А.В., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8 против Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес ***, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Г.

Стоилков за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75000 лева, която претенция е заявена като частична от такава в общ размер на 150000 лева, настъпили вследствие на виновно причиняване смъртта на В.А.В. при пътнотранспортно произшествие на 31.12.2015 година от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и компенсаторна лихва върху претендираната сума в размер на законната такава от деня на увреждането - 31.12.2015 година до окончателното изплащане на обезщетението. Иска се от ищцовата страна да и бъдат присъдени и сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 31.12.2015 година при управлението на лек автомобил марка „Пежо“, модел 106, с рег. №****, водачът З.В.В., нарушил правилата за движение и самокатастрофирал на главен път I-6 от град Айтос към град Бургас, след разклона за с. Българово. При посоченото ПТП била причинена смъртта на брата на ищеца В.А.В., който пътувал в самокатастрофиралия лек автомобил. Сочи се от ищеца, че смъртта на това лице била причинена вследствие на получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания. Произшествието настъпило по изключителна вина на водача, който грубо бил нарушил правилата за движение.

Във връзка с горното било образувано досъдебно производство и прокурорска преписка, а впоследствие и съдебно производство по нохд № 154/2015 година по описа на Бургаския окръжен съд , което приключило с влязла в сила присъда. От нея се установявало обстоятелството, че прекият причинител на вредата бил извършил деянието виновно. Освен това, с нея въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца били решени окончателно.

Ищецът твърди, че преживявал изключително тежко смъртта на своя брат. Двамата били израснали и живели заедно, подкрепяли се морално и материално, посрещали заедно празниците. Между тях съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, изразяваща се във взаимна обич, духовна и емоционална близост. След внезапната и нелепа смърт на брат си ищецът търпял морални болки и страдания, които продължавали и щели да продължават. П.В. бил развил остра стресова реакция и душевно разстройство. Станал избухлив, раздразнителен и нервен, затворил се в себе си и странял от приятелите, тъй като те му напомняли за брат му, с който били в една компания. В тази връзка и в светлината на ТР №1/2016 година от 21.06.2018 година по т.д. № 1/2016 година на ВКС, ОСНГТК изтъква, че в настоящия случай той и починалият били изключително близки и разчитали един на друг, поради което болката от загубата на толкова близък човек била неизмерима за него. Предвид изложеното счита, че с оглед на степента и интензитета на причинените му неимуществени вреди, както и че същите щели бъдат търпени продължително време, претендираното от него обезщетение било справедливо.

Пасивната легитимация на ответника произтичала от разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./. На 21.09.2018 година била депозирана от него молба - претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но последният отказал да го стори.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание и размер.

На първо място се посочва, че ответникът вече бил сезиран с процесното събитие и уведомил ищеца, че от представените му писмени доказателства не можел да бъде направен несъмнен извод за съществувала между него и загиналия емоционална връзка, както и за нанесени значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на същия. В тази връзка се излагат съображения, че съгласно соченото и от ищеца Тълкувателно решение № 1/2016 година от 21.06.2018 година по т. д. № 1/2016 година на ВКС, ОСНГТК,обезщетение следвало да бъде присъдено на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 година и Постановление № 5/24.11.1969 година на Пленума на ВС само тогава, когато можел да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на лицето с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките на загиналия.

На следващо място е въведено твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Установено било, че пътуващият на задната седалка брат на ищеца бил без поставен обезопасителен колан; непосредствено преди настъпване на процесното ПТП пострадалият и водачът били употребили значително количество алкохол, а освен това В.В. знаел, че водачът на автомобила бил неправоспособен.

Оспорен е размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се сочи задължителна практика на Пленума на ВС и на ВКС, с която било разяснено понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че търсеното обезщетение не кореспондирало с трайната практика на съдилищата, предвид наличието на съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сочи още, че съгласно чл. 493а, ал. 4 във вр. § 96, ал.

1 от КЗ, обезщетението следвало да се определи в размер до 5000 лева.

Оспорва се от ответника и предявената претенция за лихви за забава като се изтъква, че той се бил произнесъл в срок по предявената пред него щета и не бил станал причина за завеждане на настоящото дело, поради което не бил изпаднал в забава по отношение изплащането на застрахователно обезщетение, считано от датата на увреждането - 31.12.2015 година.

В срока предоставен за депозиране на допълнителна искова молба, ищецът е подал такава, с която е пояснил и допълнил първоначалната си. Отправил е искане да бъдат обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти, а именно: настъпването на процесното ПТП на 31.12.2015 година, вината на водача Валентин В., наличието на причинно-следствена връзка между станалото ПТП и настъпилата смърт на пострадалия. Оспорват се всички направени от ответника възражения относно легитимацията на ищеца, съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, размера на претендираното обезщетение, недължимоста на законната лихва и началната дата, от която е дължима.

В законоустановения срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника, в който се поддържат от него направените вече възражения. Прави се изявление, че не се противопоставя да бъдат приети за безспорни обстоятелствата, относно наличието на противоправно деяние, както и че вината за настъпване на събитието била на З.В..

Конституираният в процеса З.В.В., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора-град Бургас като трето лице-помагач на страната на ответника в съдебно заседание изразява становище за основателност на така предявените искове, по повод на които е образувано настоящото производство. Не сочи и не ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу Гаранционния фонд, в случаите когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, причинено е от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и липса на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.

Безспорно се установява от представената по делото влязла в сила присъда № 69/15.03.2018 година по нохд № 154/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за настоящия, че виновен за настъпилото на 31.12.2015 година пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на брата на ищеца П.А.В. е водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел 106, с рег. № ****- З.В.В.. Отговорността на същия се покрива от ответника Гаранционен фонд поради липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика на моторното превозно средство, участник в произшествието, управлявано от причинилия вредите водач и застрахователно дружество.

Наличен е също така и констативен протокол за оглед на процесното произшествие, в който е отразено настъпването на същото с участието на лек автомобил марка „Пежо“, модел 106, с рег. № А 1057 КН. В него е описан и механизма на произшествието и по-точно настъпването му на главен път I-6 от град Айтос в посока град Бургас, на 200 м. след разклона за с. Българово, непосредствено преди енергобаза Българово, като лекият автомобил е намерен спрял под ъгъл от 60 градуса спрямо мантинелата с множество увреждания, усурквания и провесени ламаринени фрагменти в задната част на автомобила.

Ответникът Гаранционен фонд е разгледал предявена пред него щета № 210351/21.09.2018 година от ищеца П.В., като е приел, че не е налице законово основание да заплати претендираното от молителя обезщетение. Прието е, че от представените доказателства не може да бъде направен несъмнен извод за наличието на съществувала емоционална връзка между молителя и пострадалото лице /негов брат/, от която поради настъпилата смърт на В.В. на П.В. са нанесени значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.

С оглед установяване на наведените от страните твърдения в настоящото производство е допусната и извършена комплексна автотехническа и съдебно- медицинска експертиза, вещите лица по която в изготвеното и прието заключение са изследвали и описали механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и причините, довели до смъртта на пострадалото лице. Според тях, произшествието е настъпило в правия участък, след кръстовището за град Българово към енергобаза Българово, където широчината на пътното платно е 9.0 метра, разделено на две ленти с единична прекъсната линия, при суха асфалтова настилка, без неравности. В този участък водачът започнал да увеличава скоростта, която достигнала до около 125 км/ч, като поради слабата му квалификация и алкохолно опиянение загубил управлението над автомобила, което довело до два силни удара в двете мантинели отстрани на пътя. Автомобилът спрял в мантинелата отляво на пътя, като в него бил само водача, а останалите пътници изпаднали от него вследствие на центробежните сили при въртеливото му движение.

Разпечатката съдържа 37 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13dff969-92bd-4fe5-9e61-d06908544d49