Решение № 3088 от 05.07.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№3088/5.7.2019г. гр.Варна,05.07.2019 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ХLII-ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря

ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18 969/2018 год.по описа на ВРС, ХLII – ри състав , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена във ВРС на дата 17.12.2018 г. искова молба, заведена под регистрационен вх.№ 83 344 от „П.К.Б.“

ЕООД.Видно исковата молба ищцовата страна е сезирала РС В. със специалния положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК.Наведените от ищцовата страна в исковата молба и двете уточнителни молби фактически твърдения са следните:В исковата молба ищцовата страна сочи на първо място, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в изпълнение на разпореждане 31.07.2018 г. по частно гр.дело №11519/208 г. по описа на РС В.,получено от ищцовото дружество на дата 14.11.2018 г. ищцовата страна сезира РС В. със специалния положителен установителен иск относно вземанията на заявителя срещу С.М.С. в общ размер на 1318,91 лева – включващ главница в размер на 500 лева; договорно възнаграждение в размер на 241,84 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 577,07 лв. представляващо неизплатено възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ***.

Вземането на ищцовата страна е посочено в исковата молба произтичало от следните обстоятелства:На *** г. бил сключен договор за потребителски кредит между „П.К.Б.“ ЕООД в качество на кредитор и С.М.С.,в качеството му на длъжник. Договорът бил сключен, релевира ищцовата страна, при следните параметри: сума по кредита 500 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита –30,91лева; годишен процент на разходите – 49,89%( ГПР), годишен лихвен процент 41,17 %; лихвен процент на ден 0,11 %, ОБЩО задължение по кредита 741,84 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 600,24 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 25,01 лева. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителните услуги – общо задължение 1342,08 лв.; общ размер на вноската 55,92 лева и дата на погасяване 17-ти ден от месеца.

На следващо място в сезиращата съда искова молба ищцовата страна сочи, че съгласно Декларации т. А към договора за потребителски кредит неразделна част от договора били Общите условия, които били предадени на кредитополучателя преди подписването на договора и с които длъжниците внимателно се били запознали преди подписване на договора, приемали и нямали забележки към тях и се задължавали да ги спазват, за което полагал/и подписа си под клаузите на този Договор за потребителски кредит и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставял безвъзмездно на хартиен носител, в ясна разбираема форма на български език, информация на формата на Стандартен европейски формуляр. На база на последния и на разяснения и за допълнителния пакет от услуги,който предлагало дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписвал споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. „П.К.Б.“ ЕООД,твърди същото дружество в исковата си молба, изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора като на *** год. превело парична сума в размер на 500,00 лева по посочена от длъжника С.М.С. банкова сметка – *** № *** с банкова референция *** от дата *** год.От своя страна длъжникът бил поел задължението по договора за потребителки кредит № ***, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 55,92 лева и падежна дата всяко 17-то число на месеца. Съгласно чл. 4 от ОУ към ДПК № ***, твърди още ищцовата страна, Ст. С. дължал на ищцовото дружество договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договореното възнаграждение по заема било определено предварително в погасителния план и страните по договора се споразумели договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на заема да се разсрочи във времето и погасява от клиента в рамките на погасителния план.Неизплатеното договорно възнаграждение, сочи ищцовата страна, от страна на длъжника било в размер на 241,84 лева На основание сключено Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ към договора, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 577,07 лева.

По повод пакета от допълнителни услуги ищцовата страна е навела ясни твърдения в исковата си молба, че този пакет е избран от ответника и му давал право да получи услуги, които не били свързани с дейността на ищцовата страна по кредитиране. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и че бил направил само една пълна погасителна вноска след изпадането в забава и съгласно говореното и приетото от страните в т.12.3 от ОУ към ДПК (договора за потребителски кредит), заявява ищцовата страна,цитирайки и т. 12.3., на 17.10.2017 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 19.10.2017 г. до Ст. С. било изпратено и уведомително писмо от страна на дружеството, с което ответникът бил уведомен затова,че договорът бил едностранно прекратен и обявен за предсрочно изискуем.Към момента на предявяване на иска, размерът на погасеното от ответника С. задължение по посочения ДПК било от общо 1 405 лева.С плащанията си ,според ищцовото дружество, С. бил погасил част от номинала по заема в размер на 1 382,58 лева. Сумата от 22,42 лева отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на осн. т.12.1 от ОУ /цитирана от ищцовата страна/. Предвид изложеното по-горе, „П.К.Б.“ ЕАД твърди, че към датата на предявяване на иска С.С. дължал на ищцовото дружество сумата от 1 318,91 лева, включваща главница в размер на 500 лв., договорно възнаграждение в размер на 241,84 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 577,07 лв. – представляващо неизплатено възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ***.

В съответствие с изложеното, ищцовата страна счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда. Подчертано е още, че кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/ предоставял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит и с помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички данни и клаузи на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишели искането и да го предадели чрез КЕ на кредитора.Ако били изпълнени всички гореизброени условия, то тогава кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI – Параметри на договора за потребителски кредит. Следвало да се отбележи още, сочи ищецът в исковата си молба, че ако потребителят е желал, той могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни , без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т. 7.1.1. от ОУ, но ответникът не бил сторил това а усвоил предоставената в заем сума, което ищцовата страна намира за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Отделно от всичко изложено, ищцовата страна твърди, че ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откажел от сключения договор, така и с погасяването на кредита. И именно поради неизпълнение на договорното задължение, „П.К.Б.“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, входирано във ВРС

.По заявлението било образувано частно гр.дело № 11 519/ 2018 г. и след като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение , на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането, което указание било получено от „П.К.Б. „ ЕООД на 14.11.2018г.

При всички релевирани факти и обстоятелства ищцовата страна е обосновала правният си интерес от търсената специална положителна установителна защита, като е отправила ИСКАНЕ по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК на страница последна от исковата си молба – за установяване съществуването на паричното вземане от общо 1 318,91 лева /включващо главница от 500 лв., договорно възнаграждение в размер на 241,84 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 577,07 лв./ представляващо неизплатено задължение, дължимо от ответника към ищеца поради неизпълнение на Договор за потребителски кредит №***, както и ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда.

Обективирано е искане за присъждане на сторените от ищцовата страна разноски както и искане по делото да бъдат приобщени като писмени доказателства описаните в исковата молба от точка 1 до точка 10 –та и приложени заверени за вярност с оригинала копия на документи.Изрично е направено и искането да бъде изискано и приобщено като писмено доказателство частно гр.дело № 11 519/2018 г. по описа на РС В., XVIII – ти състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно назначеният му особен представител адвокат А. – В. е изразил становище по иска.Ответникът оспорва иска и по основание и по размер.Искът според ответника е процесуално допустим, но неоснователен.Оспорен е процесния договор за потребителски кредит, като се твърди, че липсват данни за служителя на дружеството ищец , данни за длъжността на този служител и правото на служителя да подписва договори за кредит. Липсвали според ответника данни затова кой подписал договора от страна на кредитора.

Изрично е наведено възражението, че лицето подписало договора за кредит нямало мандат към момента на сключване на договора да действа в качеството си на представляващ дружеството.

На следващо място ответникът счита, че размерът на таксите и лихвите, уговорени по ДПК – бил прекомерен.

Твърди се, че не бил налице валиден договор с ищеца и ответникът не дължи посочените суми за главница, лихви, неустойка, такси и т.н.

Според ответника договора за кредит, представен с исковата молба бил нищожен, т.к. бил сключен в нарушение на добрите нрави и в противоречие със закона предвид прекомерно високия размер на договорената лихва и ГПР. Конкретното възражение на ответника е, че договорът не отговоря на изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, поради което бил недействителен, нищожен при условията на чл. 22 ЗПК във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 от ЗПК и чл. 21, ал. 1, ал. 2, вр. чл. 32, ал. 4 ЗПК, т.е. не породил правно действие между страните.

По същество в обобщение ответникът счита, че ДПК бил сключен в отклонение от нормативните изисквания на ЗПК - не съдържал ясна и недвусмислена информация относно броя и размера на погасителните вноски, за ГПР, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие,информация за правото на отказ от договора и др. а и нямало дата на договора.

Оспорена е и действителността на уговорката за закупуване на пакет от допълнителни услуги, като се сочи, че тази договореност противоречала на уредбата на ЗПК а уговорената неустойка била прекомерна. Ето защо ответникът , чрез особеният му представител, желае ВРС да отхвърли иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 21.06.2019 г. ищцовото дружество не изпраща представител,не се явява и особеният представител на ответника. Ищцовата страна е изразила становището си по иска в писмена молба с вх.рег. № 44758/20.06.2019 г., ведно с приложените към нея: списък на разноските по чл. 80 от ГПК и заверено копие на пълномощно (л.89-97 ) а ответната в писмена молба с вх.рег.

№ 43528/17.06.2019 г. (л.87 ) .

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

От приложеното по делото частно гражданско дело № 11 519/ 2018 год. по описа на Районен съд – В., ХVIII-ти състав безспорно се установява и изяснява ,че на 27.07.2018 год.„ П.К.Б. „ЕООД,ЕИК *** е депозирало заявление по чл.410 ГПК против длъжника С.М.С. ,ЕГН ********** *** . В т.12 от заявлението заявителят (ищец в исковия процес ) е навел фактически твърдения относно обстоятелствата от които произтича претендираното вземане а в т.14 са претендирани и разноски от 26,38 лева за внесената държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение .Видно от л.9 и л.10 от частното дело въз основа на Разпореждане № 30126/31.07.2018 год. ВРС , ХVIII – ти състав по ч.гр.д.№ 11519/2018 г. по описа на ВРС е издал Заповед № 5767/31.7.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника.От оригинала на цитираната заповед (л.10 от заповедното дело ) се установява, че заповедният съд е разпоредил: „ДЛЪЖНИК С.М.С. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОР „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *** със седалище и адрес ***) *** сума в общ размер на 1318,91 лв./ хиляда триста и осемнадесет лева и деветдесет и една стотинки/, включваща: 500,00 лв. /петстотин лева/, главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; 241,84 лв .

Разпечатката съдържа 27 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13de3776-a475-4625-96a7-cdcac58f7a65