Решение № 170 от 19.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Ихтиман, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20221840100560 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*“ № *, бл. *, вх. *, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., с предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД спрямо ответника Е. А. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., ж.к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите от 200 лева главница по Договор за потребителски кредит № **********; 17,44 лева – договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) за периода 05.11.2018 г. – 05.02.2019 г.; 102,25 лева – законна лихва дължима от 05.02.2019г. до 27.05.2021 г.; както и законната лихва от 29.04.2022 г - моментът на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата, за които вземания е издадена Заповед № * за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 03.05.2022 г. по ч.гр.д. № */* г. на РС - И..

Иска се и на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД ответникът Е. А. Я. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 131,40 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за която с Разпореждане № */**.**.**** г. по ч.гр.д. № */* г. на РС – И. е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по 1 чл. 410 ГПК.

Претендират се сторените в исковото и заповедното производство съдебни разноски. Иска се постановяване на неприсъствено решение В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор, не се явява в първото съдебно заседание.

Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД, твърди че на 19.09.2018 г. между него, в качеството на кредитор и Е. А. Я., в качеството като длъжник, е сключен договор за потребителски кредит с № **********. Съгласно договора страните постигнали съгласие на ответника да бъде предоставен потребителски кредит в размер на 200.00 лв., при договорна лихва по заема в размер на 17,44 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 131,40 лв., с обща размер задълженията за срока на договора в размер на 348,84 лв., платими на 4 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 87,21 лв. при първа погасителна вноска 05.11.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 05.02.2019 г. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.

Ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава в размер на 102.25 лв. за периода от 05.02.2019 г. до датата на изтичане на погасителния план – 27.05.2021 г..

Ответникът е следвало да върне заетата сума в срок до 05.02.2019 г.. Тя не е изпълнила задължението си за плащане на процесното вземане до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК.

Предотавил е и пакет допълнителни услуги на ответника, който не е заплатен, поради което е основание за предявения осъдителен иск.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по 2 делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Въпреки отправеното искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че не са налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като предявеният осъдителен иск не е вероятно основателен.

На 19.09.2018 г. между ищеца, в качеството на кредитор и Е. А. Я., в качеството на длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит с № **********. Страните постигнали съгласие на ответника да бъде предоставен потребителски кредит в размер на 200.00 лв., при договорна лихва по заема в размер на 17,44 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 131,40 лв., с обща размер задълженията за срока на договора в размер на 348,84 лв., платими на 4 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 87,21 лв. при първа погасителна вноска 05.11.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 05.02.2019 г.

Съгласно Oбщите условия, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.

Основателността на предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение, въз основа на сключен договор за потребителски кредит, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ищеца и ответника, елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума (главница, договорна лихва и допълнителни услуги) по договор за потребителски кредит, породили правното си действие, настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение от ответника.

Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, основана на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В настоящия случай посредством Договор за потребителски кредит с № ********** ищецът доказва наличието на облигационно правоотношение 3 между страните с твърдяното съдържание относно размер на главница, договорна лихва и допълнителни услуги. От приложения кредитен превод от 21.09.2018 г. се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави главницата на ответника. По делото не се доказва ответницата да е извършвала плащания по договора. При това положение исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД са основателни и на основание чл. 422 вр. 415 ГПК следва да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите от 200,00 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** и 17,44 лева – договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) за периода 05.11.2018 г. – 05.02.2019 г..

Поради неизпълнение на задължението за погасяване на задължението за заплащане на главница и договорна лихва с неплащане на първата вноска, считано от 06.11.2018 г., ответницата е изпаднала в забава, с оглед което на основание чл. 86 ЗЗД дължи на ищеца законна лихва за периода на забавата върху всяка просрочена вноска. В случая се претендира законна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 27.05.2021 г. и искът за сумата от 50,92 лв. е основателен. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен искът за разликата до пълния претендиран размер от 102,25 лв., тъй като за тази разлика влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК доколкото надвишава размера на законната лихва за периода видно от лихвения калкулатор на НАП (https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp). В случая претенцията включва искане за олихвяване на вземането за закупения пакет допълнителни услуги, който обаче е основан на неравноправна клауза, поради което не следва да се присъжда законна лихва за това вземане.

Неоснователен е искът основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД ответникът Е. А. Я. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 131,40 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за която с Разпореждане № */**.**.**** г. по ч.гр.д. № */* г. на РС – И. е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Първоинстанционният съд споделя изводите на заповедния за това, че вземането е основано на неравноправна клауза в потребителски договор, която е нищожна. Допълнителните услуги, предмет на пакета - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 4 възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 12, ал. 1 ЗПК е вероятно нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. В случая не е предоставена такава услуга, а е извършено действие по усвояване на кредита, като няма законово основание за същото да бъде изисквана допълнителна такса.

На последно място, настоящият състав, счита че с договорените суми за експресно разглеждане противоречи на морала и добрите нрави на още едно основание. Цената на предоставената услуга следва да бъде пропорционална на вида и фактическото им естеството, като не създава очевидно неравновесие между вида услуга и стойността за извършването й. В случая при осъществяване на преценката по чл. 145 ЗЗП, съдът, счита че този баланс е нарушен. Размерът на претендираното вземане е на стойност близка до дължимата по договора главница. При подобна стойност е налице явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, като това също се явява основание за отхвърляне на заявлението в тази му част.

Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Предвид изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете като ответникът бъде осъден да заплати сумата от 74,36 лв. – разноски в заповедното производството (14,87 лв. държавна такса и 59,49 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 74,36 лв лв. – разноски в исковото производство (14,87 лв. държавна такса и 59,49 лв. юрисконсултско възнаграждение).

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман 5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Е. А. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., ж.к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „*“ № *, бл. *, вх. *, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч. сумите от 200 лева - главница по Договор за потребителски кредит № **********, 17,44 лева – договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) за периода 05.11.2018 г. – 05.02.2019 г. и 50,92 лв. – законна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 27.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.

86 ЗЗД за законна лихва за периода 05.02.2019 г. до 27.05.2021 г. за разликата до пълния претендиран размер от 102,25 лв., за които вземания е издадена Заповед № * за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.05.2022 г. по ч.гр.д. № */* г. на РС - И..

ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД Е. А. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., ж.к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, да бъде осъдена да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.