Решение № 172 от 06.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20235300503039 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Oбщина *****, БУЛСТАТ *****, представлявана от П. Г. - кмет против Решение № 3345/16.07.2023г., постановено по г.д. № 8820/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която Община ***** е осъдена да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 438.60 лева - платено по щета № 44011512102097/30.03.2021г., застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ – застрахователна полица „КАСКО+", № 440120151028503, за ПТП на дата 30.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба- 16.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Излагат се оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че районният съд не е направил обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се, че за водача на автомобила, още от навлизането в участъка, е било ясно, че пътят е осеян с неравности, което е изисквало 1 повишено внимание. Излагат се съображения, че от страна на Община ***** се доказва изпълнение на задължението за обозначаване на пътен участък, който е с неравности. Навеждат се доводи, че водачът е имал техническа възможност за възприемане и предотвратяване попадането на автомобила в неравността и настъпилото ПТП се дължи изцяло на несъобразителността на водача. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***** заявява становище за неоснователност на жалбата. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на атакувания акт. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по искова молба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД против община ***** с правно основание чл.410 от КЗ във вр. с чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД - на датата 30.03.2021 г., около 14:30 ч., на общински път край село *****, община *****, област ****, в участък с приблизителни координати 42.260008, 25.065674, водачът на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц220" с държавен контролен номер № *****, С. И.

К., ЕГН: **********, преминал през несигнализирана и необезопасена дупка, намираща се на пътното платно, в резултат на което на управлявания 2 автомобил били причинени щети. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 453,50 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета № 44011512102097/30.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Отрича се Община ***** да е легитимирана да отговаря, тъй като не било ясно къде е настъпило произшествието. Алтернативно се твърди, че пътното платно е било маркирано за наличие на препятствие в процесния участък. Искът бил недоказан, тъй като се базирал на изходящи от ищеца и нечетливи частни документи. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил, който не спазил изискванията на Закона за движение по пътищата. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.

С постановеното по спора Решение № 3345/16.07.2023г., постановено по г.д. № 8820/2022г. по описа на Районен съд Пловдив , първостепенният съд е осъдил община ***** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД сумата от 438.60 лева - платено по щета № 44011512102097/30.03.2021г., застрахователно обезщетение по застраховка „каско „ – застрахователна полица „КАСКО+", № 440120151028503, за ПТП на дата 30.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба - 16.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил искът за сумата над 438.60 лева до пълния предявен размер от 453.50 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е 3 обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т.

7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори и от писмените доказателства по делото се установява, че е между ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и третото лице С. К. е налице застрахователен договор със застрахователна полица „КАСКО+", № 440120151028503 с валидност от 26.07.2020 г. до 25.07.2021 г. за застрахователна сума от 54 800.00 лв.

Установено е и не се спори, че на дата 30.03.2021г. застрахованият лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц220", с peг. № *****, управляван от свидетеля К., претърпява ПТП, пропадайки в движение по път с множество дупки. При това ПТП са настъпили вреди по автомобила, като не се спори същите да са в причинно-следствена връзка с механизма на настъпването на самото произшествие.

Безспорно е, че застрахователното дружество е изплатило на правоимащото лице сумата от 438,50лв.- застрахователно обезщетение, както и сумата от 15лв. – ликвидационни разходи.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно – автотехническа експертиза, според която на 30.03.2021г., около 14:30ч., на общински път край с.*****, общ.*****, област Пловдив, в участък с 4 приблизителни координати 42.260008, 25.065674, л.а. „Мерцедес", модел „Ц220" с рег. номер № *****, управляван от водача С. И. К., преминава през дупка, намираща се на пътното платно, в резултат на което на управлявания автомобил биват причинени щети. При посочения механизъм на ПТП е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, при преминаване на колелото на гумата на автомобила през дупка с ширина поне 23см. и дълбочина около 10-14 см. Стойността на ремонта за възстановяване на нанесените вследствие процесното ПТП щети на увреденото МПС е 438,60 лв.

В открито съдебно заседание от 23.01.2023г. пред първоинстанционния съд вещото лице С. М. разяснява, че по-голямо значение има как ще се влезе в дупката и каква е конфигурацията й отколкото скоростта при преминаване. Сочи, че за да се изкриви джантата на автомобила при скорост 40км/ч., трябва дупката да е доста дълбока.

Извършена е и допълнителна автотехническа експертиза, според която мястото на процесното ПТП е в землището на Община ***** на път PDV3235, на общински път.

Настоящата инстанция също кредитира така изготвените експертни заключения, като даващи ясни отговори на поставените задачи и изготвени от компетентно лице.

Пред районния съд са разпитани двама свидетели. От показанията на св.В.Д. – секретар на Комисия по безопасност на движението по пътищата, се установява, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е осеян с множество язви. Поставен е пътен знак за естествени неравности по платното на движение и се забранява скорост по-висока от означението 40км/ч. Има и указателна табела, че това важи 3 км. след знака – колкото е проблемният участък. Знакът е поставен в посока от с.***** за с.*****, като в обратната посока също има такъв знак. Според свидетеля Д. знакът е виден, а пътят не е оправен поради липса на средства.

От разпита на водача на процесното МПС С. К. се установява, че същият е подминал с.*****, като е карал със съобразена скорост. Пред него е имало и друг автомобил. Около километър след с.***** по платното било осеяно с дупки с размер около 50-70 см. Не е имало пътна маркировка. ПТПто се е случило ранния следобед при добра видимост, като дупките са се 5 виждали, но са били много на брой. Въпреки че водачът е намалил, не е успял да ги избегне.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали настъпилото ПТП се дължи изцяло на поведението на водача на автомобила. В тази връзка настоящата инстанция приема следното:

По делото се установи, че произшествието е настъпило по пътя между с.***** и с.*****, т. е. на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, който съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, вр. § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА е публична общинска собственост. Посочените норми налагат извод, че изключителен собственик на пътния участък, където е настъпило процесното вредоносно събитие, е именно ответната община.

От разпита на св.Д. се установява, че на въпросния път има поставен пътен знак за естествени неравности по платното за движение, забранява се скорост по-висока от означеното 40 км/ч. и има указателна табела, че това важи 3 км. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че с тези означения е изпълнено задължението на общината да поддържа и стопанисва съответния пътен участък. Съгласно чл. 31 ЗП на общините е вменено задължението за полагане на грижи за поддръжка и ремонт на общинските пътища и съоръжения. Посочените дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложил извършването им. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

В случая, установената дупка представлява именно препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението.