Решение № 59 от 31.03.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Харманли, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20265630200075 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я. С. Г., с ЕГН ********** от гр.Свиленград, ул. „....“ №2, ап.6, чрез адв.Д.Т. от АК - Хасково против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №10866000/28.05.2025г. на ОДМВР - Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е издаден при извършени процесуални нарушения. Жалбоподателката не е съгласна с това административно наказание. Счита, че при налагане на глоба с фиш, същата не отговаряла на изискването на чл.186 от ЗДвП. Не ставало ясно мястото на извършване на нарушението, тъй като в ел.фиш били посочени няколко места на извършване. Моли съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.

В съдебно заседание, жалбоподателят Я. С. Г., редовно призована, не се явява, не се представлява. От процесуалния й представител – адв.Д.Т. са постъпили подробни писмени бележки, с които моли да бъде отменен ел.фиш. Излага становище по същество като твърди, че не ставало ясно мястото на извършване на нарушението, както и наличие на различия в отразеното в издадения ел.фиш и протокола по чл.10 от извършената проверка. Твърди, че протоколът по чл.10 не бил попълнен правилно, липсвали записани брой установени нарушения, не били посочени номер на първо и последно изображение пропуски, които нарушавали правото на защита на жалбоподателката, поради което моли съдът да отмени атакувания ел.фиш.Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна ОДМВР – Хасково, редовно призована, не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка излага становище, че от формираната доказателствена съвкупност се установявало по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състав на административното нарушение по ЗДвП. Ел.фиш бил съставен в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което възраженията в жалбата били неоснователни. Извършена била преценка по смисъла на чл.28, б.„а“ от ЗАНН. Счита издадения ел.фиш за правилен и законосъобразен, поради което следвало да бъде потвърден и оставен в сила, а подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Моли в случай на претендиране на адвокатски разноски в размер над определения в Наредба №1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същите да бъдат редуцирани при прекомерност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.05.2025г. в 16.48 часа в обл.Хасково, общ. Свиленград на път първи клас, №8, на 350.4 км, ППIкм 350+400 Я. Г. при управление на МПС „Мазда ЦХ 5“, с рег.№ Х....МВ е извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC №120с52а, което отчело, че автомобилът се движи със скорост от 76 км/ч при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч, т.е. с 16км/ч превишена стойност на скоростта, след приспаднат толеранс от -3км в час в полза на водача.

Електронния фиш е издаден въз основа на снимка и справка за собственост на заснетото МПС.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалвания ел. фиш.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно: лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш.

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване на получен електронен фиш, доколкото електронният фиш е връчен на 11.11.2025г.а жалбата е подадена на 14.11.2025г. В този смисъл, съдът приема жалбата за своевременно подадена и счита, че следва да я разгледа.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът следва да обсъди доводите, наведени в жалбата и основателността им по отношение крайния извод законосъобразно ли е издаден или не обжалваният електронен фиш, в тази връзка, настоящият съдебен състав намира следното:

В случая от справка за собственици на превозното средство е видно, че собственик 2 на процесния автомобил е жалбоподателката Я. Г..

Съгл.чл. 188 ЗДвП въвежда една своеобразна презумпция, че извършител на нарушението е собственикът или ползвателят на автомобила, поради което АНО не следва да доказва кой е управлявал автомобила в процесните дата и час, а по силата на презумпцията се счита, че автомобилът е бил управляван от собственика Я. Г. и предвид липсата на представена от нейна страна декларация.

Процесният електронен фиш формално е редовен от външна страна, като съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП- данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане. Освен това електронният фиш е издаден по утвърдения образец. Въпреки това, според съда да допуснати съществени нарушения в описанието на нарушението- фактическо и юридическо, които в действителност, както твърди самият жалбоподател, са затруднили правото му на защита.

Съдът възприема довода на жалбоподателя, че от начина на описание на мястото на нарушението, по никакъв начин не става ясно къде точно е извършено то. Никъде в електронния фиш не е посочено дали мястото на нарушението е в извън населено място, предвид посочването - територия на община Свиленград, което е обширно понятие. Същото е по-уточнено в Протокола по чл.10, където е посочено до бензиностанция Никея. Ако мястото на нарушението бе описано по този начин и в ЕФ, то щеше да е достатъчно индивидуализирано, но случаят не е такъв.

За правилното описание на нарушението следваше да се посочи в електронния фиш и какъв е видът на автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението стационарно или мобилно, тъй като невписването на това обстоятелство отново налага допълнително запознаване от страна на наказаното лице с характеристиките на посоченото по вид и номер средство, за да е в състояние да организира защитата си.

Съдът намира, че се затруднява правото на защита на жалбоподателя предвид смесването в електронния фиш на двете алинеи на чл. 21 ЗДвП, като разпоредби, въвеждащи ограничения в допустимите скорости на движение, но от различно естество, а в случая двете са привързани. С ал. 1 на чл. 21 ЗДвП се въвежда обща рамка, нормираща допустимата максимална скорост на движение на МПС "във" и "извън" населено място, а ал.

2 на същата разпоредба предвижда, че когато трябва да се излезе от тази рамка, допустимата максимална скорост се сигнализира с пътен знак В26, какъвто е процесният случай. Касае се за различни хипотези между които не следва да се прави привръзка.

Установи се, че техническото средство, с което е заснето нарушението – ARH CAM S1, е вписано в Регистъра за одобрените типове средства за измерване към БИМ, т. е. към 3

28.05.2025г. техническото средство, с което е заснето нарушението, е отговаряло на одобрения тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта, като единственото условие е да е преминало метрологична проверка. В случая има представени доказателства и за премината метрологична проверка на 15.05.2025г., т. е. следва да се счете, че средството за измерване отговаря на одобрения тип и е било технически изправно, поради което не възниква съмнение за правилното отчитане на скоростта.

Контролиращият орган е следвало да направи снимка на разположението и наличието на знака, въвеждащ ограничение за скорост, за да може да удостовери, че знакът е на мястото си, и се очаква да се спазва. В действителност чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата изисква протоколът за използване на АТСС да се съпровожда със снимка на разположение на уреда, не и със снимка на относимите знаци. Сама по себе си обаче снимката, която е приложение към протокола в настоящия случай не носи никаква информативна стойност, тъй като на нея не се вижда какво е разположението и разстоянието на уреда спрямо знака В26, от което не може да се направи извод за наличието на въведено ограничение с пътен знак, така както е отразено в протокола по чл.10.

На следващо място предвид възраженията от страна на жалбоподателя, съдът държи да отбележи, че не намира за съществено процесуално нарушение неописването на номерата на първото и последното статични изображения в протокола за използване на техническото средство, доколкото всички останали описани обстоятелства време- като часове, дата, място на заснемане са коректно отразени. В случая са налице разминавания между описаното в протокола за използване на техническото средство и описаното в обжалвания електронен фиш.

Всичко изложено до тук води до съмнение и недоказаност на извършване на нарушението, вменено в отговорност на жалбоподателя Г., поради което обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна като незаконосъобразно издаден.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, жалбоподателя има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с депозираната жалба и поддържана с депозираните писмени бележки. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид претендираната безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв., съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 204.52евро/400лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К №10866000/28.05.2025г., издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на Я. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Свиленград, ул. „....“ №2, ап.6 на основание чл.189 ал.4 във вр.чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50.00лв./25.56евро, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на адв.Д. Т. от АК –

Хасково,гр.Свиленград,ул.....

7,с

Л№

1100010963, адвокатско възнаграждение

204.52евро/400.00лв,за процесуално представителство по делото при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

5