Решение № 44 от 09.04.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. *****, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело № 20253500100328 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл. 135 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от адв. С. Й., пълномощник на И. В. И. от гр.

*****, против дядо му Н. В. М. и Т. Ц. В. – негова братовчедка, за обявяване на недействителност на основание чл. 135 от ГПК на договор за издръжка и гледане, сключен между двамата ответници. Дядото на ищеца – ответникът М., притежавал в околностите на гр. ***** недвижим имот, намиращ се в м.

„*****“ недалеч от древния град „*****“. Имал голямо желание да има къща на този имот и искал да си построи. Всички дейности по снабдяването с документи и реализирането на целия проект били възложени на ищеца, защото семейството – той и родителите му, имали строителен бизнес. Било издадено пълномощно, с което ищецът започнал да прави необходимите постъпки пред Община *****. Проектът се забавил заради това, че трябвало да се направят проучвателни разкопки на мястото, за да се издаде виза за проектиране. Минали няколко години докато това се случи реално. През 2025 г. вече имало всички необходими основни документи, започнала доставка на материали, но здравето на ответника се влошило. Няколко месеца по-късно, след като дядото вече бил по-добре, отношенията му със семейството на 1 ищеца се влошили. Ответникът прехвърлил имота на братовчедката на ищеца – дъщеря на леля му. Междувременно, с оглед влошаване на отношенията, ищецът помолил дядо си да му възстанови направените до този момент разходи във връзка с реализирането на проекта, защото именно ищецът ги бил заплатил. Отказът на дядото довел до още по-дълбок разрив в отношенията.

Била изпратена и покана до ищеца и родителите му да освободят имота от закупените строителни панели. С оглед на това ищецът е завел гражданско дело за изплащане на сумата от 40 574 лв. и има качеството на кредитор.

Делото е под № 298/2025 г. на ОСТ. По него е било допуснато обезпечение чрез запор на банковите сметки на длъжника и е установено, че запорираната сума не била достатъчна да обезпечи вземането на ищеца. С оглед на това ищецът счита, че с прехвърлянето на два поземлени имота срещу задължение за издръжка и гледане от дядо му на братовчедка му, се увреждат неговите интереси като кредитор. Затова моли съдът да обяви за относително недействителна спрямо него извършената сделка, по нот. акт от 03.07.2025 г., с № 157, том първи, дело № 135 от 2025 г. на нотариус С. И.а от гр. *****, на основание чл. 135 от ЗЗД. Представя писмени доказателства.

След завеждане на делото ответникът Н. М. почина и на негово място бяха конституирани като ответници наследниците му – двете му дъщеря В. С.

– майка на ищеца и А. В. – майка на ответницата Т. В.. Ответницата В. оспорва иска по основание. Излагат се подробно доводи, свързани с размера на имуществените претенции на ищеца.

Постъпил е отговор от В. С., която признава иска. Тя посочва, че баща й е притежавал и ½ ид. част от апартамент в гр. *****, който е бил СИО между баща й и майка й, като след смъртта на майката съсобственици са останали тя, сестра й и баща й.

Подаден е отговор и от ответницата А. В., който се покрива до голяма степен с отговора на дъщеря й Т.. Счита, че искът е неоснователен.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: страните са близки роднини и техните родствени взаимоотношения не се оспорват.

От събраните по делото доказателства и от влязлото в сила решение на ОС – ***** по гр.д. № 298/2025 г. (по което съставът на съда е идентичен) се установява следното:

2

Дядото на ищеца – Н. М., починал на 06.09.2025 г., е имал намерение да си построи жилище – къща, в притежаван от него недвижим имот, в м.

„*****“, близо до гр. ***** и историческата крепост „*****“. Това било дългогодишна мечта на дядото, който макар и на години не се отказвал да я реализира. Той по начало живеел в този имот, но условията му не били добри и затова семейството на ищеца – той, майка му и баща му се опитвали да подобрят условията му за жИ.т и да му помагат при обработване на земята. На 11.04.2019 г. Н. М. предоставя на внука си – ищеца, пълномощно, с което му дава следните права: да го представлява във връзка с изготвяне, подаване, издаване и получаване на документи, свързани с проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на град *****, местността „*****“, с номер по предходен план № 000287, който поземлен имот е подробно описан в Договор за доброволна делба, вписан под № 99, том VI, дв.вх. № 3884 от 08.10.2002 г. в Служба по вписванията – *****, издаване на разрешение за строеж, присъединяване към електроразпредели-телната мрежа на ЕНЕРГО ПРО АД, ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД, да открива нови партиди, като във връзка с това подава, получава и подписва необходимите документи (молби, заявления, удостоверения, декларации и други). Да го представлява пред ВиК дружества, да открива нови партиди, като във връзка с това подава, получава и подписва необходимите документи (молби, заявления, удостоверения, декларации и други). Да сключва всякакъв вид (предварителни и окончателни) договори, да получава справки, да се ползва от всички предлагани услуги и права, да заплаща дължимите такси, както и да подписва всички необходими документи, свързани с горепосочената дейност, да го представлява пред всички административни служби, органи на държавна и местна власт, пред Община *****, РИОСВ, РЗИ, Районно Управление ПБ – *****, да го представлява пред всички съдилища на територията на Република България, комисията по търговия и защита на потребителите, Държавна инспекция по „Охрана на труда“, пред данъчни, финансови, съдилища, агенции, съдия-изпълнители, физически и юридически лица и нотариус, като полага подписи от негово име навсякъде, където е необходимо.

Пълномощното е издадено безсрочно и всички спорни клаузи в него следвало да се тълкуват разширително, в полза на упълномощеното лице.

Няма подписан писмен договор за поръчка, от който да е видно как 3 точно е следвало да бъдат уредени финансовите взаимоотношения във връзка с тези уговорки – следвало ли е ищецът да се отчита, как е трябвало да уведомява дядо си и как е следвало да се оформят плащанията за скици, проучване и всичко останало.

По делото не са събрани доказателства дядото на ищеца да е поемал каквито и да било финансови задължения към внука си.

В отговора на исковата молба, подаден от ответницата В., е посочено, че дядото е превел на ищеца сумата от 15 000 лв., с която да послужи и да се използва при заплащане на необходимите такси и покупки. С оглед на това признание съдът приема, че е била налице устна уговорка разходите по строежа да се заплащат от Н. М..

В изпълнение на уговорката ищецът започва да действа още през 2019 г., като подава искане за изготвяне на скица за проектиране пред Община *****.

Проектът се забавя заради други пречки и необходимостта да се извършат проучвателни разкопки.

През месец март 2025 г. ищецът закупува строителни панели на стойност 13 056,11 лв., като сумата е платена от банковата му сметка. На 01.07.2025 г. ищецът фактурира сума от 1800 лв. за услуга с багер, за която твърди, че е за изкопни работи за строежа.

Ответниците В. и В. признават в отговорите на исковата молба, че през 2025 г. здравословното съС.ие на Н. М. се влошава и той се отказва от идеята за построяване на къщата. Тези ответници признават, че отношенията между ищеца и дядо му се влошават, защото И. не се бил вслушал в думите на дядо си. Признава се фактът, че дядото е бил настанен в хоспис. Признава се и това, че заради влошените отношения грижите за здравето на Н. М. се поемат от на внучката му Т. и дъщеря му А..

На 03.07.2025 г. на ответницата Т. В. бил прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане и процесният недвижим имот, чиято данъчна оценка е в размер на 141 541,50 лв.

На 28.07.2025 г. била изпратена нот. покана от ответницата В., с която дава срок на ищеца и неговите родители да премахнат от имота й строителните панели, които били складирани там. Ищецът отговаря, че тези панели не са негови, а на дядо му.

4

На 05.08.2025 г. е заведено гр. дело 298/2025 г. На 19.08.2025 г. Н. М. оттегля всички пълномощия, които са били дадени на внука му И. по пълномощното от 11.04.2019 г. Оттеглянето е съобщено на ищеца на 26.08.2025 г.

За всички описани в настоящата искова молба суми, за които се твърди, че обосновават възникването на качеството на кредитор за ищеца, спрямо дядо му Н., е заведено гр.д. № 298/2025 г.

По това дело съдът е коментирал договорните отношения между страните и кога те са прекратени, само доколкото е следвало да се произнесе по направеното възражение за погасяване по давност. Искът е бил квалифициран по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с оглед на отпаднало основание. Уважен е за сумата от 20 487,09 лв., като са осъдени майката и лелята на ищеца да я заплатят поравно. Решението влиза в сила от 30.01.2026 г. и от тази дата вземането става ликвидно и изискуемо. Силата на присъдено нещо обаче се простира само по отношение на диспозитива на решението, който включва и правното основание, но не се отнася до мотивите.

На съда са известни установените в тези мотиви факти, но те се базират не само на писмените доказателства, но и на събрани свидетелски показания, каквито по настоящото дело няма.

Следва да се отбележи, че с оглед правното основание, на което е разгледан и уважен отчасти предявеният иск, съдът прие, че между ищеца и неговият дядо е имало устна уговорка той да движи целия процес по строежа.

По настоящото дело обаче няма събрани каквито и да било доказателства страните по устния договор за поръчка да са договаряли възнаграждение.

Няма и доказателства какви са били разговорите между дядо и внук и дали и кога ищецът е поискал от дядо си да му бъдат възстановени разходите, направени в изпълнение на поръчката.

По отношение на останалото имущество, което е притежавал дядото на ищеца, то е видно, че е имал парични суми по банковата си сметка в размер над 32 000 лв., към месец ноември 2025 г. Освен това притежава и 4/6 ид.части от апартамент в гр. *****, в който живее дъщеря му А.. Тя към момента на приключване на съдебното дирене е погасила вземането на ищеца.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

5

По силата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

С оглед на тази разпоредба и на действащата съдебна практика, за уважаване на този иск следва да бъдат установени някои ключови обстоятелства: на първо място дали ищецът има качеството на кредитор спрямо прехвърлителя, кога възниква това качество, има ли отношения на родство между прехвърлителя и лицето, на което се прехвърля имуществото, каква е пръхвърлителната сделка – възмездна или не.

Безспорно по настоящото дело ищецът има качеството на кредитор спрямо прехвърлителя и това е установено с влязло в сила решение. Касае се до възмездна сделка, при което и у двете страни следва да е налице знание, че това води до увреждане на кредитора. Приема се, че длъжникът винаги е наясно с това, че отчуждавайки свое имущество, той намалява възможността на кредитора да се удовлетвори, ако към момента на отчуждаването вече има възникнал дълг. С оглед на родствените връзки между прехвърлителя и купувача на имота – дядо и внучка, то е налице и презумпцията на чл. 135, ал.