Решение № 47 от 17.02.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. ХАСКОВО, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500712 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260420/22.10.2021 г., постановено по гр.д. № 3775/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково, е разпределено правото на ползване на поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр.***, одобрена със заповед № РД – 18 – 63/05.10.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър – ***, с административен адрес град ***, с площ от 209 кв.м., между Т. Д. А., Н. Б. Х. и Т. М. К., както следва: Т. Д. А. следва да ползва незастроената част от описания поземлен имот с площ от 27.83 кв.м., оцветена в син цвят на скицата – вариант № 5; Н. Б. Х. следва да ползва част от описания поземлен имот с площ от 24.32 кв.м., оцветена в зелен цвят на скицата – вариант № 5, която част включва изцяло площта на собствения му гараж с идентификатор № ***, както и част от бетонова площадка, долепена към гаража; Т. М. К. следва да ползва незастроената част от описания поземлен имот с площ от 24.32 кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата – вариант № 5; и общо всички трима съсобственици следва да ползват площта от 132.56 кв.м., включваща жилищна сграда на 63.52 кв.м., стъпала вход сграда на 19.47 кв.м. и тротоари на 49.57 кв.м., оцветена в сив цвят на скицата – вариант № 5, която скица е изготвена от вещо лице и представлява неразделна част от решението.

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът Н.Х., който е обжалвал решението с оплаквания, че същото е незаконосъобразно – постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и неправилно.

В жалбата е посочено, че при изготвяне на заключението за разпределение на ползването вещото лице ползвало само данни относно застроените площи на отделните етажи, съдържащи се в материалите по делото: нотариални актове, скици, разговори със страни по 1 делото, но тези данни не отговаряли на данните в Агенция по кадастър. Установява се противоречие между отбелязването на вещото лице, че се е запознал с данните от кадастралната карта и друго негово отбелязване, че по делото липсвала информация за точния размер на идеалните части от общите части на сградата, както и за точния размер на отстъпеното право на строеж за всяка една от страните. Констатирали се разминавания относно площта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, за която имало различни данни между заповед № КД – 14 – 26 – 279/28.06.2012 г. на Началник СГКК – ***, издадена във връзка със съдебна делба по гр.д. № 2324/2003 г. на Районен съд – Хасково, и цитиран нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. по описа на СВ – ***. Прави се извод, че не отговаря на истината, че площта на притежавания от ищцата самостоятелен обект с идентификатор № *** не е 71.65 кв.м., а оттам не били верни и идеалните части (квотите), послужили като основа за изчисление на площите за ползване на страните по делото. В заповед № КД – 14 – 26 – 279/28.06.2012 г. на Началник СГКК – *** се посочвали други площи на отделните самостоятелни обекти в сградата, които щели да доведат до нови размери на квотите за разпределяне по заключенията на вещото лице. Така и изводите на съда въз основа на заключението били необосновани. На следващо място, се посочва и допускането на друго съществено процесуално нарушение – погрешната фактическа констатация на районния съд, че ответникът Х. нито е твърдял, нито е доказал да е изградил гаража си въз основа на отстъпено му право на строеж. Този факт всъщност останал неустановен по делото. С доклада по делото не било дадено никакво указания за събиране на доказателства в тази насока, а едва с решението се констатирало, че този факт не е доказан и така крайният съдебен акт бил постановен при неизяснена фактическа обстановка.

Също така съдът не бил обсъдил доводите на ответника, че никоя от страните по делото не е оспорила начина на построяване на гаража. Изграденият в имота гараж не представлява за страните ново обстоятелство предвид съществуването му в имота към датата на сключената от страните сделка за придобиване на техните имоти – етажи от сграда. Съществуването му в имота било факт и със сключването на сделката страните са се съгласили по отношение на същия. Доколкото изграждането на гаража, респ. съществуването му в имота било сторено в нарушение или не на строителни норми и правила, то защитата срещу него следвало да се извърши по реда на чл. 109 ЗС, поради което претенцията по чл. 32, ал. 2 ЗС се явявало недопустима. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, което съставлява спорна съдебна администрация, не могат да се разпореждат промени в съсобствена вещ, а начинът на ползване се определя съобразно фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат на извършено незаконно строителство. Именно поради тази причина процесуалният път за защита се осъществявал с иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. В тази връзка с въззивната жалба е представено и разрешение за строеж № *** г. за строителството на процесния гараж. Обосновава се тезата, че с оглед реалния размер на квотите в съсобствеността и наличието на учредено право на строеж за гаража, ползването на поземления имот следвало да се разпредели по вариант № 6 на второто допълнително заключение, съгласно който площта на гаража се изключва от площта за разпределяне за ползване.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от ищцата Т. Д. А., чрез адв. З.. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено обжалваното с нея решение.

Доводите на жалбоподателя били неоснователни. Вещото лице изградило заключението си не само на база писмените доказателства, но и въз основа на актуалната извадка от кадастралната карта, използвана, за да се определят площите на поземления имот, на триетажната жилищна сграда, както и на всеки един от отделните етажи. По отношение на възражението за изваждан на площта на построения гараж от площта на имота, подлежаща на разпределение за ползване, се посочва, че съдът е спазил процесуалните изисквания и е отразил същото в доклада по делото. Ответникът не възразил по така изготвения проект за доклад и от този момент настъпила преклузия за страните да твърдят нови факти и 2 обстоятелства и да сочат нови доказателства. В тази връзка се отправя искане да не бъде приемано като доказателство, представеното с въззивната жалба разрешение за строеж.

Ответницата Т. М. К. не представя отговор на въззивната жалба, не се явява в с.з. и не взема становище, не се представлява от процесуален представител.

В с.з. от 19.01.2022 г. въззивникът чрез процесуалния си представител, адв. Й., заявява, че поддържа подадената жалба. Процесуалният представител на въззиваемата, адв.

З., поддържа отговора и оспорва жалбата.

След приключване на устните състезания във въззивното производство е постъпила и молба лично от въззивника Н.Х., с която отправя искане да бъдат приети същите писмени доказателства относно учреденото право на строеж.

Съдът остави без уважение искането на въззивника за събиране на нови доказателства, тъй като искането се явява преклудирано съгласно чл. 266 ГПК, а същото е следвало да бъде отправено в първоинстанционното производство. Във въззивното производство не са отправяни други доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус № 125 ищцата Т.С. е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, с административен адрес: град ***, етаж ***, апартамент № ***, попадащ в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ на самостоятелния обект от 71.65 кв.м. по документ за собственост, а по схема – 59.43 кв.м., ведно с прилежащото към обекта източно мазе с площ от 6.38 кв.м. и съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот. Имотът е придобит преди сключване на граждански брак от ищцата на 15.08.2017 г., съгласно издадено удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община ***, Област ***.

Вторият етаж от жилищната сграда в същия поземлен имот е придобит в индивидуална собственост от първия ответник Н.Х. въз основа на приключило делбено производство с влязло в сила съдебно решение № 273/23.04.2010 г. по гр.д. № 2324/2003 г. по описа на Районен съд – Хасково. Съгласно цитираното съдебно решение в индивидуален дял на Х. е поставен втори етаж от сградата, ведно с гараж и оформено като складово помещение подгаражно пространство.

Третият етаж от жилищната сграда е придобит съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус № 353 от втората ответница Т.К.. В титула за собственост етажът е отразен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се на трети етаж , с предназначение – жилище, апартамент със застроена площ от 62.62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.

Съгласно представена по делото скица на поземления имот същият е отразен в кадастралната карта с идентификатор № *** с площ от 209 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***., с адрес град ***. В имота са отразени две съществуващи сгради – триетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и гараж (хангар, депо) със застроена площ от 22 кв.м.

По делото е изготвено заключение по назначена съдебно – техническа експертиза 3 от вещото лице Д.К. В заключението са посочени обектите, които са индивидуална собственост на всяка от страните. Посочено е, че заключението е дадено въз основа на геодезически измервания и получена извадка от кадастралната карта на населеното място.

Съгласно тези данни изчисленията показват, че площта на поземления имот е 209.03 кв.м.; застроена площ на триетажната жилищна сграда 63.52 кв.м.; застроена площ на външните стъпала и площадка към входа на жилищната сграда – 19.47 кв.м.; изградени настилки в дворното място (дворни тротоари), външна тоалетна, външна чешма, дворни входна площадка и стъпала – 49.57 кв.м. В математически израз е посочено, че възможната за разпределяне на ползване площ е 209.03 – 63.52 – 19.47 – 49.57 = 76.47 кв.м. Проведени са самостоятелни изчисления относно точния размер на идеалните части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж за всяка една от страните. Ето защо идеалните части от отстъпеното право на строеж са определени като отношение между площта на собствения етаж на всяка страна и общата площ на етажите:

-обща площ на трите етажа: 71.65 + 62.62 + 62.62=196.89 кв.м.

-идеални части от отстъпеното право на строеж за ищцата: 71.65 : 196.89 = 0.36392 или 36.392 %;

-идеални части от отстъпеното право на строеж за всеки един от двамата ответника 62.62 : 196.89 = 0.31804 или 31.804 %;

-площ за разпределяне на ползването 76.74 кв.м.

-площ за ползване от ищеца 36.392 % от 76.47 или 27.83 кв.м.

-площ за ползване от всеки един от двамата ответника 31.804 % от 76.47 или 24.32 кв.м.

Изготвено е допълнително заключение въз основа на искания и възражения относно площта, предвидена за ползване от ищцата, и възражение за площта на гаража, ползван от ответника Х.. Посочено е, че преизчислената възможна площ за разпределяне на ползването е 58.07 кв.м. Вещото лице посочва, че при варианта за разпределение, при който за общо ползване остават дворните тротоари с входната площадка и стъпалата към двора, но без външната тоалетна и дворната чешма, тогава площта за разпределение между страните става 74.37 кв.м. При квота 32.741 % за ищцата А. площта за ползване от нейна страна трябвало да бъде в размер на 24.35 кв.м. Площта на южната част от двора (между триетажната жилищна сграда и южната имотна граница, включваща дворната чешма и тоалетната) е 35.29 кв.м., т.е. повече от квотата 24.35 кв.м. Ето защо вещото лице стига до извода, че не съществува техническа възможността ищцата А. да ползва цялата южна част на двора – всичко на юг от жилищната сграда до южната ограда, заедно с чешмата и тоалетната. Към заключението са представени вариант № 3 и № 4 за разпределение на ползването.