Решение № 4570 от 30.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4570 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100507636 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5846/12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 46147/2022 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, са отхвърлени предявените от М. В. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.

439, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на следните суми: 2713.43 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г., сумата от 481.96 лв. –законна лихва за забава за периода от 01.12.2009 г. до 21.09.2012 г., както и 170.71 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2014 г. по ч. гр. д. № 21712/2012 г. по описа на СРС, 113-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20158410410490 по описа на ЧСИ Н.М., рег.

№ 841 КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на петгодишен давностен срок.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №121732/03.05.2023 г. от ищцата М. В. В..

В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е приел, че не е налице изтекла погасителна давност, както и че направените от страна на ответното дружество искания съставляват действия, водещи до прекъсване на същата, тъй като не била взета предвид настъпилата в рамките на изпълнителното 1 производство перемпция на 29.10.2017 г. поради липса на извършвани изпълнителни действия. Поддържа, че извършените след това действия на ЧСИ били без значение, защото са сторени по прекратено по силата на закона изпълнително дело. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор в предоставения й срок.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени от М. В. В. срещу „“Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.

439, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на следните суми: 2713.43 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г., сумата от 481.96 лв. –законна лихва за забава за периода от 01.12.2009 г. до 21.09.2012 г., както и 170.71 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2014 г. г. по ч. гр. д. № 21712/2012 г. по описа на СРС, 113-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20158410410490 по описа на ЧСИ Н.М., рег.

№ 841 КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на петгодишен давностен срок.

Ответникът е оспорил предявените претенции при доводи, подробно развити в отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства е видно, че на 25.10.2012 г. по по ч. гр. д. № 21712/2012 г. по описа на СРС, 113-ти състав, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. В. В. за следните суми: 2713.43 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г., сумата от 481.96 лв. –законна лихва за забава за периода от 01.12.2009 г. до 21.09.2012 г., както и 170.71 лв. – разноски. На 18.06.2014 г. пък е констатирано, че заповедта е влязла в сила и е издаден и изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.

От изисканото изп. дело № 20158410410490 по описа на ЧСИ Н.М., рег.

№ 841 КЧСИ, се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист и молба от 22.10.2015 г. на кредитора е било образувано посоченото 2 изпълнително дело. На 29.10.2015г. са наложени запори върху вземания на длъжника по банковите му сметки в посочени банки, а на 29.08.2019 г. и на 07.10.2021 г. са депозирани молби, с които е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника.

Спорен по делото е въпросът дали предприетите от взискателя действия водят до прекъсване на давността с оглед твърдяната от въззивника перемпция.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема констатациите в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

Независимо от това и във връзка с изрично наведените във въззивната жалба доводи, които междувпрочем са обсъдени и от първоинстанционния съд, следва да се добави следното:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с 3 конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й.

Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.). Предвид това, от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение г. е започнала да тече петгодишна погасителна давност.

Съобразно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като е без значение дали към този момент изпълнително дело е било перемирано, доколкото в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за 4 давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след перемпцията. В този смисъл е и новопостановеното от дата 04.07.2024 г.

Тълкувателно решение №2/2023 ВКС, ОСГТК.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че по отношение на М. В. давността е прекъсната на 20.10.2015 г. с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело ред ЧСИ Митев.

След тази дата на 29.10.2015г. са наложени запори върху вземания на длъжника по банковите му сметки в посочени банки, от когато, съобразно гореизложеното е започнала да тече нова погасителна давност.

Действително от данните по делото е видно, че взискателят не е поискал извършването на изп. действия повече от 2 години, а и съдебният изпълнител не е извършвал същински изпълнителни действия в този период /за което е бил овластен/, поради което и изп. дело се е прекратило по право на 29.10.2017 г. спрямо този длъжник, като от 29.10.2015 г. е започнала да тече нова давност. Съобразно гореизложените мотиви обаче настъпилата перемпция е без правно значение за давността, поради което възражението на въззивника във въззивната жалба, че направените от страна на ответното дружество искания на 29.08.2019 г. и 07.10.2021 г. не съставляват действия, водещи до прекъсване на същата, се явява неоснователно.

С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските

С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5846/12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 46147/2022 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, с което са отхвърлени предявените от М. В. В., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ 5