Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 05.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 450/2025
Вид
Решение № 173
Подписан
05.05.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Димитър Миков Христов, Анна Тодорова Трифонова, Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2, пр. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. С., 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20255501000450 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. Н., чрез родител и законен представител С. С. М., депозирана от особения представител адвокат К. К. против Решение № 713/25.09.2025г., постановено по гр.д. № 1958/2024г. по описа на Районен съд – К., с което е осъден на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, С. С. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. С. М., ЕГН **********, в качеството му на наследник на С.Д. Н., б. ж. на с. Б., починал на 22.01.2022 г., да заплати на „В.” ЕООД - гр. С., 640,55 лв., равняващи се на 1/2 ид. ч. от главница, произтичащи от предоставени и незаплатени В., услуги в периода 26.05.2022 г. до 29.04.2024 г. Отхвърлен е иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „В.” ЕООД - гр. С. против С. С. Н., действащ чрез своята майка и законен представител С. С. М. в качеството му на наследник на С.Д. Н., б. ж. на с. Б., починал на 22.01.2022 г., за сумата от 49,60 лв., равняващи се на 1/2 ид. част от сумата от 94,42 лв. - лихва от 01.09.2022 г. до 28.06.2024 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, пора плащане в хода на процеса. Присъдени са разноските съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение като недопустимо и неправилно, като излага подробни съображения. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноските пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия взема становище по направените в жалбата оплаквания. Моли същата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски 1 пред настоящата инстанция.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. С., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за недопустимост и неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред първоинстанционния съд по отношение на С. С. М., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетния С.

С. Н., ЕГН **********, наследник на С.Д. Н., б. ж. на с. Б., починал на 22.01.2022 г., са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за суми, начислени на ответника като стойност на разходвана вода за процесния водоснабден имот.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, поради погасяването му чрез плащане, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За ангажиране отговорността на ответника по иска за главница, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване правопораждащите задължението факти, а именно: че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води, качеството на ответника на потребител на В.-услуги, обема на реално доставената вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

По делото е установено, че процесният имот с адрес: с. Г.Ч. е водоснабден и за процесния период – 26.05.2022 г. – 29.04.2024 г., „В.“ ЕООД, С. е доставяло на адреса питейна вода и пречиствало отпадна вода. В хода на процеса са заплатени 100 лв. от дълга.

Не е спорно, че наследодателят на ответника С.Д. Н., починал на 22.01.2022г., бил в договорни отношения с ищцовото дружество и титуляр на партида под № 109665657 във връзка с доставяне на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води за процесния имот.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 89/22.08.2024 г., издадено от кметство с. Б., общ. К., С. С. Н., ЕГН **********, е наследник на С.Д. Н., починал на 22.01.2022г., б. ж. на с. Б., общ. К..

Наследникът С. С. Н. е малолетен и съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2, пр. 1 от ЗН е приел ½ идеална част от наследството на своя 2 баща по опис, видно от Удостоверение № 2095/18.05.2022 г., издадено по ч. гр. д. № 442/2022 г. по описа на PC-К., вписано в книгата за приемане на наследство по опис с пореден № 96 за 2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В. системи и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В., потребители на В. услуги са юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В. услуги. С отговора на исковата молба не се оспорва качеството на ответника на собственик на ½ от процесния водоснабден поземлен имот, а само качеството му на ползвател на В. услуги. Доколкото по делото не се сочат и не са събрани доказателства кой е реалният ползвател на процесния имот, нито са наведени твърдения за сключен договор с трето лице по повод предоставяне на В. услуги за процесния имот, с оглед извършеното плащане на част от дълга, което следва да се тълкува като конклудентно действие, с което лицето е признало обвързаността си по договора, следва да се приеме, че С. Н. има качеството на потребител на В.-услуги за този имот/обект, независимо кой фактически го използва.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 62, ал. 1 от ОУ за предоставяне на услуги от В. – С. при смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето, придобило имота, са длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост, което в случая не е направено.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В., услугите В. се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение от В. оператора и/или имотите на потребителите. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал.

4 на чл. 32.

Ищецът е изпълнил задължението си за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период по процесната партида, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител/съсобственик, да заплати извършената В. услуга, съразмерно притежаваната от него идеална част. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза за периода 26.05.2022 г. до 29.04.2024 г., предоставените от ищцовото дружество В. услуги са за сумата 1381,90 лв., като задължението на ответника е за ½ от главницата, т.е. 690,95 лв. В хода на процеса С. Н. е заплатил 100 лв. на 13.03.2025 г., с която сума съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, е погасил мораторните лихви върху главницата в размер на 49,60 лв. и част от главницата 50,40 лв., като остатъкът от неплатена главница е 690,95 лв.– 50,40лв. = 640,55 лв.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да 3 бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото, следва въззивникът да заплати на „В.” ЕООД разноските пред настоящата инстанция, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. (245,42 евро) и възнаграждение за особен представител в размер на 400 лева (204,52 евро), или в общ размер на 449,94 евро.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 713/25.09.2025г., постановено по гр.д. № 1958/2024г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетния С. С. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.

К., **, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр.

С., ** сумата 449,94 евро, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. С., 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20255501000450 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. Н., чрез родител и законен представител С. С. М., депозирана от особения представител адвокат К. К. против Решение № 713/25.09.2025г., постановено по гр.д. № 1958/2024г. по описа на Районен съд – К., с което е осъден на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, С. С. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. С. М., ЕГН **********, в качеството му на наследник на С.Д. Н., б. ж. на с. Б., починал на 22.01.2022 г., да заплати на „В.” ЕООД - гр. С., 640,55 лв., равняващи се на 1/2 ид. ч. от главница, произтичащи от предоставени и незаплатени В., услуги в периода 26.05.2022 г. до 29.04.2024 г. Отхвърлен е иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „В.” ЕООД - гр. С. против С. С. Н., действащ чрез своята майка и законен представител С. С. М. в качеството му на наследник на С.Д. Н., б. ж. на с. Б., починал на 22.01.2022 г., за сумата от 49,60 лв., равняващи се на 1/2 ид. част от сумата от 94,42 лв. - лихва от 01.09.2022 г. до 28.06.2024 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, пора плащане в хода на процеса. Присъдени са разноските съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение като недопустимо и неправилно, като излага подробни съображения. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноските пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия взема становище по направените в жалбата оплаквания. Моли същата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски 1 пред настоящата инстанция.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. С., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за недопустимост и неправилност на решението, следва да се добави и следното: