Решение № 15805 от 21.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15805 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110114903 по описа за 2022 година

Предявен е конститутивен иск по чл.34,ал.1 ЗС.

Производството е делбено във фазата по допускане на съдебната делба (чл.341чл.344 ГПК).

В исковата молба , в уточняващите писмени молби от 07.07.2022г. и от 31.08.2022г. и в изявленията в откритите съдебни заседания по делото пълномощникът на ищцата М. Й.

С. твърди, че доверителката му и двамата ответници са съсобственици на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.************* , състоящ се от две стаи , кухня и сервини помещения , със застроена площ от 64, 10 кв.м. , заедно с таван от 13, 25 куб.м. и 1, 374% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

Според твърденията на ищцовата страна посоченият имот е принадлежал на Й. И.

М. , починал на 01.09.2008г., и на Т. Д. М. , починала на 16.08.2010г. , които са били родителите на ищцата и на бащата на двамата ответници – Д. Й.ов М.. С договор за дарение , обективиран в нотариален акт *********г. , том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС, Й. И. М. и Т. Д. М. са искали да прехвърлят правото на собственост върху процесния апартамент на сина им Д. Й.ов М. , но според ищцовата страна този договор за дарение не е породил действие , тъй като нотариалният акт не е бил вписан по надлежния ред , поради което имота е съсобствен между ищцата и ответниците като наследници по закон на първоначалните съсобственици– ищцата е тяхна дъщеря , а двамата ответници са техни внуци като деца на починалия преди всеки от тях техен син Д. Й.ов М..

1

Искането към съда е да допусне делба на посочения имот между тримата съсобственици при квоти : за М. Й. С. - 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота , за Й. Д. М. - 1/4 идеална част от правото на собственост върху имота и за Г. Д.

М. - 1/4 идеална част от правото на собственост върху имота.

С протоколно определение, постановено в първото открито съдебно заседание на 12.06.2024г., е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК настоящото съдебно производство в частта му относно конститутивния иск по чл.30 ЗН поради оттеглянето на този иск от адвоката на ищцата в същото заседание. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.

Поради прекратяването на съдебното производство относно иска по чл.30 ЗН твърденията и исканията на страните , касаещи този иск , са НЕОТНОСИМИ и не следва да бъдат разглеждани с настоящото съдебно решение.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения иск за делба , като твърди , че нотариалният акт , удостоверяващ договора за дарение между първоначалните съсобственици на имота и бащата на ответниците , не е вписан , т.е. не е породил действие. При устните състезания в заседанието на 11.06.2025г. адвокат на ищцата е пледирал за допускане на делбата на имота при съответните квоти. Доводи за основателността на иска за делба са посочени и в представените на 20.06.2025г. писмени бележки от адвоката на ищцата.

Ответникът Й. Д. М. оспорва иска за делба видно от изявленията на пълномощника му в представения на 17.01.2023г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи , че „не е налице съсобственост върху имота между ищцата и ответниците по делото” , като се посочва , че съсобственици на имота са ответниците като наследници по закон (деца) на Д.

Й.ов М. , на когото е било прехвърлено правото на собственост върху имота от пърночалните съсобственици Й. И. М. и Т. Д. М. чрез сключения договор за дарение , обективиран в нотариален акт *********г. , том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС.

Останалите доводи , съдържащи се в отговора на исковата молба , са НЕОТНОСИМИ към предмета на делото , тъй като касаят иска по чл.30 ЗН, който е оттеглен от ищцовата страна и производството по отношение на него е прекратено с влязло в сила протоколно определение.

В хода на съдебното производство адвокатите на ответника Й. Д. М. поддържат оспорването на иска за делба.

При устните състезания на 11.06.2025г. пълномощник на ответника Й. Д. М. е пледирал за отхвърляне на иска за делба. Доводи за неоснователността му са посочени и в представената на 18.06.2025г. писмена защита от адвокат на ответника Й. Д. М..

Ответницата Г. Д. М. оспорва иска за делба видно от изявленията на назначения й особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК в представения на 03.07.2023г. отговор на 2 исковата молба. Посочва се , че съсобственици на имота са ответниците като наследници по закон (деца) на Д. Й.ов М. , на когото е било прехвърлено правото на собственост върху имота от пърночалните съсобственици Й. И. М. и Т. Д. М. чрез сключения договор за дарение , обективиран в нотариален акт *********г. , том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС. Отбелязва се , че бащата на ответниците Д. Й.ов М. , а след смъртта му – те двамата са владели имота повече от 20 години , т.е. налице са предпоставките за придобиване по давност на имота от ответниците

Останалите доводи , съдържащи се в отговора на исковата молба , са НЕОТНОСИМИ към предмета на делото , тъй като касаят иска по чл.30 ЗН, който е оттеглен от ищцовата страна и производството по отношение на него е прекратено с влязло в сила протоколно определение.

В хода на съдебното производство представителят на ответницата Г. Д. М. поддържа оспорването на иска за делба. При устните състезания на 11.06.2025г. представителят на ответницата

Г. Д. М. е пледирал за отхвърляне на иска за делба. Доводи за неоснователността му са посочени и в представените на 16.06.2025г. писмени бележки от представителя на ответницата Г. Д. М..

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на съделителите по реда на чл.12 ГПК и на чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявеният иск за делба е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Предмет на конститутивния иск за съдебна делба е потестативното право на съответния съсобственик да иска разделяне на съсобствената вещ. В т.нар. фаза по допускането на делбата се установява именно правото на делба - съществуването му, съдържанието му, страните и обектите му. В доказателствена тежест на съделителителят –ищец е да установи по категоричен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) съществуването, както и обективните и субективните граници на твърдяното от него право на делба.

Правото на делба възниква само при наличие на съсобственост между съделителите по делото – ищец и ответник. В конкретния случай процесният имот не е съсобствен между ищцата и ответниците, поради което за ищцата не съществува претендираното от нея право на делба. Това е така , тъй като съсобственици на процесния имот са само двамата ответници , но не и ищцата.

Ищцата не притежава право на собственост върху идеална част от процесния имот , тя не е негов съсобственик , поради което не е активно легитимирана по предявения конститутивен иск за делба по чл.34 ЗС.

Съсобственици на имота са двамата ответници , но никой от тях не е поискал да се допусне съдебна делба на имота , т.е. никой от тях не е упражнил правото си на делба по чл.34 ЗС. Поради тази причина съдебната делба не следва да бъде допускана само между двамата ответници.

3

Посочените правни изводи се обосновават от следните установени по делото факти:

По настоящото дело е представен Договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при МНО от 26.08.1976г. , чрез който правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр.******, ет.6, е закупено от Й. И. М. и Т. Д. М..

В настоящото съдебно производство са представени и заверени от всяка от страните копия от нотариален акт *********г. , том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС, удостоверяващ договор за дарение , чрез който дарителите Й. И. М. и Т. Д. М. са прехвърлили на техния син Д. Й.ов М. правото на собственост върху имот , върху АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в гр.***********************, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота.

Двамата ответници са наследници по закон на Д. Й.ов М. , починал на 18.01.2006г. , тъй като са негови деца видно от приложеното към исковата молба Удостоверение , изх. № РСЦ21-УГО1-4747 от 10.08.2021г. за наследниците на Й. И. М. , издадено от длъжностно лице от район „Средец” при Столична община.

По делото е представена и Схема № 15-752835 от 06.07.2022г. на самостоятелен обект в сграда , издадена от СГКК- град София , за имот с идентификатор ***, представляващ апартамент (без посочен номер), находящ се в гр.София, **************************, без посочана площ и без посочени собственици.

Както е видно от адресите на имотите , посочени в договора за продажба от жилищния фонд на МО от 26.08.1976г. , в нотариалния акт от 21.12.1993г. и в кадастралната схема от 06.07.2022г. , касае се за имоти , разположени на етажи 6 и 5 от сградата , находяща се гр*******************, на който се намира процесния имот , посочен в исковата молба, чиято делба претендира ищцата. Липсата на идентичност между имота, посочен в исковата молба , и имотите , посочени в документите за собственост, е достатъчно основание за отхвърляне на иска за съдебна делба.

Дори и да се приеме , че имота , посочен в исковата молба, е идентичен с имотите , вписани в договора за продажба от жилищния фонд на МО от 26.08.1976г. , в нотариалния акт от 21.12.1993г. и в кадастралната схема от 06.07.2022г. (което не е доказано – б.с.) , налице е и друго основание за неоснователност на предявения иск за съдебна делба , а именно липсата на активна материално-легитимация на ищцата за предявяване на този иск поради липсата на право на собственост за нея върху идеални части от имота , както бе посочено. Това е така , тъй като ищцата се легитимира като съсобственик на имота в качеството й на наследник по закон – дъщеря на първоначалните съсобственици Й. И. М. , починал на 01.09.2008г., и Т. Д. М., починала на 16.08.2010г. видно от приложеното към исковата молба Удостоверение , изх. № ************* от 10.08.2021г. за наследниците на Й. И. М. , издадено от длъжностно лице от район „Средец” при Столична община. Но към датите на откриване на наследството на всеки от посочените двама наследодатели правото на собственост върху процесиня имот, не е било включено в наследствените имущества, защото е било прехвърлено от тях на друго лице – на техния син Д. Й.ов М. чрез договора за дарение от 21.12.1993г., удостоверен в нотариалния акт 4

*********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС.

Пълномощникът на ответника Й. Д. М. е представил по настоящото дело с писмено заявление,вх. № 226894 от 10.07.2024г. нотариално заверен препис от оригинала на нотариален акт № *********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС.

Нотариалната заверка на преписа е извършена на 08.07.2024г. от нотариус С. Г. видно от вписаното в нотариалния печат. Този нотариално заверен препис от оригинала на нотариалния акт е приет като писмено даказателство по настоящото дело в откритото заседание на 20.11.2024г. Видно от този нотариално заверен препис от оригинала на нотариалния акт той е подписан както от страните по договора за дарение (дарители и надарен) , така и от нотариуса по сделката – Ксения Белазелкова. Следователно нотариалният акт № *********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. съдържа законовоизискуемото съдържание.

В откритото заседание на 20.11.2024г. адвокатът на ответника Й. Д. М. е представил оригинала на нотариалния акт № *********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. и СЪДЪТ е извършил КОНСТАТАЦИЯ по този оригинал и е УСТАНОВИЛ , че представеното с писменото заявление от 10.07.2024г. нотариално заверено копие от оригинала на този нотариален акт е външно идентично с оригинала.

Следователно заявеното в откритото заседание на 20.11.2024г. оспорване от ищцовата страна на оригинала на нотариалния акт № 62 от 21.12.1993г., том LLLХ, дело № *****/1993г. (по което е открито производство по чл.193,ал.2 ГПК с протоколно определение в същото заседание- б.с.) е НЕОСНОВАТЕЛНО, доколкото е доказано съществуването на оригиналния документ – нотариалния акт , подписан от страните по договора за дарение и от нотариуса.