Решение № 519 от 31.10.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 322/2023
- Вид
- Решение № 519
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 23.11.2023
- Състав
- Димчо Генев Димов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 519 гр. Ямбол, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330100322 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу Л. Д.
Г. от гр. Я.
С исковата молба се твърди, че между страните договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.6.2020 г., като с посочения договор ответницата е закупила устройство *** на преференциална цена, както договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 16.7.2020 г., договор за лизинг от 16.7.2020 г. за *** и договор за лизинг със същата дата за Базови аксесоари. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по процесните договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от ищцовото дружество на 16.11.2020 г. Твърди се, че към 20.11.2020 година ответникътдлъжник е имал задължения за преходни периоди в размер на 164,71 лв., както и дължими лизингови вноски в размер на 80,4 лв. за периода 20.10.2020-19.11.2020 г., от които сума в размер на 47,8 лв. по договор за лизинг от 16.7.2020 г. за *** и сума в размер на 32,6 лв. по договор за лизинг от 16.7.2020 г. за Базови аксесоари. Твърди се, че като последица от посоченото неизпълнение са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги формирани както следва: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.6.2020 г. сума в общ размер на 133,75 лв., от които сума в размер на 42,48лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 91,27 лв. за ***, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена, а същ така по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 16.7.2020 г. сума в размер на 352,15 1 лв., от които сума в размер на 108,44 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 243,71 лв. за ***, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
Твърди се, че ищцовото дружество е подало пред ЯРС заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано чгд № *** г. по описа на ***РС, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу Б.Р.Р..
Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, с което обстоятелство по същество ищецът обосновава правния си интерес по предявяване на иска, предмет на разглеждане на настоящото производство и претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер 731,01 лв., от които: 164,71 лв. задължение за предходен период 20.06.2020-19.09.2020 г., представляващи сбора от абонаментните такси и такси за потребление на мобилни услуги по: договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.6.2020 г. и договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 16.7.2020 г., както и дължимите лизингови вноски за съответния период по: договор за лизинг от 16.7.2020 г. за *** и по договор за лизинг от 16.7.2020 г. за Базови аксесоари. Сумата от 80,40 лв. дължими лизингови вноски за период 20.10.2020-19.11.2020 г., от които сума в размер на 47,80 лв. по договор за лизинг от 16.7.2020 г. за *** и сума в размер на 32,60 лв. по договор за лизинг от 16.7.2020 г. за Базови аксесоари. Претендира се и сумата 236,01 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.6.2020 г. сума в общ размер на 133,75 лв., от които сума в размер на 42,48 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 91,27 лв. з а ***, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена. И По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 16.7.2020 г. сума в размер на 352,15 лв., от които сума в размер на 108,44 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 243,71 лв. за ***, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника Л.
Д. Г., е което се поддържа, че предявените искове са недоказани по основание и размер.
Сочи се, че исковата претенцията се основава единствено на твърдения и частни документи, изхождащи от ищеца. Сочи се, че ищецът не ангажира доказателства за предприети от него действия за надлежно прекратяване на договорната обвързаност съгласно чл.75 от ОУ, което да обуслови правото му на търсената неустойка за неизпълнение. Сочи се, че едновременно се твърди, че облигационните отношения са прекратени от ищеца на 16.11.2020г., а в същото време за задълженията на ответника е издадена нова данъчна фактура с клиентски № *** и дата на данъчното събитие 20.11.2020 г. Поддържа се, че липсват предпоставки за възникване на задължение за плащане от страна на ответника и на начислените неустойки за предсрочно прекратяване на сключените договори, претендирани общо в размер на 485,90 2 лв. На следващо място се оспорват и претенциите като размер, като се сочи, че исковата молба фактури, нямат обвързваща съда материална доказателствена сила.
В обобщение се поддържа, че представените към ИМ писмени доказателства са недостатъчни за да се направи обосновано заключение в подкрепа на изложените от ищеца твърдения относно основателността и претендирания размер на вземането, както и за неговата изискуемост.
Иска се от съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
В условията на евентуалност се прави искане за присъждане на разноски от ищеца.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв. С нарочна писмена молба депозирана по делото преди съдебно заседание и на подробно изложените в нея съображения се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответницата в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв. Г. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с представени по делото писмени бележки и на съображенията изложени в тях се иска от съда да отхвърли изцяло исковите претенции като недоказани по основание и размер.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред съда е предявен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК. Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД относно претенциите за абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги и лизингови вноски за закупени мобилни устройства и базови аксесоари, както и по чл.92 ЗЗД, относно претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на услуги.
Видно от приложеното по настоящото дело – ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС, пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство срещу длъжника-ответник в настоящото производство, за сумите предмет на иска по чл.422 ГПК, като заповедния съд е уважил това искане и е издал заповед № ***/12.10.2022 год., за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Заповедния съд е указал на заявител, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок. Във връзка с дадените указания ищецът и предявил иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Видно от материалите съдържащи се ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС, на 19.06.2020 год. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** и за закупуване на лизинг от ответницата на мобилен апарат – ***. Страните по договора са уговорили с него – обща лизингова цена с абонаментен план – 19.99 лева; стандартна цена на устройството – 149,99 лева и отстъпка от стандартната цена – 130,00 лева. Представена е и декларация-съгласие, с която ответницата е декларирала, че е 3 получила екземпляр от Общите условия, че е съгласно с тях и се съгласява да ги спазва, както и че е получила информация по чл.4, ал.1 ЗЗП.
На 16.07.2020 год. ответницата е сключила нов договор за мобилни услуги за друг предпочитан номер – *** и за закупуване на лизинг на мобилно устройство – ***. Страните по договора са уговорили с него – обща лизингова цена с абонаментен план – 107.36 лева; стандартна цена на устройството – 439,90 лева и отстъпка от стандартната цена – 332,54 лева.
На същата дата - 16.07.2020 год., между страните е сключен договор за лизинг въз основа на който ищецът в качеството на лизингодател е предоставил на ответницата в качеството на лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство ***, като страните са уговорили погасителен план, като страните са сключили и договор за лизинг на базови аксесоари на обща стойност – 39,07 лева.
За отчетния период 20.06.2020 год. – 19.07.2020 год. от мобилния оператор е издадена фактура № *** год., с получател ответника, с която е фактурирана обща сума за плащане с ДДС 58,67 лева за устройство на лизинг, платима до 04.08.2020 год.
За отчетния период 20.07.2020 год. – 19.08.2020 год. от мобилния оператор е издадена фактура № *** год., с получател ответника, с която е фактурирана обща сума за плащане с ДДС 117,83 лева за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, както и вноска за лизинг, платима до 04.09.2020 год.
За отчетния период 20.08.2020 год. – 19.09.2020 год. от мобилния оператор е издадена фактура № ***/*** год., с получател ответника, с която е фактурирана обща сума за плащане с ДДС 174,83 лева за месечни и еднократни такси, както и вноска за лизинг, платима до 05.10.2020 год.
На 20.11.2020 год. мобилния оператор е издал фактура № ***, с посочен отчетен период 20.10.2020 год. – 19.11.2020 год., в която вече са начислени: неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги – 485,90 лева; вноска за лизинг – 80,40 лева; задължения за предходен период – 164,71 лева, всичко 731,01 лева с ДДС.
Видно от чл.10 и чл.11 от Общите условия на договора за лизинг, всяка от страните може да развали договора на неизпълнение на задължение на другата страна по него, както и че при разваляне на договора от страна на лизингополучателя последният дължи на лизонгодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски.
На свой ред неустоката по отношение на неизпълнение на процесните договори е компесаторна и е предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането и, направено с обезпечаване качеството и в срок престиране на конкретен договор за целия му срок на действие. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок.
При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал приход от месечни абонаментни такси, санкцията за неизпълнение на 4 насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определана като прекомерна в сравнение с претърпените вреди. Компесаторна е и неустойката относно предоставените усторйства, тъй като цели да обезщети ищеца относно отстъпката от цената на всяко устройство, която е предоставил с разчет на цялостно, точно изпълнение по договора от ответната страна.
Ето защо не могат да се релевират наведените от особения представител на ответника възражения, включително и досежно фактура № ***, с посочен отчетен период 20.10.2020 год. – 19.11.2020 год., в която вече са начислени: неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги – 485,90 лева; вноска за лизинг – 80,40 лева; задължения за предходен период – 164,71 лева, всичко 731,01 лева с ДДС.