Решение № 162 от 05.08.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Смолян, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500254 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 81/04.04.2024г., постановено по гр.д.№ 420/2023г. по описа на Районен съдМадан е осъден Х. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. М., ул. „А.“ № *, по иска на В. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. М., ул.„Т.“ № *, чрез адв. И. Г., съдебен адрес: гр. С., ул."Д. П." № *, ет. *, с правно основание чл. 109 от ЗС, да премахне изградените в имот № ******** по действащата кадастрална карта на с.В., общ. М., одобрена със Заповед № РД 18-14/22.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, част от мост с дължина – 7,5 метра и широчина – 1,1 метър и част от бетонова площадка за кучета с площ от 2,4 кв.м., както и да преустанови преминаването през имот кадастрален № ******** по действащата кадастрална карта на с. В.,общ. М., одобрена със Заповед № РД 18-14/22.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, по прекарания от него път със широчина – 4 метра, да премахне същия в обхвата на имот кадастрален № ********, да рекултивира тези два имота и да възстанови първоначалното им състояние като ливада. Осъден е Х. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. М., ул. „А.“ № *, да заплати на В. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. М., ул.„Т.“ № *, чрез адв. И. Г., съдебен адрес: гр. С., ул."Д. П." № *, ет. *, сумата от 2100.00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1508/07.05.2024г. от Х. И. Х. с оплакване за недопустимост или за неправилност, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че изводите на първоинстанционния съд са изцяло в противоречие със закона и със събраните по делото доказателства. За уважаването на иска по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже, че е 1 носител на правото на собственост, а ответникът извършва противоправни действия, които му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем - съгласно т.З от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017г. по т.д.4/2015г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че неправилно предявеният негаторен иск е уважен срещу него в качеството му на физическо лице. Видно от представената по делото Справка № 250522/21.02.2024г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за „А." ЕООД, с ЕИК ********, поземлени имоти ******** и ******** по КККР на с.В., общна М., не са негова собственост като физическо лице, а собственост на трети лица: считано от 08.11.2019г. - на „А." ЕООД, с ЕИК ********, а от 25.11.2022г. на „А. - Б." ЕООД, с ЕИК ********, на които дружества е едноличен собственик на капитала.С оглед на това и действията, които е извършвал във връзка с строителството на съоръженията в първия и пътя във втория имот, е извършил не в лично качество, а от името и за сметка на собственика на имота „А. - Б." ЕООД, с ЕИК ********, с оглед показанията на разпитаните свидетели относно времето на извършване на строежите - 2023г.Според трайната практика на ВКС - т.5 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и т.1 от ТР № 1/30.03.2012г. на ОСГК на ВКС, процесуалната легитимация на страните са абсолютни процесуални предпоставки и всяка от съдебните инстанции следва да следи служебно исковата молба да не бъде насочена срещу ненадлежен ответник, за да не се стигне до постановяване на процесуално недопустимо решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна по материалноправния спор по делото. Тъй като такова недопустимо решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото, всяка от съдебните инстанции следва служебно да предприеме и съответните процесуални действия, за да се конституира това лице като надлежен ответник по делото и процесът срещу него да се развие от самото му начало пред първата инстанция. Ако тази нередовност на исковата молба се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. В този смисъл е Решение № 218/01.10.2018г. на ВКС по гр.д.№ 3881/2017г., IV г.о. C оглед на това обжалваното решение е процесуално недопустимо. Разгледано по същество обжалваното решение е незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е приел че „в случая без правно значение е дали единия от процесиите имоти - ПИ ********, в който са изградени част от моста и площадката за кучета, попада в по-голямата си част в речното корито на реката и дали са били налице материалните предпоставки за реституиране му. Когато такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС и следователно ирелевантно за спора е дали документа, с който ищеца се легитимира като собственик на поземления имот, а именно Решение N° 1999/01.02.2000 г. на ОСЗГ гр. М., в частта му по т. 7 относно имот - ливада с площ 0.414 дка в м. „С.“, землище на с. В., общ. М. се явява нищожен административен акт, поради противоречието му със закона, както и соченото разяснение в т. 4 на ТР N° 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. N° 6/2005 г. на ОСГК на ВКС“. От заключението на вещото лице инж.Д. С. е видно, че е налице изместване на кадастралната карта на с.В., община М., област С., а преди това - на картата на възстановената собственост за землището на с.В., община М., област С., с около 11 метра в посока юг- югозапад. При това положение единият от процесиите имоти поземлен имот ********, попада в по-голямата си част в речното корито на река В. (приток на р.А.), което положение е надлежно отразено и на представената геодезическа снимка на инж.А. С..

Останалата част от поземлен имот ******** представлява „крайбрежна заливаема ивица", т.е. част от „речното легло", което по смисъла на § 1, т.1 81 от ДР на Закона за водите представлява елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва 2 речно корито и крайбрежните заливаеми ивици.Съгласно разпоредбата на чл.11, т.1 от Закона за водите1, водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. При това положение на основание чл.17, ал.2 от ГПК по реда на косвения контрол съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административните актове на ПК, когато страната, на която такъв акт се противопоставя, не е участвала в административното производство по издаването му и възразява, че не са били налице материалните предпоставки за реституиране на земеделския имот. При основателност на възражението, отпада легитимацията на лицето, което черпи права от решението, т. е. то не се счита за собственик на имотите по решението на основание реституция по ЗСПЗЗ.В този смисъл са Решение № 77 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2019 г., I г. о, Решение № 56 от 11.02.2021г. на ВКС по гр.д.№ 3447/2019г., II г. о. и др.В случая решаващият съд е игнорирал направеното възражение, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съгласно чл.17, ал.2 от ГПК. При направено възражение срещу законосъобразността на реституционното решение в конкретния случай съдът е длъжен да изследва дали процесния имот попада в „речното легло", което изключва възможността за земеделска реституция, в който смисъл е Решение № 147 от 25.06.2014г. на ВКС по гр.д.№1070/2014г., I г.о.С оглед на това документът, с който ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот ******** по КККР на с.В., а именно - Решение № 1999/01.02.2000г. на ОСЗГ-гр.М. в частта му по т.7 относно имот - ливада с площ 0.414 дка в м."С.", землище на с.В., община М., се явява нищожен административен акт, поради противоречието му със закона, тъй като не може да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот, който по закон представлява публична държавна собственост. Приемайки, че не следва да бъде извършен косвен съдебен контрол на издадения индивидуален административен акт за реституция за процесния недвижим имот, районният съд е постановил своя акт в противоречие със закона и практиката на ВКС. Неправилно районният съд е уважил предявения иск по чл.109 от ЗС по отношение на поземлен имот ******** по КККР на с.В., в противоречие със закона, тъй като не е налице третата кумулативна предпоставка за неговото уважаване, а именно - процесните строежи да пречат за упражняване пълноценно правата на ищеца върху поземления имот. При положение, че този имот се намира в речното легло, няма как да се рекултивира и да възстанови първоначалното му състояние като ливада. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като процесуално недопустимо или да бъде отменено като неправилно поради противоречието му с материалния закон и да бъде отхвърлен предявения негаторен иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1845/06.06.2024г. от В. К. А., чрез пълномощника му адв.И. Г.. В който се оспорва същата като неоснователна. Възражението в жалбата, че ответникът не е собственик на поземлени имоти с кад.

№ ******** и ******** по КККР на с. В., общ. Д., а търговски дружество, на което той е едноличен собственик на капитала и неоснователните действия са извършени от името и за сметка на „А. - Б.“ ЕООД с ЕИК ******** е недоказано и се въвежда за пръв път пред въззивната инстанци, извън сроковете посочени в ГПК. В жалбатата изрично е потвърдено, че ответникът по иска е извършил действията във връзка със строителство в двата имота на ищеца, но се твърди, че те са извършени не в лично качество, а от името и за сметка на собственика на имотите — „А. - Б.“ ЕООД с ЕИК ********. Като се изключи, че доказателства за това за чия сметка са извършени действията не са представени, то разпитаните свидетели изрично и нееднократно посочват именно ответника като единствен извършител на строителството, като според разпитаните лица лично той е наемал хора и е използвал собствена техника при строителните дейности. Вътрешните отношения 3 между търговско дружество и едноличния му собственик на капитала нямат отношение към предмета на делото и навеждането на подобни твърдения пред въззивната инстанция, без представянето на доказателства, не е основание да бъдат разколебани еднопосочните и непротиворечиви свидетелски показания, относно явно видимия и известен извършител на строителството. Неоснователно е и възражението, че установеното от вещото лице изместване на кадастралната карта води до попадане на част от имотите на ищеца в речното корито. Установеното от вещото лице е дало повод за изменение на петитума на исковата молба и за ограничаване на претенцията до тази част от реализираните дейности, които графично попадат в имотите на ищеца.

В действителност в имотите изцяло попадат клетките за животни и поставения фургон и още поголяма част от моста, но това дава основание за иницииране на отделно съдебно производство за поправка на допусната кадастрална грешка и не може да доведе, както се твърди в жалбата, до отпадане правото му на собственост. Делото се води за увреждащи действия в имоти, които са били собственост и са се ползвали от наследодател на ищеца още преди включването им в кооперативно стопанство и никога не са били част от съществуващо речно корито, като негов е правния интерес да установи грешката в кадастралната карта и да иска поправянето й спрямо действителния териториален обхват на притежаваното право на собственост. Тази грешка на административен орган в лицето на АГКК гр. София, в никакъв случай не дава права на ответника да извършва действия в чужди имоти и още по-малко му дават основание да обосновава неправомерните си действия именно с наличието на подобна грешка. Неоснователно е и възражението за липсата на третата предпоставка на иска по чл. 109 от ЗС - процесиите строежи да пречат на пълноценното упражняване на право на собственост. В мотивите на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 4/2015 г.на ОСГК изрично е посочено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, като например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. По делото безспорно е установено изграждането на мост, част от който с дължина от 7.5. метра и широчина 1.1 м. попада в имот № ******** по действащата кадастрална карта на с. В., общ. М., както и че част от бетонова площадка и клетка за кучета с площ от 2.4 кв.м. попадат в същия имот. Безспорно е установено и прокарването и съществуването на път с широчина от 4.00 кв.м през цялата ширина на имот № кад.