Решение № 636 от 24.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Шумен, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Д.а като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630102636 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, площад „****“ №13б срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №44, вх.3, ет.3, ап.50, в която посочва, че предявява настоящия иск по чл. 422 от ГПК във връзка с дадени с Разпореждане №2335/07.08.2025 г. по ЧГД 1292/2025 г. по описа на РС – Шумен, указания за възможност да предяви иск за вземането си, предвид призоваване на длъжника по делото по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Заявява, че между нещо и ответника е налице валидно облигационно отношение възникнало по силата на сключени договор за кредит. Договорът бил сключен надлежно по реда на ЗПФУР. По силата на сключения Договор за потребителски кредит №1111662/10.07.2025г., кредитодателят е предоставил заемен ресурс на кредитополучателя в размер на 600 лева със срок за връщане 3 месеца при лихвен процент от 36% и краен падеж за пълно погасяване - 10.10. 2024 г. Твърди, че процесният договор е сключен, заемната сума е предоставена, както и е установена изискуемостта на вземането, сумата е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на процесния договор чрез изплащане на каса на“Изипей.

Предвид горното, моли да бъде постановено решение, по силата на окето да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума от 600 лева- главница по Договор за потребителски кредит №1111662/10.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от от 21.05.2025г. до окончателното изпращане на вземането, 26,43 лева- представляваща възнаградителна лихва за периода 10.07.2024г. до 10.10.2024г..

Моли и за присъждане на извършените деловодни разноски в исковото и заповедното производство, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения представител 1 представя писмен отговор, в който счита иска за допустим и изцяло неоснователен. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена Заповед за изпълнение №594/22.05.2025г. по ч.гр.д.№1292/2025г. на РС Шумен, с която е разпоредено длъжникът Д. Д. Д. да заплати на „Стик Кредит“ АД, ЕИК сумата 600 лева – главница по Договор за потребителски кредит №1111662/10.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2025г., до окончателното и изплащане 26,43 лева- възнаградителна лихва за периода 10.07.2024г. до 10.10.2024г. г., както и деловодни разноски в размер на 261,25 лева

Поради наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е изпратено съобщение да предяви иск за вземането, поради което той предявява в срок настоящата претенция.

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат той следва да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение породено от сключения между тях по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит №1111662/10.07.2024г. Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР , според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления –ЗЕДЕУУ. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В приложените към договора Общи условия в раздел V са уредени начините и условията за кандидатстване за кредит, като според чл. 20, ал. 1 от ОУ договорът се счита сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя, освен при подписването му в офис. Страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни 2 подписи по силата на чл. 13 от ЗЕДЕУУ.

По делото е представен т. нар. "лог файл", от който се установяват извършените от заемателя действия посредством интернет платформата на кредитора, въведените лични данни в базата на заемодателя, От същия документ е видно, че е изпратена преддоговорна информация, която е приета и е създадена заявка, след което кредитът е одобрен. Лог файла показва поредица от действия извършени в рамките на двадесет минути, през което време и чрез които действия потребителят е кандидатствал за кредит на онлайн платформата, посочил е основните параметри на договора- сума, срок на погасяване, начин на предаване на парите, съгласил се е с преддоговорната информация, като е предоставил лични данни, чрез които е идентифициран в системата. Кредитът е усвоен като ответникът е получил сумата от 600 лева на каса на "Изипей" ("Easypay") От изложеното по-горе, съдът стига до извода за възникване на облигационно правоотношение по договор за кредит чрез електронни изявления с установими основни параметри- отпусната сума от 600 лева, срок на погасяване до 10.010.2024г. и погасителен план, начин на получаване на сумата и номер на договор. В този аспект възраженията на особения представител на ответника са неоснователни, доколкото приетите доказателства установяват във взаимовръзка помежду си, както кандидатстването за кредит по реда посочен в ОУ, така и неговото одобряване, отпускане и реалното получаване на сумата, а от друга страна, ответникът не ангажира доказателства, които да ги опровергават.

След като приема, че между страните е сключен договор за кредит с описаните по-горе параметри, по който ответникът има качеството потребител по смисъла на ЗПК и ЗЗП, съдът трябва да изпълни служебното си задължение да проследи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива – арг. чл.7, ал.3 от ГПК и задължението да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства – ТР №1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.

Тук следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.4, ал.6 от ЗПК, предвижда, че законът не се прилага за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. В случая е налице първата предпоставка отричаща възможността за приложимост на ЗПК- срокът за погасяване на задължението е три месеца, от друга страна обаче не съществува второто кумулативно предвидено условие- разходите по кредита да са незначителни. Предвидената в договора неустойка за неизпълнение на предоставяне на поръчителство е в размер на 172,53 лева. Както по-долу ще бъде обяснено подробно, съдът приема, че това е разход по кредита, който е почти в размер на около 30% от предоставената главница от 600 лева, което съотношение изключва квалифицирането на този разход като незначителен. Поради посоченото, съдът приема, че процесния договор за кредит следва да отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК.

Анализирайки съдържанието на оспорения Договор за потребителски 3 кредит №1111662/10.07.2024г. съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор е посочен ГПР от 28,32% и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК , но в него следва да се включат и разходите за начислената неустойка по чл.29 от договора и така да се формира общия разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. В процесния договор и погасителния план към него е предвидено вземането на кредитора за неустойка, платима на части на падежните дати на месечните погасителни вноски и формираща крайната дължима сума по договора.

В настоящият случай неустойката в размер на 172,53 лева е начислена на основание чл.29 от договора за неизпълнение на задължение по чл. 19, в който е предвидено задължение за заемателя в срок от три дни, считано от сключване на договора да осигури обезпечение, като са посочени изрично условията на възможното обезпечение. Условията за представяне на обезпечение според съда са неизпълними или трудно изпълними и така по естествен път се стига да хипотезата, в която заемателят изначално е поставен да подпише договора при условия, които не може да изпълни, а заемодателят изначално знае това, както знае и какъв е размерът на неустойката, предвидена при неизпълнение на това задължение. Въз основа на тези разсъждения, съдът приема, че неустойката е разход който следва да се включи при изчисление на ГПР.

Ако вземането за неустойка бъде включено към ГПР, каквото според съда е изискването на ЗПК, ГПР ще надвиши максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Като краен резултат съдът приема, че невключването на разходите по допълнителните услуги води до невярно посочване на ГПР и то в размер значително по-нисък от действителния, което за съда е равнозначно за липса на ГПР.

От друга страна ако това вземане се включи при изчисление на ГПР, стойността му ще нарасне над предвидения от 19,ал.4 от ЗПК максимален размер.

И в двата варианта е налице нарушение на императивна правна норма - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съответно на чл.19, ал.4 от ЗПК, което на основание чл.22 от ЗПК води до недействителност на договора за кредит, следователно на основание чл.23 от ЗПК ответникът дължи връщане на чистата стойност на 4 кредита или сума от 600 лева. В останалата част, претенцията за сума в размер на 26,43 лева- възнаградителна лихва за периода 10.07.2024г. до 10.10.2024г. се явява неоснователна.