Решение № 139 от 13.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. С.З., 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20245500900443 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано по искова молба от И. А. М. от гр.С.З. против З. гр.С. с ЕИК ** с цена на предявения иск: 40 000 лева.

В исковата молба е изложено, че ищецът е брат на загиналия при ПТП Й.

А. М.. Сочи се, че пострадалият Й. М. е работил на трудов договор с Д. на длъжност „сметосъбирач”.

Посочено е, че на 26.02.2020г. специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ **, с водач И. Д. И. и обслужващ екипаж от четирима сметосъбирачи - Й. А. М., И. А. М., К.С.С. и Р.Й.К., са били изпратени да извършат събиране на комунално-битови отпадъци в с.З., общ. С.З.. Непосредствено преди инцидента, ищецът И. М. и Р.К. са тръгнали преди автомобила да подготвят кофите за обработка. Водачът на автомобила е предприел маневра на заден ход, за да достигне до кофа с боклук, въпреки, че Й. М. и К.С. са били качени отзад на стъпенките на автомобила - сметоизвозвач. При извършване на маневрата водачът е изгубил контрол върху управлявания автомобил, който се е отклонил встрани от пътя.

В резултат на това е настъпил контакт между задната част на автомобила и метален стълб от електропреносната мрежа, при който сблъсък тялото на Й.

М. е било премазано и смъртта му е настъпила на мястото на злополуката.

1

Сочи се, че всичко това се е случило пред очите на ищеца, който е видял бездиханното размазаното тяло на брат си Й..

Изложено е, че по случая е образувано НОХД № 632/2022 г. по описа на Окръжен съд - С.З., водено срещу И. Д. И. за престъпление по чл. 343а, ал.1, б.

„в, предл. „първо”“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, което е приключило с влязла в сила Присъда № 42/14.12.2022 г. на С. окръжен съд, НОХД №632/2022 г., с която водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява се, че от същата става ясно, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Й. А. М..

Отбелязва се, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъдана наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.

Заявява се, че от приложената към настоящата искова молба справка от информационния център на „Гаранционен фонд“ е видно, че за увреждащия лек автомобил, има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/22/119003154416 /13.11.2019г. със срок на валидност една година, считано от 13.11.2019 г. до 12.11.2020 г. със З., валидна към датата на настъпилото застрахователно събитие - 26.02.2020г. Сочи се, че по силата на този договор за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На 16.04.2020г. ищецът е предявил писмена застрахователна претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите пред ответното застрахователно дружество за заплащане обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат. Сочи се, че към настоящия момент няма произнасяне от страна на застрахователното дружество. Намира, че с оглед изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на З..

Твърди се, че в резултат на гореописаното престъпление водачът И. Д. е 2 причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания и психически дискомфорт от преждевременната внезапна и невъзвратима загуба на своя брат, с когото ищецът се е намирал в особено близки отношения на взаимна обич, доверие и взаимна привързаност и от когото е получавал житейска подкрепа и опора.

Твърди се, че между ищеца и неговия голям брат е била изградена трайна, дълбока и много силно емоционална връзка. Смъртта на Й. е причинила на ищеца продължителни болки и страдания с висок интензитет.

Посочено е, че ищецът и неговия брат Й. са родени в град С.З., където са прекарали своето детство и са живели в една къща и домакинство повече от 38 години. Починалият е бил най-голямото дете, най-големият от трима братя, а ищецът- най-малкия, с 8 години по- малък от него. Това не е бил първият трагичен случай в семейството. И. и Й. са имали още един брат - А., починал едва на 9 години.

Сочи се, че още от ранна детска възраст Й. се е грижел изключително отговорно за своя най-малък брат, тъй като е бил жив спомена от ранната загуба на брат им А.. Двамата продължително време са прекарвали сами, тъй като майка им е била много болнава и често е била в болница под лекарско наблюдение, а баща им е ходил на работа. Й. е бил постоянно до ищеца, пазил го е, защитавал го е, ежедневно е полагал всички необходими грижи за него, за да не усеща липсата на родителите им.

Рано-рано братята загубили и своя баща - А. А. М., загинал при трагичен инцидент много млад - на 45 години. Когато е останал без родител, ищецъкт е бил едва на 16г., непълнолетен, незрял младеж, имал е нужда от бащина закрила и опора, още повече, че майка му била непрекъснато болна и досега страда от тежка форма на диабет, сърдечно-съдови заболявания и други придружаващи здравословни проблеми, които не и позволявали да работи и сама да се грижи за себе си и децата си.

Сочи се, че поради ударите на съдбата ролята на баща за ищеца и глава на семейството поел най-големия им брат - Й., който е бил на 24 години. Към този момент той единствен е работил и получавал доходи, грижел се е за семейството, осигурявал е прехрана, помагал е на своя най- малък брат и му указвал така необходимата житейска подкрепа за тази деликатна възраст. И. изцяло разчитал на Й., доверявал му се е, съветвал се е с него, слушал го и 3 почитал не само като негов най-голям брат, а и като негов баща. По този начин между ищеца и неговия най-голям брат се е създала особено дълбока емоционална връзка на взаимна обич и подкрепа, която е продължила до смъртта на Й.. Твърди се, че без съмнение тази емоционална връзка по интензитет е надхвърляла обичайната между двама братя. За това са допринесли както описаните житейски трагедии в семейството, така и факта, че Й. не създал собствено семейство и не е имал деца.

Наведени са твърдения, че и на зряла възраст ищецът е разчитал на Й. и е поддържал изключително близки отношения с него. Й. е помогнал да ищеца да започне работа в Община С.З., а в последствие в Д., където са продължили да работят заедно с Й. до смъртта му. Били са заедно на работа на сметосъбиращия камион, когато е станал инцидента. Ищецът сочи, че никога няма да забрави ужасяващата гледка на премазаният си брат, който е издъхнал пред очите му. Това е станало причина след инцидента да напусне работа защото не е можел да преодолее преживяното.

Й. с помощта на братята си И. и Б. е построил общия им дом и го е поддържал в добър за живеене вид. В него тримата братя и майка им заедно са празнували всички юбилеи и семейни празници, били са много сплотено семейство и много единни. Голямо уважение и респект И. е изпитвал към Й., който до смъртта му, му е помагал, подкрепял и защитавал и винаги е имал закрилническо, родителско отношение към него.

Сочи се, че дори и след като създава собствено семейство, И. със съпругата си и децата си продължава да живее заедно с брат си Й. и майка им в един общ двор и в едно домакинство/ с общи електромер и водомер/, а пострадалият Й. е бил до смъртта си глава на цялото семейство. Всички свои доходи са били общи и основно Й. е разпределял средствата за семейството и решавал как и за какво да се разходват - за храна, за ток, за дърва, вода, лекарства, приготвяне на зимнина и др.

Починалият Й. с изключителна обич, голяма всеотдайност и внимание се отнасял към своите племенници, тъй като е нямал собствени деца. Й. се е грижел за тях от много малки като роден баща - осигурявал им храна, дрехи, обувки и всичко необходимо, водил ги на лекар, купувал е предписаните лекарства и медикаменти, хранил ги, обличал ги и ги е разхождал.

Ищецът твърди, че винаги е бил силно привързан към брат си Й. и 4 връзката между тях никога не е прекъсвана. Особената близост между ищеца и неговия най-голям брат е продължила до момента на смъртта на Й.. Именно поради силната и дълбока емоционална връзка, която е съществувала между тях, ищецът много тежко е приел смъртта на брат си. Загубата на Й. е била неочаквана, внезапна, случила пред очите на ищеца и като такава е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на същия, които продължават и до днес. Той е загубил своя най-голям брат, който е играл ролята и на баща, бил е негов най-добър приятел и близък човек, негова опора и подкрепа. Боли го, че вече няма с кого да споделя както радостните, така и трудните моменти.

Посочва се, че много често се разстройва, когато си спомни за Й., както и когато види негова вещ. Всичко в дома му, му напомня за починалия му брат, причинява му болка и тъга. Напуска работа, защото пред очите му е инцидента с брат му Й.. Не може спокойно да спи, сънува кошмари.

Съществувала е изключително тясно поддържана емоционална връзка между ищеца и брат му Й. при взаимно разбирателство и подкрепа помежду им. За ищеца загубата на неговия брат е била внезапна и неочаквана, а като такава и съпроводена с изживяване различно от посрещане на смърт на близък човек, след негово продължително боледуване. Внезапната смърт на Й. е причинила неописумема мъка, душевни болки и страдания на ищеца, които продължават и до днес.

За ищеца е налице-най тежкият житейски резултат - загуба на близък човек, с когото е имал трайна емоционална връзка на взаимна обич и доверие.

Сочи се, че ищецът е лишен от възможността да бъде подкрепян подпомаган морално, финансово и по всякакъв друг начин от пострадалия Й. М.. И. М. претърпява тежка криза, жИ.та му се променя, болезнено и мъчително изживява тежката загуба на своя най-голям брат. Преживява силен емоционален стрес от внезапната му и неочаквана смърт, много е подтиснат и разстроен, изпитва силна тъга и болка. Психическият му дискомфорт се отразява в отношенията с близки и приятели, загубил социалната си адаптация за дълъг период.

Ищецът попада в кръга лица, които са правоимащи, съгласно ТР от 21.06.2018г по т.д.№1/2016г на ОС на НГТК на ВКС. Той е претърпял и търпи болки и страдания вследствие смъртта на пострадалото лице - негов брат, тъй като е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, 5 причиняваща на ищеца продължителни болки и страдания с изключително висок интензитет, които е справедлИ. да бъдат обезщетени.

Сочи се, че описаните по - горе неимуществени вреди са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил И. Н. И., а за причинените от него вреди следва да отговаря ответното дружество З., гр. С..

Излагат се доводи съгласно чл. 226 от КЗ.

Моли, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан по размер и да се осъди ответното дружество З., да заплати на И. А. М. сума в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Й.

А. М., настъпила при ПТП на 26.02.2020г.

Моли, да се присъди законната лихва върху горепосочената сума от 16.04.2020г., датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема следното становище по обстоятелствата, на които се основава иска: