Решение № 3221 от 12.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3221 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100500890 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Петех 2016“ ООД срещу решение № 12434 от 25.06.2025 г., постановено по гр. дело № 16988/2024 г. по описа на СРС, 161 състав, с което са уважени предявените от Етажните собственици в жилищна сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. „Студентски град“, ул. **** - част от затворен комплекс Оркид Хилс, осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за сумата от 1639,20 лв., представляваща месечни вноски за управление и поддръжка, поддръжка на зелени площи, снегопочистване, иконом и консумативи за периода 01.11.2020 г. 31.10.2022 г. по решение № 1 и № 2 от протокол от 15.09.2020 г. и решение по протокол от 30.09.2020 г., за сумата от 1252,90 лв., представляваща месечни вноски за управление и поддръжка, поддръжка на зелени площи, снегопочистване, иконом и консумативи за периода 01.11.2022 г. - 31.03.2024 г. по решение № 3.1 и № 3.2 от протокол от 10.10.2022 г. и решение по т. 1 и т. 3 от съвместно общо събрание, за сумата от 290,30 лв., представляваща вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.11.2020 г. - 31.03.2024 г. по решение № 1 от протокол № 9 от 23.08.2018 г., решение № 1 от протокол от 28.08.2019 г., както и за сумата от 52,87 лв., 1 представляваща сума за подмяна на осветлението в общите части по решение № 4 от протокол от общо събрание от 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че решенията на ОС, на които ищците основават исковете си, са оспорени от ответника пред първата инстанция, но законосъобразността им, както и уведомяването на ответника за тях в сроковете по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не са били доказани. Въззивникът намира исковете за недопустими предвид липсата на представителна власт за сочения управител на ЕС.

Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемите Етажни собственици в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. **** - част от затворен комплекс Оркид Хилс, подават отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата. Считат, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

За основателността на исковете с правно основание чл. 41 ЗС, вр. с чл. 6, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗУЕС в тежест на ищците е да докажат, че са взети валидни решения от 2 общото събрание на етажните собственици за плащане на вноски за поддръжка и управление на общите части в ЕС, респ. за фонд „Ремонт и обновяване“ и за конкретен ремонт, като припадащите се на ответника вноски са в претендираните размери. Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС, всеки собственик на обект в сграда – етажна собственост е длъжен съразмерно на дела си в общите части да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части на сградата, за извършването на които е взето решение на общото събрание. След влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни собственици и на основание чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да ги изпълнява.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че в сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. ****, е възникнала етажна собственост – същата представлява многоетажна масивна жилищна сграда, състояща се от повече от три различни обекта, свързани помежду си и принадлежащи на различни собственици – страните по делото, като през процесния период ответникът е бил собственик на обект в сградата – ап. 8 в блок 2. Общи на всички собственици са тези елементи от сградата, примерно изброени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване, като всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание – чл. 41 ЗС.

Вземанията срещу етажен собственик за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост са облигационни и възникват по силата на закона (арг. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС), като размерът на вноските се определя с решение на общото събрание на собствениците. По делото са представени протоколи от проведени общи събрания (включително съвместно общо събрание на ЕС в комплекса), от които е видно, че на 28.08.2019 г. е взето решение за актуализиране на вноската във Фонд „Ремонт и обновление“ до размер от 5,60 лв. на обект, като при увеличение на минималната работна заплата се увеличава и вноската във ФРО до размер от 1 % от размера на минималната работна заплата месечно; на 16.09.2020 г. и на 30.09.2020 г. е взето решение за подновяване на договора между ЕС и избрания професионален домоуправител „КОС България“ ООД, като вноските за поддръжка се разпределят както следва: 90 % от общата дължима вноска на апартамент/ателие и 10 % от общата дължима вноска на гараж, считано от 01.10.2020 г.; на 10.10.2022 г. е взето решение за сключване на нов договор с „КОС България“ ООД при уговорени месечни вноски за административно управление и поддръжка на общите части (включващи почистване, консумативи, снегопочистване, иконом, техническа поддръжка) в размер на 73,70 лв. на всеки апартамент и по 7,10 лв. месечна 3 вноска за ФРО на обект в сградата; на същото общо събрание е взето решение за подмяна на осветлението в общите части с датчици, като е възложено на „КОС България“ ООД да представи оферта, а управителят на ЕС да я избере и да начисли съответните еднократни вноски за ремонта, по чийто размер не е налице спор между страните.

С оглед на изложеното, по делото несъмнено се установява, че ОС на ЕС в процесната сграда е взело решения за заплащане на месечни вноски за поддръжка и управление на общите части в сградата, както и за ФРО за процесните периоди, като нито в срока по чл. 131 ГПК, нито във въззивната жалба се съдържат оспорвания от ответната страна относно размера на претендираните вземания и е видно, че същите съответстват на размерите, определени от органа на етажната собственост. Предвид доводите във въззивната жалба, спорно на настоящия етап от производството е дали посочените решения са законосъобразни и дали са били съобщени на ответника, но подобни възражения не подлежат на разглеждане по същество в настоящия исков процес. В производството по предявен иск за заплащане на дължими вноски към ЕС е принципно недопустимо да се обсъждат евентуални пороци на решенията на ОС, обуславящи тяхната незаконосъобразност, доколкото такива могат да бъдат релевирани единствено по реда на чл. 40 ЗУЕС в предвидения в посочената разпоредба преклузивен срок, след изтичане на който и при липса на проведено исково производство по чл. 40 ЗУЕС (за каквото не са налице данни в настоящия случай, с изключение на решението от 16.09.2020 г. по т. 1 от протокола, което няма отношение към дължимостта на вноските, а и същото е взето отново от ОС на ЕС на 30.09.2020 г.) решенията на ОС на ЕС се стабилизират и пораждат валидно предвидените в тях парични задължения в тежест на етажните собственици. В този смисъл – Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I г.о., Определение № 108/27.02.2018 г. по гр.д. № 2842/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. и др.

В случая ответникът не е релевирал възражения за несъществуване (невзето) или привидност на решенията на ОС на ЕС, каквито единствено биха могли да бъдат разгледани преюдициално извън срока по чл. 40 ЗУЕС (в този смисъл – Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II г.о., Определение № 89/22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. на ВКС, I г.о., Определение № 4125/17.09.2025 г. по ч.гр.д. № 3195/2025 г. на ВКС, II г.о., Определение № 5988/19.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4697/2024 г. на ВКС, II г.о., Определение № 4742/21.10.2025 г. по гр.д. № 4161/2024 г. на ВКС, I г.о. и др.). Доводите му касаят изцяло незаконосъобразността на решенията (липса на мнозинство, на представителна власт, както и на разгласяване на протокола от ОС по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС), чието релевиране в производство различно от това за отмяна на решенията по чл. 40 ЗУЕС е недопустимо. Ето защо съдът не следва да ги разглежда по същество и доколкото са налице взети решения на ОС на ЕС за заплащане на вноските в 4 претендираните размери, следва да приеме, че предявените искови претенции са основателни изцяло.

Във връзка с последния довод във въззивната жалба следва да се отбележи, че възражението на въззивника за липса на представителна власт за лицето, завело настоящото производство от името на ищцовата страна, също е недопустимо, тъй като представлява упражняване на чужди права по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК. Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, т. 2, само мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на тази недействителност и да оспори представителната власт на лицето, което го е представлявало. Другата страна по договора или трето лице, което не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. – правен интерес, да се позове на недействителността, като навежда възражение за липса на представителна власт за насрещната страна – подобно възражение представлява упражняване на чуждо субективно право, което извън изрично предвидените в закона случаи е недопустимо. От друга страна, дори и разгледано по същество, същото е неоснователно – видно от приложените по делото писмени доказателства към датата на подаване на исковата молба управител на ЕС (председател на управителния съвет) е бил Димитър Добринов Кръшков (съобразно решение на ОС на ЕС от 10.10.2022 г., избран с мандат от 2 години), който надлежно е упълномощил процесуален представител за образуване и водене на делото.