Определение № 5363 от 02.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6155/2024
- Вид
- Определение № 5363
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 02.02.2024
- Състав
- МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5363 гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАЯ Й. М. като разгледа докладваното от МАЯ Й. М. Гражданско дело № 20241110106155 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по съдържащото се в искова молба с вх.№33684/02.02.2024 г. на „...“ ЕООД, искане за допускане на обезпечение на исковете предявени срещу ...“ ЕООД с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 7 800.00 лв., представляваща уговорено месечно възнаграждение за периода от м.09.2022 г. до м.09.2023 г. дължимо на основание сключения Договор за счетоводно обслужване от 01.12.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираната сума.
Ищецът сочи, че между страните по делото е бил сключен Договор за счетоводно обслужване от 01.12.2018г., по силата на който ищеца е предоставял счетоводни услуги на ответника срещу уговорено възнаграждение на месец в размер на 500 лева без ДДС. Ищецът изпълнявал добросъвестно и с дължимата грижа задълженията си през цялото време на действие на Договора, но от месец септември 2022 г. ответникът е спрял да плаща уговореното възнаграждение без основателна причина. Независимо от това, ищецът продължил да изпълнява задълженията си по Договора, като на 07.09.2023г. е уведомил ответника чрез ликвидатора Т. И. по имейл, че прекратява сключения договор.
Н а 04.08.2023 г. за ответното дружество било вписано откриване на производство по ликвидация и е публикувана покана до кредиторите за 1 предявяване на вземанията им в шестмесечен срок.
Съдът след като прецени направеното искане и приложените доказателства, намира, че молбата е основателна, поради следните съображения:
В случая молбата за обезпечение се явява процесуално допустима, а разгледана по същество молбата по чл. 389 от ГПК е неоснователна.
Основната цел на обезпечението е да направи възможно практическото осъществяване на целената с иска защита, т.е. да осигури осъществяването на исковата защита. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 391, ал. 1 от ГПК. Обезпечението на иска, включително и на бъдещ такъв като способ за защита на субективни права в гражданския процес, се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по бъдещото евентуално положително за него решение на правния спор. За да бъде уважена молбата за допускане на обезпечение, е необходимо да са налице кумулативно дадени предпоставки, а именно: искът, чието обезпечение се търси, да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда, посочената от молителя обезпечителна мярка да е оправдана и подходяща. Молбата за обезпечение на бъдещ иск трябва да инкорпорира в себе си редовна искова молба.
Исканата обезпечителна мярка трябва бъде адекватна на субективното материално право, което се защитава, т. е. наложената обезпечителна мярка, чиято цел е да запази съществуващото фактическо положение, следва да гарантира изпълнението на постановено от съда решение, без да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. (в този смисъл определение № 318/27.07.2009 г. по ч. гр. д. № 255/2009 г., ІІ г. о., ВКС ). Обезпечение на иск се допуска, когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение в гражданския процес, а предявения иск е допустим, вероятно основателен и е налице нужда от обезпечаването му.
Съгласно разясненията в ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, преценката за вероятна основателност се извършва въз основа на въведените от молителя твърдения и подкрепящите ги доказателства, а когато такива не са налице, при представяне на парична или имотна гаранция при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД , т. е. вероятната 2 основателност може да се основава на изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК).
Обезпечителната нужда за молителя безспорно е налице докато паричното вземане бъде удовлетворено или се погаси на някое от предвидените в закона основания, но исканата обезпечителна мярка следва да е подходяща.
Първата поискана обезпечителна мярка – задължаване на ответника да депозира сумата от 7 800 лева по сметка на Софийски районен съд в определен от съда срок или алтернативно сумата да бъде депозирана по сметка на нотариус Л. Б. - С., per. №... на НК, IBAN .... при О Б Б АД, по същността си е равностойна на допускане на предварително изпълнение на постановено по делото решение.
Втората поискана обезпечителна мярка – задължаване на ответника „..." ЕООД - в ликвидация, чрез дружествените си органи, да не изготвя заключителен баланс и да не пристъпва към разпределяне на имуществото на ответника и вписване на заличаване на ответника в търговския регистър преди разрешаването на правния спор по настоящото дело с окончателен съдебен акт, е неподходяща с оглед охраняване интересите на ответника, тъй като неоснователно би засегнала правата на ответника, и неговите кредитори, и като краен резултат би имала на практика спиране на образуваното производство по ликвидация на ответника.
Ето защо, исканите обезпечителни мерки са напълно неподходящи.
Предвид горното, съдът намира, че молбата за обезпечение на предявените искове за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 389 и сл. ГПК ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащото се в искова молба с вх.
№33684/02.02.2024 г. на „...“ ЕООД, ЕИК ..., искане за допускане на обезпечение на исковете, предявени срещу „...“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 205396018, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ 3 размер от 7 800.00 лв., представляваща уговорено месечно възнаграждение за периода от м.09.2022 г. до м.09.2023 г. дължимо на основание сключения Договор за счетоводно обслужване от 01.12.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираната сума.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване от молителя.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4