Решение № 308 от 24.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20253100500154 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№87201/30.10.2024г. от

Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.

София, срещу решение №3685/22.10.2024г. по гр.д.№20233110115121 по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от Д. Й. П., ЕГН **********, с адрес в град Варна, срещу жалбоподателя иск за сумата над 3000 лева до присъдените 8000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП от 15.07.2023 г., виновно причинено от лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Круз“, с рег. № *****, управляван от С. Г., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, изразяващи се в болки и страдания от причинените леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, обусловили поотделно и в своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и психическо разстройство, изразяващо се в първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж, чувство на тревожност и напрегнатост, променен жизнен ритъм и спиране на професионалната дейност, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на уведомяване на застрахователя – 20.10.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Твърди се, че съдът е определил завишен размер на дължимото обезщетение, който не е съобразен със събраните по делото доказателства и съдебната практика по сходни дела.

Сочи се, че диагнозата мозъчно сътресение е поставена шест дни след 1 произшествието изцяло въз основа на субективните оплаквания на ищеца, че болките и ограниченията в движението на шията са били причинени от наличните хронични дегенеративни изменения, както и че оплакванията са отзвучали в рамките на 2-3 седмици. Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск за размера над 3000 лева, като се отмени решението и за съответната част от направените разноски. Не са формулирани доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, чрез адв. Св. Й., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Сочи се, че не хроничните изменения, а именно травматичното увреждане е станало причина за претърпените от ищеца болки и страдания, довели до необходимост от медикаментозно лечение за период от 6 месеца. Не са формулирани доказателствени искания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Й. П., с адрес в град Варна, чрез процесуален представител адв. С. Й., срещу ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище гр. София, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата в размер на 8000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП от 15.07.2023 г., виновно причинено от лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Круз“, с рег.

№ *****, управляван от С. Г., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, изразяващи се в болки и страдания от причинените леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, обусловили поотделно и в своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и психическо разстройство, изразяващо се в първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж, чувство на тревожност и напрегнатост, променен жизнен ритъм и спиране на професионалната дейност, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на уведомяване на застрахователя – 20.10.2023 г. до окончателното й изплащане; както и сумата в размер на 2885,40 лева /след допуснато изменение на размера на иска/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между действителната пазарна стойност на новите части, материали и труд за възстановяване на причинените в резултат на застрахователно събитие – ПТП от 15.07.2023 г., виновно причинено от лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Круз“, с рег. № *****, управляван от С. Г., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, вреди по собствения му лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ******, в размер на 5250 лева и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 2250 лева, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на уведомяване на застрахователя – 20.10.2023г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че процесното ПТП е настъпило на 2

15.07.2023 г. в град Варна, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул.

„Поп Д.“, когато, изчаквайки на червен сигнал на светофарната уредба със собствения си лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ******, ищецът е бил блъснат отзад от лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Круз“ с рег. № *****, управляван от С. Г.. Ищецът заявява, че вследствие на сблъсъка е получил наранявания, както и щети в задната част на автомобила.

Облегалката на шофьорската седалка на автомобила му паднала назад, в резултат на което претърпял камшичен удар, получил силна уплаха и болки в областта на шията и тилната област. Тъй като водачите нямали спор относно вината и нямали видими телесни увреждания, съставили двустранен констативен протокол. След инцидента Д. П. се почувствал зле и посетил лекар – невролог, който установил наличие на мозъчно сътресение и му предписал медикаментозно лечение за два месеца. След една седмица Д. П. отново посетил лекар, тъй като оплакванията му не отшумявали и започнал да губи координация, усещал мравучкане и изтръпване по ръцете, както и започнали безпричинни нощни изпотявания. Били му предписани допълнителни лекарства за срок от 6 месеца. Състоянието му не се подобрило и след два месеца отново посетил лекар и след извършена магнитна резонансна томография били установени травми на нервните коренчета на шийната област на главата. Д. П. заявява, че продължава да търпи болки, страдания, психически стрес и емоционален дискомфорт от невъзможността да възстанови обичайния си жизнен ритъм; сънят му е епизодичен и разкъсан, получава пристъпи на замаяност и затруднено дишане, свободното движение на главата му е затруднено, изпитва болки при ротационни движения и при положение назад. Твърди, че произшествието е нарушило обичайния му жизнен ритъм, станал е изнервен, сприхав, трудно комуникирал с колегите и с членовете на семейството си, затворил се в себе си, станал тревожен и лабилен, общото му здравословно състояние се влошило, избягвал да излиза от дома си и изпитвал панически страх да не претърпи ново произшествие, което наложило да преустанови дългогодишната си професионална дейност на таксиметров шофьор. Освен посочените неимуществени вреди твърди, че е претърпял и имуществени вреди върху собствения му лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ******, във връзка с което е предоставил МПС за оглед пред застрахователна комисия на ЗК „Лев Инс“ АД, като била образувана преписка и били констатирани повреди. Било определено и изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2250 лева, което ищецът счита, че не кореспондира с пазарната стойност на необходимите нови части и труд, изчислени по средни пазарни цени за възстановяване на автомобила във вида преди ПТП. Счита, че необходимите средства за нови части и труд, изчислени по средни пазарни цени, за възстановяване на автомобила във вида преди ПТП, възлизат общо на 5250 лева с ДДС, от които за нови части – 4000 лева, за боя и спомагателни материали – 650 лева; за труд – 600 лева. Ищецът заявява, че на 20.10.2023 г. е депозирал заявление по чл.

380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и допълнително такова за имуществени вреди, във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Застрахователят е изпратил два отделни отказа – изх. № 9579/01.11.2023 г. и изх. № 9700/03.11.2023 г. с които заявил, че ищецът не е в риск и няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, тъй като за ПТП не е съставен предвидения в чл. 3 от 3

Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд, документ. Относно претендираните имуществени вреди застрахователят е отговорил, че изчислението на размера било направено по реда на Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане. С оглед направените откази за изплащане на претендираните обезщетения, ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който предявените искове се оспорват по основание и размер. По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди твърди, че вредите са обезщетени изцяло с изплатената сума в размер на 2252,25 лева, определена по експертна оценка на застрахователя, съгласно методиката за уреждане на претенции за обезщетения на вреди, причинени на МПС, регламентирана в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане.. Твърди, че към настоящия момент лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ****** е напълно възстановен, При условията на евентуалност навежда твърдения, че по отношение на процесния лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Навежда твърдения за съпричиняване на вредите поради обстоятелството, че по време на инцидента ищецът не е бил с поставен предпазен колан.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.432 КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

В случая решението е обжалвано частично относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тоест не се обжалват 4 исковете по основание, включващо фактическия състав на настъпване и механизма на ПТП, причинените увреждания, както и причинно-следствената връзка.

Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената по делото медицинска документация и съответно установена от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ се установява, че Д. Й. П. е получил мозъчно сътресение, както и навяхване на шията. По време на клиничния преглед при специалист неврохирург е установена травма на нервните коренчета в шийната област, затруднено движение в шията, като тези оплаквания характеризират т. нар. навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб. При извършения ЯМР на шиен отдел на гръбначен стълб са установени наличие на остеофити, представляващи хронични дегенеративни изменения.