Решение № 243 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110205054 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от С. Г. С., ЕГН **********, срещу Електронен фиш, серия К, №10032971, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба” в размер 100.00 лв.

Въззивникът счита оспорения ЕФ за неправилен, незаконосъобразен и издаден при наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и моли същият да бъде отменен. Твърди, че описанието на твърдяното нарушение е непълно и неясно, както и че не е отразена дата на съставяне на ЕФ. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2024 г. в 12.54 ч. в гр. Варна, по бул. „Осми Приморски полк“, до пътен възел с бул. „Христо Смирненски“, посока бул. „Васил Левски“, л. а. „Дачия Лоджи“, peг.

№*******, собственост на Г. П. П., ЕГН **********, бил управляван със скорост 67 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, при което бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “АRH CAM S1”, №******* и за констатираното превишение на скоростта с 17 км/ч срещу въззивника С. С., в качеството на посочен от собственика ползвател на съответното превозно средство, бил издаден процесния ЕФ за това, че на 17.09.2024 г. в 12:54 ч. в гр. Варна, по бул „Осми Приморски полк“, до пътен възел с бул.

„Христо Смирненски“, посока бул. „Васил Левски“, с л. а. „Дачия Лоджи“, peг.№*******, е 1 извършено нарушение за скорост, установено и заснето с преносима система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 67 км/ч – нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, извършено при условията на повторност, в едногодишен срок от влизането в сила на 14.08.2024 г. на ЕФ серия К, №9336756.

Видно от приобщената справка за регистрация на МПС л. а. „Дачия Лоджи“, peг.

№*******, към датата 17.09.2024 г. същото е било собственост на Г. П. П., който на22.11.2024 г. представил пред ОД МВР приобщената декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, с която декларирал, че на 17.09.2024 г. в 12.54 ч. съответния автомобил е бил управляван от въззивника С. С..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на въззивника, че ЕФ е незаконосъобразен, са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като въззивникът се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл.42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Найсетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД МВР Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че 2 във фиша не е изписано, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимост на оспорването, но не и за законосъобразността на ЕФ, а очевидно в случая жалбата срещу ЕФ е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

От събраните доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство – стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “АRH CAM S1”, рег.№*******. Местоположението на съответния уред на по бул. „Осми Приморски полк“, до пътен възел с бул. „Христо Смирненски“, посока бул. „Васил Левски“ в гр. Варна, е изрично посочено в приобщения Протокол рег.№819р-37181 от 18.09.2024 г., а също е отразено и в приложения снимков материал за нарушението, при което съдът счита за неоснователно отправеното от въззивника възражение за неяснота относно мястото на извършване на твърдяното нарушение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В настоящата си редакция чл.189, ал.4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр.9 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата на установеното с процесния ЕФ нарушение – 17.09.2024 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.

Към преписката има приложена снимка на процесното МПС в нарушения на същата дата, която е посочена в ЕФ, съответно има и приспаднат толеранс на скоростта в 3 полза на въззивника. Приложени са и доказателства за изправността и техническата годност на АТСС.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен протокол от проверка на мобилната система.

Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

Измерената скорост на движение на автомобила е 70 км/ч (видно от приложената снимка), допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост 67 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс.

Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение и процесния ЕФ е издаден спрямо въззивника, който е посочено от собственика на МПС с декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП като лицето, управлявало съответния автомобил на процесната дата и място, и законосъобразно въззивникът е определен като субект на административнонаказателната отговорност.

Предвид изложеното се налага извод, че управлявания от въззивника автомобил се е движел с посочената скорост 67 км/ч след приспаднатия толеранс за допустима грешка, в рамките на населено място, с разрешена максимална скорост 50 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност, съобразно §6, т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото е осъществено в едногодишен срок от влизане в сила към 14.08.2024 г. на предходно издаден ЕФ, сер.К №9336756, с който на въззивника е наложено наказание за същото по вид нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. Санкционната разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП предвижда за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП наказание “глоба” с фиксиран размер 100 лв.