Решение № 830 от 10.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Благоевград, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210100953 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Г. Т., с ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. Б., ул. Б., чрез пълномощника си - Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.

Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „А.", представлявано от Д. М. М. - У/., срещу „Ф. Б." ЕООД, с ЕИК: 2, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост" ж.к. Младост 3, бул.

Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен договор договора за потребителски кредит № 1214818, сключен между С. Г. Т., с ЕГН: ********** и „Ф. Б." ЕООД, с ЕИК: 2, със седалище и адрес па управление: гр. С., р-н „М." ж.к. М., бул. А. №, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, се иска от съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1214818, сключен между С. Г. Т. с ЕГН: ********** и „Ф. Б." ЕООД, с ЕИК: 2, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-п „М." ж.к. М., бул. А. №, представлявано от И. В. Д. и Д.

В. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника.

1

Иска се от съда и да се осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Ф.

Б." ЕООД, с ЕИК: 2, със седалище и адрес па управление: гр. С., р-н „М." ж.к.

М., бул. А. №, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., да заплати на С. Г. Т. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5, 00 лв. /частичен иск от 65,44 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 1214818, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че на 21.11.2022 г. между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1214818, съгласно който договор е приложим ЗПФУР, като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 700 лева. Сочи се, че съгласно договора, ищецът е следвала да погаси заема в срок от 30 дни месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 3,38% или 23,66 лв. /или общо 723,66 лв./, като посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,85%.

Сочи се, че в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник, като н допълнителна уточняваща молба се сочи, че клаузата предвижда „заемът се обезпечава с поръчителството на „Multitude Bank" в полза на ответника. Договора за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.

Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът па възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Сочи се, че след като усвоил сумата от 700 лв., С. Т. установил, че освен заемната сума от 700 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф. Б." ЕООД, в размер на 65,44 лв.

Твърди се, че към датата на подаване на иска С. Т. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит.

Поддържа се, че процесния договор е недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че ищецът е сключил и и подписал с ответника договор за потребителски кредит, но не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, като се сочи, че не съдържа начина 2 на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в %, но не е бил посочен начина на изчисляването му, поради което се счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място се сочи, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход но договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини. Сочи се, че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. Сочи се, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Твърди се, че посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Твърди се, че посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Твърди се в исковата молба, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Сочи се, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното се твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПРР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Позовава се на съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, на решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 3

10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО па Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

Твърди се, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването па такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда па потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Счита се, че договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, г. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

Счита се, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1214818 е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

С Разпореждане № 1624/29.05.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 06.06.2024 година.

В указания от съда едномесечен срок на 10.07.2024 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, но чрез куриер подадена на 08.07.2024 г., с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Претендират се сторените в производството разноски.

По отношение твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договор за кредит № 1214818/21.11.2022г. е нищожен, се излага следното становище:

Сочи се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че предоставяне на поръчителство от Мултитуюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Твърди се от ответника, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че от визуализираното извлечение от интернет страницата на „Ф. Б.“ ЕООД става ясно, че потребителят може да 4 избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или Мултитуюд Банк (Малта) - дружество партньор на „Ф. Б.“ ЕООД. Сочи се, че е неоснователно становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя.

Твърди се, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия.

Избраната възможност се сочи, че е залегната в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит, т.е. сочи се, че същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя.

Ако Ищецът е избрал личен гарант, то клаузата на договора щяла да гласи:

„Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от три имена в полза на Дружеството...“.