Решение № 1089 от 25.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. Бургас, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120203864 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. С. С. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 4120937 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 1396/2022 г. по описа на РСБургас, като с Решение № 555/06.06.2022 г. атакуваният ЕФ е бил потвърден. Решението на въззивния съд е било атакувано от жалбоподателя, като с Решение № 1095/12.10.2022 г. по КНАХД № 1218/2022 г. на АдмС-Бургас, в сила от 12.10.2022 г., съдебният акт на РС-Бургас е бил обезсилен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че нарушението не е описано по достатъчно надлежен начин, както и че пътната отсечка, в която е било заснето нарушението не е била предварително обозначена. Счита се, че в случая е използвано мобилно техническо средство, което не отговаря на изискванията на закона и не дава възможност за издаване на ЕФ. Допълва се, че не е посочено местоположението на системата за контрол, както и разстоянието до пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта. Счита се, че неправилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, доколкото заснетият автомобил е собственост на адвокатско дружество, чийто законен представител е не само жалбоподателя, а още едно лице. В тази връзка за 1 жалбоподателя остава непонятно, защо именно на него е потърсена отговорност. В заключение се иска отмяна на обжалвания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от приложената разписка на л. 23 от НАХД № 1396/2022 г. по описа на РС-Бургас, фишът е бил връчен на 23.02.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез куриер на 09.03.2022 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Н а 11.09.2020 г. в 1 4:21 часа в обл. Бургас, ПП II-99, км. 9+500, между м. „Парк Росенец“ и кръстовището „Атия“ в посока към гр. Черноморец, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с № 621, поставена в служебен автомобил с рег. №*А, засякла и заснела, движещ със скорост от 125 км/ч. автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 4535”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № * е собственост на „Адвокатско дружество С. и Петров“ (АДД), както и че скоростта следва да се счита на 121 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4120937 на ОДМВРгр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя, в качеството му на представляващ АДД, било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 621, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 11 от НАХД № 1396/2022 г. по описа на РС-Бургас).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 12 от НАХД № 1396/2022 г. по описа на РС-Бургас), съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.

189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на 2 нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 41 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в ЕФ по достатъчно описателен начин е посочено мястото на извършване на нарушението (чрез неговото описание и посочване на координати), обстоятелствата по неговото извършване и всички останали факти, относими към отговорността на нарушителя. Видно от приложените снимки в зоната на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които да са повлияли на уреда.

По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по 3 форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.

Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателя в срок да сезира компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.

Във връзка с направените възражения, следва да се има предвид, че настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП или ЕФ. В §6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай, няма спор, че

4 мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. В конкретния случай измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък – т.е. цялото установяване и заснемане на нарушението се извършва автономно от техническото средство. В тази връзка присъствието на оператора няма никакво отношение към нейното функциониране и установяване на нарушението, с оглед на което съдът счита, че са изпълнени всички изисквания на закона и използването на системата е законосъобразно.