Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 06.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
511/2022
Подписан
06.12.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 6, параграф 1, буква б) · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 7, параграф 1, буква б) · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, т. 1, б. "Б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 14039 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20221110100511 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е от П. Н. против “***” ЕООД иск с правно основание чл. 7, т. 1, б.

“Б” от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 400 евро - обезщетение поради закъснение на полет № **** от 03.06.2018 г. с направление летище В., М., Р. - летище С.,Б., Б., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.06.2021 г. до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от 02.09.2021 г. по ч. гр. д. № 32062/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.

Заявлението е подадено по ел. поща на 03.06.2021 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между ищеца и ответното дружество договор за въздушен превоз на ищеца бил издаден билет за полет № ****/03.06.2018 г. за направление летище В., М., Р. - летище С.,Б., Б., който по график следвало да излети от М. в 18:30 часа местно време на 03.06.2018 г. и да кацне в гр. Б. на същия ден в 21 часа. Ищецът заявява, че самолетът излетял със закъснение от повече от 3 часа спрямо планираното разписание, като реално е кацнал в 03:30 часа сутринта на 04.06.2018 г. Ищецът твърди, че разстоянието между гр. М. и гр. Б. е 1 611 км., поради което и на основание чл. 7, пар. 1, б. “Б” от горепосочения Регламент претендира като дължима му се сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Излага, че е изпратил покана до ответното дружество за заплащане на процесната сума, но същото не е извършило заплащане на обезщетението.

В срока по чл. 130 ГПК ответното дружество депозира писмен отговор на 1 исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. На първо място твърди, че исковата молба е нередовна/недопустима, тъй като пълномощното, представено по делото, в полза на адв. В. не е подписано лично от ищеца, а от упълномощено от него чуждестранно юридическо лице. Не спори процесният полет да е закъснял с повече от 3 часа. Оспорва иска по същество с твърдения, че не е налице валидно сключен договор за въздушен превоз между него и ищеца, както и възразява, че издаденият електронен билет обективира сключването на такъв договор. Оспорва, че ищецът се е явил навреме за регистрация, включително 45 минути преди уговорения час на полета. Оспорва да е получил покана от ищеца за заплащане на процесното обезщетение. Позовава се на изтекла погасителна давност на основание чл. 135 ЗГВ, като твърди, че давностният срок е изтекъл на 01.09.2021 г.

Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определението по чл. 140 ГПК съдът е приел като неоснователно релевираното от ответното дружество възражение за недопустимост на иска поради това, че пълномощното по делото, издадено в полза на адв. В. за процесуално представителство, не е подписано лично от ищеца, а от упълномощено от последния чуждестранно юридическо лице. Подробно са обсъдени съображенията на съда, който е приел, че в чл. 32 ГПК се съдържат ограничения относно представителите на страните по пълномощие пред съд, като в случая ищецът е упълномощил “К.” ЛТД да го представлява по преписката по извънсъдебно събиране на вземането, както и да образува искови производства, като преупълномощава адвокати съгласно т. 5 от пълномощното. Видно от представените по делото доказателства ищецът П. Н. валидно е учредил в полза на това чуждестранно дружество представителна власт, в изпълнение на която от своя страна то е издало пълномощно в полза на адв. В. за процесуално представително на ищеца пред настоящата съдебна инстанция.

Представена е справка за статута “К.” ЛТД според правото на Обединеното кралство – нот. удостоверение от Ч.Д.Г. – нотариус с юрисдикция в А. и У., практикуващ в гр. Л.

/л. 39 и сл./.

Неоснователно е и възражението на ответното дружество за недопустимост на исковата претенция на ищеца поради липса на активна процесуална легитимация у последния. Ответното дружество подкрепя възражението си с твърдения, че между чуждестранното дружество и ищеца П. Н. има сключен договор за прехвърляне на вземането за процесната сума, който от своя страна лишава ищеца от правото да предявява настоящия иск. Съдът внимателно анализира представените по делото доказателства, относими към така наведеното възражение, като стигна до обоснован извод за неоснователност на същото. Видно от писмените доказателства се установява, че ищецът П. Н. е упълномощил “К. ЛТД” като му е предоставил права да го представлява пред трети лица във връзка с претенцията, да инициира съдебни производства и да предприема необходимите мерки за събиране на вземането му (в т.ч. да преупълномощава адвокати с правата по това пълномощно да завеждат искове и да защитават без ограничение правата му), както и да събира и получава от името на ищеца плащания във връзка с претенцията и да ги прехвърля по сметката му след приспадане на уговорения между тези страни комисион и ДДС. Под точка 2, подточка ii от пълномощното, приложено по делото, е уговорена клауза от ищеца предоставяща представителна власт на чуждестранното дружество да инициира и води съдебни 2 производства. Изразено е ищцовото съгласие с Общите условия на пълномощника като дружество, по силата на които последното следва да прехвърли по сметката на ищеца всички плащания след като приспадне уговорения комисион и ДДС в срок от 14 работни дни. Чуждестранното дружество е регистрирано в Обединено кралство и регистрирано в Регистъра на дружествата под номер ***, което обстоятелство се доказа по делото от представения Превод на български на Извлечение от Дружествена информация за Дружество номер ***, актуална към 25.11.2021 г. с нотариална заверка от м. 12.2021 г и положен Апостил на Главния държавен секретар на Нейно Величество по въпросите на външните работи, на Британската общност и развитието.

Вземането не е цедирано и все още е в патримониума на ищеца – пътника П. Н..

С определението е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че полет № ****/03.06.2018 г. от М., В. до Б., Б., е закъснял с повече от три часа - следвало е самолетът да излети от М. в 18:30 часа, местно време, на 03.06.2018 г., и да кацне в Б. на същия ден в 21 часа, но реално е кацнал в 03:30 часа на 04.06.2018 г.; както и обстоятелството, че разстоянието между летище В., М. - летище С.,Б., Б. е 1 611 км. Не са постъпили възражения срещу доклада по делото и същият е приет за окончателен.

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установяват обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004, а именно - че ответникът е въздушен превозвач от Общността; че ищецът е пътник, заминаващ от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава - членка, за която Договорът се прилага, поради което и съдът приема, че разпоредбите на Регламент 261/2004 са приложими.

При така предявената искова претенция в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ищецът е имал резервиран билет за полет *** от 03.06.2018 г. М., В. –Б., като между страните е действал валиден договор за превоз със самолет; че ищецът се е представил на гишето за регистрация в указания час преди полета или не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; че ответникът е получил покана.

Като писмено доказателство по делото е представен Електронен билет /л. 50 от делото/, издаден от ответното дружество на 17.05.2018 г., от който се установява, че номерът на направената поръчка е ***, вследствие на която успешно е резервиран билет на името на П. Н. за полет, извършван от “***” ЕООД, на 03.06.2018 г. по направление летище В., М. - летище С.,Б., Б., с планирани час на заминаване 18:30 часа и час на пристигане 21:00 часа. Настоящият състав намира, че по делото е установено, че е сключен договор за въздушен превоз с начална точка летище В., М. до летище С.,Б., Б., както и че пътникът следва да пристигне в Б. на 03.06.2018 г. в 21 часа. Не се спори, че полетът № ****/03.06.2018 г. е закъснял повече от три часа. По делото се установяват предпоставките за възникване на правото на обезщетение. Съгласно член 6, параграф 1, буква б) вр. член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 пътниците получават обезщетение възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра при закъснение за три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500 километра.

Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. Видно от представения по делото като писмено 3 доказателство Картограф по метода на дъгата на големия кръг се установява, че от М.

(Международно летище В.), М., Р., до Б. (Международно летище С.), Б., разстоянието е 1 611 км. Това обстоятелство не е оспорено от страните и е обявено за безспорно.

Дължимо е обезщетение от именно 400 евро.

По отношение наведеното оспорване от страна на ответното дружество, че ищецът не се е явил навреме на летището за регистрация по параметри. С определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил ответното дружество на основание чл.

190 ГПК в срок до датата на първото открито съдебно заседание да представи по делото списък на всички пътници на полет № ****/03.06.2018 г., с направление М., В. - Б., Б.. “***” ЕООД не е представил до дадения от съда срок документът, за който е бил задължен, поради което и на основание чл. 161 ГПК съдът да приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. С оглед на изложеното за доказано се приема обстоятелството, че ищецът се е явил навреме на летището за регистрация на полета си и извършване на въздушния превоз.

От така приетата за доказана фактическа обстановка се установява,че в полза на пътника П. Н. е възникнало валидно право на обезщетение поради закъснение на процесния полет в размер на 400 евро.

Обективираното в писмения отговор възражение за давност е неоснователно.

С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал. Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.

Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр.

16/23.02.2021 г., т.е. редакция от 1972 г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 от същия закон, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за 4 отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се възприемат от съда.